В Брюксел започва обратното броене към едно от най-важните решения в търговската и геополитическата политика на Съюза: дали срещу САЩ да бъде задействан Инструментът против принудата (Anti‑Coercion Instrument, ACI) – новият механизъм, който европейските дипломати наричат „базуката“. Той позволява на ЕС да реагира, когато трета държава се опитва да принуди Съюза или отделна държава членка чрез икономически натиск – мита, бойкоти, ограничения за инвестиции или услуги.

В случая причината е натискът на президента Доналд Тръмп САЩ да анексират датската автономна територия Гренландия. Тръмп заплаши осем държави членки на ЕС с наказателни мита, ако продължават да подкрепят отказа на Копенхаген да предаде или да продаде на Вашингтон своя земя.

ACI е замислен като средство за бърза и единна реакция. Затова за разлика от класическите инструменти на външната политика, той не изисква единодушие. Решението се взема с квалифицирано мнозинство, което елиминира възможността една държава да наложи вето. Но това не означава, че блокиране е невъзможно – просто правилата са други.

Какво представлява „базуката“

Инструментът против принудата е уреден в Регламент (ЕС) 2023/2675 и е в сила от края на 2023 г. Той позволява на ЕС да установи, че трета държава упражнява икономическа принуда; да предложи контрамерки – мита, ограничения за обществени поръчки, инвестиции, услуги, достъп до пазара; и да ги приеме с решение на Съвета, взето с квалифицирано мнозинство. Процедурата е двустепенна: Европейската комисия прави оценка и предлага мерки, а Съветът ги одобрява с 55% от държавите членки, представляващи 65% от населението на ЕС.

Кой може да блокира решението – и кой не може

За да бъде блокирано решението, трябва да се формира блокиращо малцинство, което включва минимум четири държави и над 35% от населението на ЕС. Това означава, че малки и средни държави сами по себе си не могат да спрат ACI. Но комбинации с големи държави – могат.

До сряда открити колебания дали ЕС да изпозва най-силното си търговско оръжие имаха Вишеградската тройка от евроскептични правителства - Чехия, Словакия и Унгария плюс Италия. За използването му бяха Франция, Белгия, Дания, Нидерландия, Швеция, Финландия.

Какви хипотетични опити за блокиране се очертават?

1) Италия + Чехия + Словакия + Унгария

Тази група често се споменава като потенциално скептична.

Държава                        Население (млн.)

Италия                           ~59

Чехия                             ~10.7

Словакия                       ~5.4

Унгария                          ~9.6

Общо                             ~84.7 млн.

Общо около 84,7 млн. души, което е приблизително 19% от населението на ЕС (450 млн.) и е далеч под прага от 157 млн. Следователно това не е блокиращо малцинство.

2) Ако към тях се присъедини Германия

Държава                    Население (млн.)

Германия                  ~84

Италия                      ~59

Чехия                        ~10.7

Словакия                  ~5.4

Унгария                     ~9.6

Общо                       ~168.7 млн.

Общо около 168,7 млн. души, което надхвърля прага от 157 млн. Това вече е блокиращо малцинство.

3) Ако към тях се присъедини Полша (но без Германия)

Държава                          Население (млн.)

Полша                             ~38

Италия                            ~59

Чехия                              ~10.7

Словакия                        ~5.4

Унгария                           ~9.6

Общо                              ~122.7 млн.

Общо около 122,7 млн. души, което е под прага от 157 млн. Това не е блокиращо малцинство.

4) Ако към четирите се присъединят и Германия, и Полша

Държава                       Население (млн.)

Германия                      ~84

Полша                           ~38

Италия                          ~59

Чехия                            ~10.7

Словакия                      ~5.4

Унгария                         ~9.6

Общо                            ~206.7 млн.

Общо около 206,7 млн. души, което значително надхвърля прага от 157 млн. Това е категорично блокиращо малцинство.

Може ли България да бъде решаваща?

България сама по себе си не може да блокира или да осигури квалифицирано мнозинство. Но тя може да бъде решаващият глас в специфични сценарии. Това се случва, когато блокиращото малцинство е на ръба – например ако група държави събира около 150 млн. души, малко под прага от 157 млн., присъединяването на България (6,5 млн.) може да ги изстреля над линията. България може да бъде решаваща и когато групата „за“ е близо до минималните 65% от населението, както и в ситуации, в които решенията се вземат в политически пакет, при който подкрепата по една тема се разменя за подкрепа по друга. Въпреки това България не може сама да направи блокиращо малцинство – за това е нужна поне една голяма държава като Германия, Франция, Испания или Полша (в комбинация с други).

Може да се очаква, че държавите от Източна и Централна Европа ще бъдат въздържани, защото

(а) правителствата на някои от тях симпатизират на Тръмп и

(б) защото са силно зависими от американските гаранции за сигурност в лицето на заплахите от изток и на глобалната нестабилност като цяло.

Какви са шансовете решението да мине

Ако Германия подкрепи ACI, блокиране става почти невъзможно. Ако Германия се противопостави, решението може да бъде блокирано, но само ако към нея се присъединят поне три други държави. Полша сама не може да блокира, но може да подсили група. Малките държави имат значение само в комбинация.

В момента политическата логика в ЕС е такава, че големите държави – особено Германия и Франция – са склонни да подкрепят ACI като инструмент за защита на европейската автономия. Това прави приемането на „базуката“ вероятно, освен ако не настъпи внезапно разместване на интересите.