Европейският съюз навлезе днес в непознати води, след като спасителната програма за Гърция беше спряна, а тя е изправена пред фалит и вероятно напускане на еврото след два дни.

Управителният съвет на Европейската централна банка се събра на извънредно заседание във Франкфурт, за да обсъди действията си.

В Брюксел председателят на Европейския съвет Доналд Туск обяви, че е в разговори с държавните и правителствените ръководители да запазят Гърция в общата валута.

„Гърция е и трябва да остане членка на Еврозоната“, каза в изявление за медиите Туск.

В Гърция хората масово се втурнаха към банкоматите да теглят влоговете си. За един ден вчера от банките изтекоха 600 милиона евро.

ЕЦБ ги поддържа платежособни с краткосрочни заеми срещу залог от гръцки държавни облигации. В случай на дефолт банката не може повече да приема тези облигации и трябва да спре спешната си  програма за ликвидност, принуждавайки правителството да ограничи достъпа на хората до парите им.

"ЕЦБ е независима, но аз не се съмнявам, че тя ще поеме отговорностите си“, каза тази сутрин френският министър-пресдедатер Манюел Валс  в интервю за радио „Юроп 1. "Не мисля, че тя може да спре помощта, да го кажа по друг начин".

До полунощ във вторник Атина има да плати на МВФ 1,6 милиарда евро. Правителството казва, че няма пари за това без спасителното финансиране, което получаваше по програмата. Ако не направи вноската, в сряда ще е в дефолт по дълга си към фонда.

Според експерти, останало без пари, то може да започне да се разплаща вътрешно със записи на заповед или със съкровищни разписки, т.нар. IOU (англ. I owe you – аз ти дължа, б.р.). Ако тези платежни средства станат твърде много, то ще бъде принудено да въведе друга валута, най-вероятно – да се върне към предишната драхма.

Досега 16-годишното евро не е преживявало такова събитие. Валутата е създадена като необратима и няма правила за излизане от нея. Говорители на Еврокомисията няколко пъти заявяваха, че ако една реши да се откаже от еврото, трябва да напусне ЕС, за което договорът му предвижда процедура.

Австрийският финансов министър Ханс Йорг Шелинг каза днес в интервю за в. „Ди пресе“, че излизането на Гърция от от еврото „сега изглежда почти неизбежно“ и че то ще е възможно, само ако Атина първо поиска да напусне Европейския съюз, а другите му членки приемат молбата ѝ.

Гръцкото правителство на премиера Алексис Ципрас обаче твърди, че иска да остане и в Еврозоната, и в ЕС. Парламентът в Атина одобри снощи предложен от него референдум на 5 юли дали Гърция да приеме условията на кредиторите за нова програма за спасително финансиране срещу реформи.

 "Последиците за страните от еврото не са толкова лоши колкото за Гърция“, каза Шелинг. „Ясно е, че при никакви обстоятелства една страна не може да изнудва Европейската комисия и страните от еврото“.

Мнозинството от гърците искат страната им да остане в еврото и биха гласували в полза на предложеното от кредиторите споразумение, показаха социологически анкети в страната вчера.

За предложението на кредиторите са 47,2% от анкетираните от института „Капа“ според изследване публикувано във в. „Вима“. Против са 33% и 19,8% нямат мнение. Въпросът е бил: „Как бихте гласували, ако споразумението бъде поставено на референдум?“

В друг сондаж проведен от института „Алко“ за в.„Прото тема“ 57% се изказват за сделката и 29% - против.

Правителството на Ципрас призова гражданите да гласуват против.