Въвеждането на единен национален държавен изпит за завършващите „Право“, актуализация на учебната програма чрез увеличаване на хорариума на определени дисциплини и въвеждане на нови задължителни и избираеми предмети, засилване на практическата насоченост на обучение, преосмисляне на юридическите стажове, превръщането на изпита за юридическа правоспособност в реална проверка на уменията, включително и чрез регулирането му в самостоятелен подзаконов акт.

Това са част от мерките, които предлага работната група към Министерството на правосъдието (МП), създадена за изменение на Наредбата за единните държавни изисквания за висше образование по специалността "Право" и професионална квалификация "Юрист". 

На сайта на МП днес е публикуван проект за промени в наредбата (оригинала може да изтеглите от  тук), изготвен от работната група, заедно с доклада за нейната работа.

Предлага се юридическото образование в България да продължи като единна магистърска програма,  организирана в 10 семестъра с минимум 3500 учебни часа. Същевременно се  предвижда въвеждането на специализирани магистърски програми в специалност „Право“ след завършване на основната програма, с продължителност не по-малко от една година и с минимален хорариум не по-малък от 675 часа. Те ще позволят по-тясната специализация на юристите според нуждите на практиката, пишат от МП.

Предлага се обучението по право занапред да се извършва само в редовна форма, като заварените студенти, приети за задочно обучение, ще могат да завършат като задочници. Промените създават възможност за либерализация на приемните изпити за студентите по право – редът и условията за тях ще се определят самостоятелно от съответното висше училище.

Контролът за качеството на обучението обаче ще се осъществява на изхода на системата - при завършването, с единни държавни изпити, нова философия на стажа за юридическа правоспособност и следващия го практико-теоретичен изпит.

Обучението по право, както и досега да завършва с полагане на национални държавни изпити съответно по публичноправни, гражданскоправни и наказателноправни науки. Новото е, че изпитите (писмени и устни) по всяка наука се провеждат от държавна изпитна комисия, назначена от министъра на правосъдието за съответния ВУЗ. Всяка държавна изпитна комисия се състои от трима членове - двама хабилитирани преподаватели по съответните науки и един представител на практиката с юридически стаж не по-малко от 15 години – съдия/прокурор от върховна инстанция или адвокат. Само единият от двамата хабилитирани преподаватели ще е от съответния ВУЗ, а другият задължително ще е външен за съответното висше училище. 

Съставът на комисията се утвърждава от министъра след публичен жребий.

Проектът предвижда увеличаване на хорариума на редица дисциплини в учебната програма – международно публично право, наказателен процес, данъчно право, право на ЕС, както и трансформиране на дисциплината „История на българската държава и право“ в „История на държавата и правото“, с перспектива в рамките на този предмет да се работи за формиране на по-широка правна култура на студентите. Предвижда се въвеждане на нови задължителни дисциплини – „Защита права на човека“ и „Правен режим на съдебната власт“. Въвежда се изискване към всички юридически факултети за включване в кръга на избираемите дисциплини и на правен режим на обществените поръчки, правен режим на защита на потребителите, правен режим на защита на околната среда, правен режим на здравеопазването, правен режим на защита на конкуренцията, правен режим на вътрешния пазар на ЕС.

Предложените промени в учебната програма идват след социологическо проучване, възложено от МП. За наблюдателите не е изненада оценката сред практикуващите юристи и наскоро завършили студенти за сериозен дефицит в преподаването на право на ЕС, права на човека, както и редица други дисциплини със съвременна практическа насоченост – защита на конкуренцията, защита на потребителите, защита на околната среда, нормативна уредба на структурните фондове на ЕС и др.

Откроява се мнението, че завършващите право са абсолютно незапознати с институциите и механизмите, по които функционира съдебната власт, което не им се преподава. 

Проектът предлага засилено практическо обучение, работа по реални казуси, участие в правни клиники и др. Предвижда се студентите от втори до пети курс да провеждат учебна практика не по-малко от четири седмици годишно по дисциплините, изучавани през съответната година.

Предвиждат се още въвеждането на специализирано обучение по чужд език на две нива - за начинаещи и за напреднали, на студентите, завършили училища с обучение на чужд език да се осигурява специализирано обучение по езика с юридическа насоченост, а ново звено в МП да отговаря само за държавната политика в юридическото образование и контрола.

Днес проектът е изпратен на заинтересованите страни – юридическите факултети в страната, Висшия съдебен съвет, Висшия адвокатски съвет, върховните съдилища, прокуратурата, професионални и неправителствени организации, с предложение да изпратят становище до 20 ноември т.г. Паралелно с това, МП планира организирането на поредица от публични обсъждания. Министър Христо Иванов заяви, че обсъждането в никакъв случай няма да се ограничава до минималния законов срок от 15 дни, а ще продължи, докато се изчистят всички спорни моменти.

Както е известно, освен Христо Иванов и председателят на ВКС Лозан Панов, и главният прокурор Сотир Цацаров са заявявали, че за да има съдебна реформа, трябва да се повиши значително и качеството на правното образование.