Местните избори отминаха, а резултатите от тях продължават да са обект на различни анализи от политиците. Най-вече в посоката кой колко е спечелил. Един аспект обаче, както обикновено, те пропускат. А именно - доколко онези, които са спечелили вота, са представителни управленци и с колко точно гласове са избрани.

Местният вот продължи тенденцията, че властта у нас, в случая местната, не е особено представителна. Основната причина за това е ниската избирателна активност. Ето каква е картината в най-големите български градове.

В София има 1 054 231 избиратели. Тук кметът Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) бе избрана на първти тур с 238 500 гласа. Това са 60.17% от гласувалите, но едва 22% от всички избиратели в столицата.

Най-непредставителен е кметът на Пловдив Иван Тотев (ГЕРБ). Парадоксът е, че той бе избран на втори тур, но дори на балотажа не е събрал кой знае какво доверие от своите съграждани. В Пловдив има 286 770 избиратели 49 127 гласуваха за Тотев на втори тур, което е 17% от гласовете на всички избиратели.  Между двата тура Тотев е увеличил своя резултат само с около 2 хил. гласа. На първи тур той има 47 752 гласа или 39,55% от гласувалите.

Кметът на Варна Иван Портних (ГЕРБ) също бе избран на първи тур с 62,67% от вота на гласувалите. В града обаче има 281 718 избиратели, от които 76 238 са подкрепили Портних. Реално това са само 27% от гласовете на всички избиратели.

Кметът на Бургас Димитър Николов (ГЕРБ) събра рекордните 84% от вота още на първи тур. Неговият резултат е сравнително добър и като относителен дял от броя на избирателите. В Бургас има 179 975 избиратели, като 71 232 са гласували за Николов, което 39%.

В Русе избираният за кмет още на първи тур Пламен Стоилов (ГЕРБ) също не може да се похвали с особено голяма представителност. В града има 145 557 избиратели, от които 28 932 са подкрепили Стоилов. Това 52,94% от гласувалите, но само 20% от всички избиратели.

Кметът на Стара Загора Живко Тодоров, подобно на Димитър Николов от Бургас, също може да се похвали с прилично ниво на доверие. Избирателите там са 145 573, а за Тодоров са гласували 51 629. Това са 79.04% от вота и 35% от гласовете на всички избиратели в града.

Изводът е, че дори ГЕРБ, която взе десета поредна изборна победа, не може да се похвали с много голямо довере в българското общество. Причините за ниската избирателна активност вероятно са много и различни. Но е факт, че всички български политици не успяват да привлекат достатъчно голям брой избиратели на своя страна, за да имат достатъчно добра представителност. Именно поради това никой от тях, включително победителите, няма особено големи поводи за радост след поредните избори.