Започва ухажването - включително през „мотивация“ - от страна на Борисов и Пеевски към хора в ПП–ДБ и към по-широката демократична общност. Темата е познато: „заплахата от Радев за евроатлантическото бъдеще на България“.

Истината е, че заплаха действително има. Но ключовият въпрос не е дали има риск, а между какви рискове се избира. Изборът не е между „Европа“ и „Русия“ в абстрактен смисъл, а между руското влияние, вече реализирано и доказано през управлението на Борисов - проверимо в конкретни сделки, инфраструктурни проекти и милиарди ползи за Путин, включително за финансиране на войната срещу Украйна - и евентуални, бъдещи ползи, които Русия би могла да получи, ако Радев някога се добере до реална власт.

Колкото и да обясняват, че "Борисов не е Костадинов", това не променя същността на проблема. Костадинов е удобно плашило. Борисов - доказан посредник и доверено лице на Путин.

Сделката с "Боташ" също е свързана с Русия, но индиректно. "Турски поток" е пряка, стратегическа и дългосрочна услуга на Кремъл – изградена с български пари, български риск и в български ущърб. Тази разлика упорито се замита, защото тя разобличава тезата за "отговорния евроатлантизъм" на ГЕРБ.

Изобщо, възможността ПП–ДБ и демократичните сили да лидират процеса, а не да бъдат използвани като алиби, пряко зависи от изборния резултат. При подредба: първи ПП–ДБ, втори Радев, трети ГЕРБ. Напълно е възможно...

Дано лидерите на ПП-ДБ съзнават отговорността си. Дано.

ПП-ДБ могат да гарантират, че няма да има геополитически изцепки, докато паралелно се разчистват авгиевите корупционни обори на ДП-ББ.

Най-гнусното е, че Борисов обвинява другите в това, което сам системно и последователно прави - да се договаря задкулисно с Радев.

Добрата вест е, че Борисов и Пеевски могат да се окажат в малцинство – и точно затова шумът, натискът и моралният шантаж тепърва ще се усилват.

---

Бел. ред.: Коментара на Илиян Василев препубликуваме от фейсбук профила му.