Здравейте,

Аз съм Веселин Желев и ви представям “Европа отблизо” - рубриката ни, в която всеки понеделник ви предлагаме анализ на събитията, явленията и процесите в Европейския съюз и значението им за България.

Дания и Швеция, две скептични към еврото членки на ЕС, обсъждат присъединяване към него. Причината е глобалната несигурност, включително финансова и икономическа, която носят политиките на Доналд Тръмп. Тези две изречения, които отразяват началния контекст на дебата, задават рамката на процес, който дълго време изглеждаше замразен, но днес се връща с нова сила в дневния ред на скандинавските държави.

В продължение на две десетилетия въпросът за приемането на еврото в Дания и Швеция стоеше встрани от политическите приоритети, а обществата им запазваха стабилно недоверие към идеята за изоставяне на националните валути. Но промените в международната среда, нарастващата геополитическа несигурност и усещането за уязвимост на малките икономики в един все по-турбулентен свят доведоха до възраждане на дискусията. Това възраждане не е резултат от вътрешен икономически натиск, а от външни шокове, които пренареждат стратегическите приоритети на държавите.

В Брюксел също се усеща промяна. Председателят на Еврогрупата Кириакос Пиеракакис изпрати до Европейския съвет послание, което подчертава готовността на еврозоната да подкрепи държавите с дерогации (изключения от приемане на еврото) в подготовката им за присъединяване. Това е необичайно ясен политически сигнал, който според европейски източници отразява нова динамика в Съюза. Разширяването на еврозоната до 21 държави след присъединяването на България се представя като доказателство за привлекателността на общата валута в условия на икономическа и геополитическа турбулентност. Това послание не е насочено само към държави, които са длъжни да приемат еврото, а и към онези, които могат, но досега не са искали. Именно Дания и Швеция попадат в тази категория.

Дания има постоянно изключение от приемане на единната валута в присъединителния си договор. Швеция се отказа да приема еврото с референдум през 2003 г.

В Дания дебатът се активизира след изказвания на управителя на централната банка Кетел Томсен, който подчерта, че страната фактически вече е част от еврозоната, тъй като поддържа фиксиран курс на кроната спрямо еврото. Той отбеляза, че датската парична политика е напълно зависима от решенията на Европейската централна банка, но страната няма влияние върху тях. Това поставя Дания в парадоксална позиция: тя следва правилата на еврозоната, без да участва в тяхното формиране. Аргументът на Томсен е прагматичен и се вписва в традиционния датски подход към европейската интеграция, който винаги е бил предпазлив, но рационален. Според него, ако Дания иска да играе по-значима роля в ЕС, трябва да обмисли присъединяване към еврото.

В Швеция промяната е още по-интересна, защото идва след дълъг период на стабилно обществено и политическо нежелание за приемане на единната валута. През 2003 г. шведите гласуваха с 55,9% срещу 42% против еврото, а икономистът Ларс Калмфорс, който ръководеше правителствената комисия за анализ на последиците от евентуално присъединяване, тогава предупреждаваше, че страната не е готова. Днес той е сред най-убедените поддръжници на еврото. Според него икономическите условия са се променили коренно, а ползите от по-дълбока интеграция, включително стимулиране на търговията и инвестициите, са значително по-големи. Той подчертава, че геополитическата среда е станала много по-рискова, а големите сили като Русия, Китай и Съединените щати са по-малко предвидими. Това според него увеличава стойността на принадлежността към ядрото на ЕС.

Тази промяна в мнението на Калмфорс е показателна за по-широк процес. Според "Маркетплейс" (Marketplace) - американска икономическа медия и радиопредаване, което се излъчва по Националното обществено радио (National Public Radio) - която анализира икономическите аргументи в Швеция, малките икономики като шведската имат интерес от стабилен валутен курс, особено когато големите им компании работят на глобалните пазари. Икономистът Андерс Аслунд отбелязва, че международният бизнес е значително по-лесен, когато не зависи от множество валути. Той подчертава, че Швеция дълго време се е гордеела с независимата си парична политика, но днес страхът от външни шокове надделява над тази гордост. Според него страната вече не може да разчита на стабилността на долара като глобален защитен актив, особено в контекста на непредсказуемата американска политика.

