България написа нова страница в театралната си история на 12 май 2015 г., когато бе премиерата на спектакъла „Квартет“ на Явор Гърдев. С двама актьори (Захари Бахаров и Снежина Петрова), семпла метална сцена през погледа на чаша вино, купища техника, неколцина компютърни специалисти и амалгама от кино, театър и свръхмодерната филмова техника „моушън капчър“ – представлението се превърна в нещо, което около 4-те хиляди души в зала 1 на НДК дълго няма да забравят.
За „Квартет“, жаждата на Явор Гърдев за иновации, невижданите на живо специални ефекти в спектакъла, полисемантичния текст на драматурга Хайнер Мюлер (базиран на книгата „Опасни връзки“ на Шодерло дьо Лакло…, но със съвсем различен поглед), невероятната игра на актьорите, тежкото предизвикателство да реализираш събитие от такъв мащаб – се изговори много.
И ние, журналистите, дни преди премиерата видяхме демонстрация на част от техниките, които ще се използват в „Квартет“. Тогава бяхме впечатлени, че всичко се случва пред нас, че двама актьори играят четирима в един и същ момент, че гледаме както кино, така и театър, че през простотата на металната сцена в оркестрината на зала 1 се оказваме в няколко съвършено нови свята за секунди.
Премиерата във вторник обърна нещата. Разбира се, удивлението от техниката остана (как да не се впечатлиш от генерирани на живо на огромен екран зад сцената аватари на актьорите, стоящи в извънземните си костюми на метри пред теб?). В „Квартет“ обаче, оказа се, тя е само придатък и инструмент за достигане до изкуството.
Движещите се камери и кинопрожекцията в реално време допълват театралната игра на Бахаров и Петрова с техните широкоформатни каменни изражения, току по някоя сълза, трепване на скулата или мускулче в края на устата, налудничав или отчаян поглед. Кога иначе ще видиш гърба на Захари Бахаров като виконт дьо Валмон, поместващ се плавно от тежкото му дишане, и едновременно с това вперените му в нищо гневно-търсещи очи, изпълващи 30-метров екран?
Докато се говореше за „Квартет“ предварително, се появиха съмнения дали цялата технология, блясъкът на продукцията и шокът, че се случва на живо и на място, няма да отклонят вниманието от текста. Това отчасти стана на медийната демонстрация – два кратки отделни откъса на част от най-впечатляващите киноподходи.
Спектакълът в цялост обаче не оставя никакво място за колебание – техниката не хвърля и частична сянка върху текста на Мюлер, прероден от мощните гласове на Бахаров и Петрова, а единствено допринася за нея. Преходите между ролите им, смяната на персонажите без те да излизат от сцената, става толкова естествено, плавно и натоварено със смисъл, че всякакво подозрение за победа на роботите над драматургията изчезва на секундата.
Разбира се, съществува и проблемът, че пиесата на Хайнер Мюлер трудно би могла да се разбере, дори осмисли от първи прочит/гледане (в случая, по думите на Гърдев, спектакълът следва дословно текста на Мюлер).
Търсенето на изгубеното Аз в себе си, гневът към предишната личност, която сме били, опитът да се превъплътим в кожата на човека, когото обичаме и мразим, страстното желание да обладаем не само неговите върховни качества, но и своите. Персонажите в пиесата всъщност са едни и същи хора, премятащи се през възрасти и възприятия, надменно обвиняващи се в наивна свенливост или в греховни подходи към дверите на ада.
Както виконт дьо Валмон отбелязва още в първо действие: „Всяка дума отваря рана. Всяка усмивка оголва зъб“. А героите в „Квартет“ влагат по два смисъла в едно нещо – с изчистен максимално и изключително богат език, не дават възможност на зрителя да се наслади на произволна блестяща фраза, защото би изпуснал следващите пет такива.
Спектакълът „Квартет“ се поставя в цикли само по две представления – заради трудоемкото техническо изпълнение и заетостта на целия екип, от режисьора и актьорите до компютърните специалисти, често ангажирани в холивудски продукции. Следващата дата е 17 май – билетите за тогава обаче вече са изчерпани и шансът да сме сред 4-те хиляди души, бурно аплодиращи шедьовъра в зала 1 на НДК в неделя, е минимален.
„Квартет“ отново ще е на сцената наесен, навярно през ноември. И този път интересът ще е освен още по-оправдан, и далеч по-интензивен…
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни