Докато световният елит се готви да обсъжда глобалните проблеми в Давос, самата Швейцария влиза в необичаен вътрешен спор: дали страната трябва да постави таван на собственото си население, пише Блумбърг. Швейцарската народна партия (SVP) вече внесе необходимите подписи за референдум, който да ограничи броя на жителите до максимум 10 милиона души. Инициативата идва на фона на рекорден демографски ръст, движен почти изцяло от имиграцията, и нарастващо раздразнение от усещането, че глобализацията носи повече напрежение, отколкото ползи.

Предложението не предвижда китайски модел на контрол върху раждаемостта, нито депортации, които биха били несъвместими с европейското право и с швейцарската конституция. Вместо това SVP настоява за рязко ограничаване на входящите миграционни потоци чрез квоти за трудова миграция, по-строги правила за убежище, ограничаване на семейното събиране и дори ревизия на свободното движение на хора с ЕС. Именно миграцията е двигателят на растежа: чужденците са около 26% от населението, а икономиката разчита на тях в ключови сектори — от здравеопазването до високите технологии.

Това поставя страната пред парадокс. От една страна, Швейцария се нуждае от работна сила, за да поддържа високия си стандарт, иновациите и социалната система. От друга, бързото нарастване на населението води до недостиг на жилища, натиск върху инфраструктурата, по-високи цени и екологични тревоги. В големите градове транспортът и здравните услуги вече работят на ръба на капацитета си, а местните общности усещат културна промяна, която SVP умело превръща в политически капитал.

Швейцарската народна партия е най-голямата политическа сила в страната и от години води твърда кампания срещу имиграцията и задълбочаването на отношенията с ЕС. Тя е известна с провокативните си плакати и референдумни инициативи, които редовно поставят на изпитание швейцарския модел на пряка демокрация. Идеята за „10-милионна Швейцария“ е поредният епизод от тази стратегия — опит да се представи демографският ръст като екзистенциална заплаха за националната идентичност, природата и социалния ред.

В Швейцария референдум може да бъде предизвикан не от парламент или правителство, а директно от гражданите чрез т.нар. народна инициатива, за която са нужни 100 000 валидни подписа, събрани в срок от 18 месеца, и именно този механизъм използва Швейцарската народна партия; след като подписите бъдат внесени и проверени от Федералната канцелария, провеждането на референдум става задължително по конституция – властите могат да препоръчат позиция „за“ или „против“, да предложат контрапроект или да преговарят за формулировката, но не могат да спрат процеса, така че ако подписите са валидни, вотът е практически неизбежен и въпросът е само кога ще бъде насрочен, обикновено в рамките на една-две години.

Евентуалният референдум би поставил швейцарците пред труден избор: да запазят икономическия модел, който разчита на отвореност и мобилност, или да ограничат растежа в името на социалния комфорт и екологичната устойчивост. Дебатът тепърва се разгаря, но вече е ясно, че една от най-стабилните и прагматични държави в Европа навлиза в една от най-емоционалните си политически битки от последните години.