България се топи и застарява: населението пада до 6,42 млн. през 2025 г.
Структурата на населението - една четвърт вече са над 65 години.
Живородените деца са по-малко спрямо 2024 г.
Спад има и при смъртността на деца до 1 година.
Минимално намалява и преждевремената смъртност, но все още остава твърде висока в сравнение с останалите страни в ЕС.
Нито една област не отчита положителен естествен прираст. Общо за страната тя е - 49 238 души
Спадът в населението е само 0,22 на сто заради външната миграция +35 085 души
Така изглежда демографската картина според огласените в сряда данни на Националния статистически институт.
България продължава да губи население и да застарява. Към 31 декември 2025 г. в страната живеят 6 423 207 души – с 14 153 по-малко спрямо година по-рано, или спад от 0,22%.
Данните очертават добре познатия демографски профил: повече жени, отколкото мъже (51,9% срещу 48,1%), като разликата се увеличава с възрастта. До 55 години мъжете са повече, но след това балансът рязко се обръща.
Мъжете са 3 088 245 (48,1%), а жените - 3 334 962 (51,9%), или на 1000 мъже се падат 1080 жени.
Всеки четвърти е над 65 години
Застаряването остава водещият процес. Хората на 65 и повече години са 24,3% от населението – почти всеки четвърти. В някои региони делът им надхвърля 30% – най-вече във Видин, Смолян и Габрово.
На обратния полюс са София и Варна, където делът на възрастните е най-нисък – съответно 19,2% и 21,7%.
Децата до 15 години са едва 13,9% от населението. И тук регионалните разлики са значителни – относителният дял на населението под 15 години е най-висок в областите Сливен - 18,7% и Ямбол - 15,2%, а най-нисък - в област Смолян - 10% и Видин 11,4%.
Средната възраст в страната достига 45,4 години – 44,6 в градовете и 47,7 в селата.
Натиск върху работещите
Населението в трудоспособна възраст е 58,6%, но тенденцията е към свиване. Над трудоспособна възраст вече са 26,5%, а под нея – 14,9%.
Коефициентът на възрастова зависимост достига 61,6% – т.е. на всеки 100 души в активна възраст се падат над 60 зависими (деца и възрастни). Във Видин показателят е над 75%, докато в София е около 51%.
Още по-показателен е коефициентът на демографско заместване – 75. Това означава, че 100 души, излизащи от пазара на труда, се заменят от едва 75 млади.
Северозападът се свива най-бързо
Регионалните дисбаланси се задълбочават. Северозападният район остава най-слабо населен – едва 10.1% от населението, и продължава да се топи най-бързо (-1,24% за година).
Югозападният район, където е София, е единственият с ръст (+0,15%) и концентрира близо една трета от населението.
На областно ниво картината е сходна – столицата расте (+0,6%), както и Варна, Бургас и Кърджали. Най-бърз спад има в Смолян (-1,9%), Видин и Монтана.
Най-малка по население е област Видин, в която живеят 69 465 души, или 1,1% от населението на страната, а най-голяма е област София (столица) - с 1 303 813 души (20,3%). Четири са областите с население над 300 хил. - София (столица), Пловдив, Варна и Бургас.
В сравнение с 2024 г. пет области увеличават населението си, като най-голямо е увеличението за област Кърджали - с 1,7%. При област Смолян е отчетено най-голямо намаление - с 1,9%.
В осемте общини с население над 100 хил. души живее 41,4% от населението на страната, като най-голяма е Столична община (1 303 813 души), следвана от Пловдив (333 994 души) и Варна (331 260 души). Най-малката община е Трекляно - 495 души.
Раждаемостта пада, смъртността остава висока
През 2025 г. в страната са регистрирани 50 496 родени деца, като 50 241 (99,5%) от тях са живородени. В сравнение с предходната година броят на живородените намалява с 3187, или с 6%. Коефициентът на обща раждаемост през 2025 г. е 7,8‰.
В регионален аспект най-висока е раждаемостта в областите Сливен - 11,9‰, и Ямбол - 9,4‰, най-ниска в област Смолян - 4,6‰, и Кърджали - 5 ‰.
През 2025 г. средният брой живородени деца от една жена е 1,63.
Смъртните случаи са почти двойно повече – 99 479, при коефициент 15,5‰. Спрямо предходната година броят на умрелите намалява с 1257, или с 1,2%.
В регионален аспект с най-висока смъртност в страната са областите Видин - 24,2‰, Монтана - 21,5‰, и Кюстендил - 21,2‰. Най-ниска e смъртността в област София (столица) - 11,1‰.
Показателят за преждевременна смъртност през 2025 г. е 19,8% и намалява спрямо предходната 2024 г. (20,2%). В стойностите на показателя за преждевременна смъртност има разлики по пол. Умрелите жени на възраст под 65 години са 12,7% от всички умрели жени, докато при мъжете са 26,6%.
През 2025 г. в страната са починали 233 деца на възраст до една година, а коефициентът на детска смъртност е 4,6‰. За сравнение, през 2015 г. коефициентът на детска смъртност е бил 6,6‰.
Така естественият прираст остава силно отрицателен – минус 49 238 души.
Нито една област не отчита положителен естествен прираст.
Миграцията частично компенсира спада
Единственият фактор, който смекчава демографския срив, е външната миграция. През 2025 г. тя е положителна – +35 085 души.
Най-много имигранти идват от Турция, Украйна и Германия. В същото време над 9500 души са напуснали страната.
Градовете растат, селата се обезлюдяват
Близо три четвърти от населението (73,9%) живее в градовете. В същото време 192 населени места са без нито един жител, а в почти една четвърт от всички населени места живеят под 50 души.
Концентрацията продължава – над 41% от населението е съсредоточено в едва осем общини с над 100 хил. жители.
