„Валар моргулис”, гласи прословутата фраза в „Игра на тронове“. „Всички хора трябва да умрат”. И в серията „Милостта на майката” – финал на петия сезон на „Игра на тронове”, много от героите намериха смъртта си, пише в статия за „Ролинг Стоун“ Шон Т. Колинс.

Внимание!

Не четете по-нататък този текст, ако не желаете да научите съдържанието на последния епизод от пети сезон на „Игра на тронове“!

Станис Баратеон, на когото половината от войниците дезертираха, а останалите бяха разбити, намери смъртта си от ръцете на Бриен Тартска. Неговата съпруга Селийз сложи край на живота си, избирайки за лобно място дърво, на което се обеси, самонаказвайки се за това, че жертва дъщеря си в името на Господаря на огъня.

Мерил Трант, жестокият кралски бодигард, който мародерства, насилва и убива във всичките Седем кралства, умря, хленчейки, от ръцете на Аря Старк.

Мирцела Баратеон бе отровена от Елария Санд, за разлика от Брон – подготвен като всеки боец, измъкнал се от Дорн, с шишенце антидот срещу ужасяващите отрови на местните.

Санса Старк и Теон Грейджой в опит да се спасят от психопата Рамзи Болтън, скачат, най-вероятно смъртоносно, от стените на Зимен хребет. Макар че едва ли в първите кадри на шести сезон ще видим труповете на лейди Старк и лорд Грейджой.

Дрогон може и да бълваше огън срещу Синовете на харпията, но не се оказа толкова ефективен и на мястото си срещу дотракските орди, на които се натъкна Денерис Таргериен.

А Джон Сняг, досущ като Юлий Цезар, бе наръган до смърт от събратята си. Убит заради предателство и измяна срещу Нощната стража – нищо, че каузата му беше да обедини враните с диваците, за да се опълчи срещу най-голямата машина за убиване в света – Армията на мъртвите.

Възможно е, разбира се, Многоликият бог да погледне в списъка на пристигащите в неговото кралство и да отсече: „Не и днес” и Сняг да се завърне от оня свят. Така, както стана и в епизода, в който Грегор Клегейн, по-известен като Планината, се изправи отново сред живите, този път като звяр със синьо лице – това оставя отворена възможността да видим пак лорд Сняг.

Никой не знае, дори тези, които са чели книгите.

Сериалът обхваща поредицата на Джордж Р.Р. Мартин почти по всеки възможен начин – дори и дърпайки се доста от оригинала на историята, за да направи бъдещето трудно за предвиждане. Досущ като загубата на Станис, видяна от Мелисандра в огъня…

Това дава възможност по-лесно да се фокусираме върху събитията в последния епизод на петия сезон. От стоическата капитулация на Станис – мъж, който знае, че е загубил и в битката, и в морала, до любовта и приемането на Мирцела, която тя показва на баща си Джейми в последните мигове от своя живот.

И със сигурност имаше нещо ужасяващо в лицето на Джон Сняг, когато видя с очите си надписа „Предател”. Също като Сони Корлеоне, осъзнаващ, че всеки момент неговите врагове ще открият огън срещу него.
Всяка смърт е написана и снимана по такъв начин, че да може да я усетим уникално в нейната крайност.

Разходката на срама на Церсей Ланистър в „Игра на тронове” ни показва крещящото и похотливо лице на патриархата в неговата грозота, от което е невъзможно да отвърнем поглед.

Пътят на срама за Церсей Ланистър се усеща още по-осезаемо от смъртта. Дългите златни коси на Лъвицата на Ланистърови са подстригани, а тя самата е заставена да премине гола по улиците на Кралски чертог за цели пет минути агонизиращо екранно време.

За критиците на „Игра на тронове” това е ненужно дълго изобразяване на женомразко сексуално насилие, джиросване и експлоатация, „Игра на тронове” обаче едва ли щеше да си направи нещо добро, ако създателите му бяха решили да не включат тази сцена в екранизацията по книгите на Джордж Мартин. И въпреки това да използваш изкуството, за да претендираш, че по този начин обръщаш внимание към неудобните теми на зрителя, на когото оставяш привилегията сам да направи моралния избор, не изглежда много като изкуство.

След всички ужасни престъпления на Церсей тя заслужава срамната разходка по градските улици не по-малко от убиеца и предателя Теон Грейджой, който беше малтретиран и осакатен. Но като мъж – жертва на сексуално насилие, Смрад е изключение. От друга страна, женските персонажи – от малките момиченца, които са продавани като стока за угода на Мерил Трант и на самата Кралица-майка, е правило, което „Игра на тронове” не пропуска да използва повсеместно. Подхвърлените полови епитети, които тя чу, вървейки по улиците на Кралски чертог, заедно с развалените зеленчуци и кофи с екскременти, доказаха за пореден път факта, че съдбата на жената е гарантирано в пъти по-лоша, отколкото тази на мъжа. А нищо подобно не видяхме да се случва с нейния братовчед Лансел, с когото тя споделяше постеля, преди той да стане разкаян и набожен.

„Игра на тронове” ни показва крещящото и похотливо лице на патриархата в неговата грозота, от което е невъзможно да отвърнем поглед. Правейки това с един от персонажите, на които почти никой не симпатизира, и то за цели пет минути, авторите на сериала внушават на зрителя желание да защитят Церсей, закривайки я с тялото си. И в момента, в който Кралицата започва да плаче, загубила човешкото си достойнство, най-вероятно повечето от зрителите също ще ревнат…, подтикнати от голямото изкуство. Може би именно това трябва да ни причинява то.

Площад Славейков