Геополитическите фактори играят ключова роля в промяната на нагласите. Според Асошиейтед прес войната в Украйна е катализирала процеси, които дълго време изглеждаха немислими. Швеция се присъедини към НАТО през 2024 г., а Дания премахна своето изключение от общата европейска политика за отбрана още през 2022 г. Тези решения представляват исторически завой в стратегическата култура на двете държави. Те показват, че скандинавските страни вече не възприемат неутралитета и дистанцията като достатъчна защита в един свят, в който големите сили действат все по-агресивно. Според експерти, цитирани от "Маркетплейс" малките държави са принудени да избират страна, а Европа изглежда по-надеждният избор в сравнение със Съединените щати, които под управлението на Доналд Тръмп демонстрират непредсказуемост и склонност към едностранни действия.

Политиката на Тръмп оказва значително влияние върху скандинавските дебати. Американската политика на принуда, включително митническите войни и дори обсъждането на възможността САЩ да придобият Гренландия от Дания, е създала усещане за несигурност. Това усещане се засилва от опасенията, че в случай на глобална финансова криза Съединените щати може да не предоставят същата подкрепа, както в миналото. Според анализатори, цитирани от "Маркетплейс" доверието в долара като глобален защитен актив вече не е безусловно. Това отваря пространство за еврото да се превърне в по-значим политически и икономически инструмент.

В Швеция политическият дебат също се активизира. Според The "Локал Суидън" (Local Sweden) финансовият министър Елизабет Свантесон заявява, че ако управляващата умерена партия остане на власт след изборите, ще бъде създадена комисия, която да анализира ползите и рисковете от присъединяване към еврозоната. Тя подчертава, че светът през 2003 г., когато шведите гласуваха против еврото, е бил много по-прост, докато днес ситуацията е коренно различна. Тя посочва войната в Украйна, излизането на Обединеното кралство от ЕС и политиката на Тръмп като фактори, които променят контекста. Свантесон отбелязва, че дори комисията да препоръча приемане на еврото, процесът ще отнеме години, тъй като страната трябва да поддържа фиксиран курс в рамките на валутнообменния механизъм  ERM II поне две години. Това е един от номиналните критерии за присъединяване към еврозоната, известни още като маастрихтски критерии.

Въпреки активния дебат сред елитите, общественото мнение остава скептично. Според данни, цитирани в документа, 60% от датчаните са против еврото, а в Швеция почти половината от населението се противопоставя на идеята. Политическите партии са разделени. В Швеция десноцентристката коалиция подкрепя анализ на въпроса, но националистическата партия „Шведските демократи“, която е ключов партньор в управлението, е категорично против. Според техни представители еврото представлява риск за благосъстоянието на шведския народ. Социалдемократите не се противопоставят открито, но избягват темата, за да не разделят избирателите.

Въпреки това промяната в международната среда е толкова дълбока, че дебатът вероятно ще продължи да се развива. Европейските институции работят върху цифровото евро, което според експерти ще създаде нови възможности за интеграция на платежните системи. Управителят на финландската централна банка Оли Рен, бив зам.-председател на Европейската комисия и комисар по икономиката и финансите и преди това - по разширяването на ЕС, подчертава, че цифровото евро ще бъде паневропейски метод на плащане, който може да улесни сътрудничеството между северните държави. Той отбелязва, че присъединяването към еврото дава достъп до инструментите за финансова устойчивост на евросистемата, което е важно в свят, в който шоковете се разпространяват мигновено.

Възраждането на дебата за еврото в Дания и Швеция е резултат от дълбоки промени във външната среда. Геополитическата несигурност, войната в Украйна, непредсказуемата политика на Съединените щати и нарастващата интеграция в ЕС създават нови реалности, които принуждават скандинавските държави да преосмислят стратегическите си позиции. Макар обществата им да остават скептични, елитите все по-често виждат в еврото не просто валута, а инструмент за сигурност и влияние. Дали това ще доведе до реално присъединяване, предстои да видим, но самият факт, че темата се връща с такава сила, показва, че Европа навлиза в нов етап, в който икономическата и политическата интеграция стават неразделни.