Прекрасно разбирам какво искат да кажат когато ни съветват да не наричаме свирепата терористична организация „Ислямска държава“, а да й казваме „Даеш“.

Знам от лингвистиката на сигурността, че е в сила обратната връзка и не само нещо назоваваме го по някакъв начин, но и вече даденото название формира мисленето ни за това нещо.

Но, при все това, отказването от названието не променя дълбоката същност на назованото. Добре, ще променим ли нещо съществено, ако не наричаме Балканите Балкани, защото това понятие е натоварено с много негативен смисъл, явява се лошо послание и настройва хората срещу региона – те могат да казват: "О, София, уес, Румъния", но знаят, какво е балканизация и какви свирепи и самоизяждащи се, домодерни народи живеят в този регион…

Променихме ли ние съществено същността на БСП, като я наричахме упорито БКП и БСП (к) – тя роди мафията и олигархията, откраднали от народа Прехода…

Проблемът на Даеш не е в названието. Още повече, че това название има и полезно послание – да си даваме сметка, че утрешните държави могат да не бъдат сегашните – територии, затворени дори условно, но все пак очертани от граници. Утрешните държави няма да бъдат, вероятно само физически пространства, а и духовни, в смисъл – ценностни, идентичностни, религиозно-етнически, сходни по светоусещане. И където има общности от „народа“, населяващ една такава „държава“, там и дотам се простира тя.

Отдавна пиша, че и България все повече ще бъде не само физическо, а и духовно пространство и където има български общности, милеещи за България, там ще има и България. Само че елитът не иска тези общности, изолира ги от България, обръща им гръб, макар че те с финансите си крепят българската икономика и работят много често много полезно за страната ни.

Отдавна се опитвам да предположа аргументирано, че утрешните сблъсъци (ако те не се вече днешни) ще бъдат не толкова между цивилизациите, както твърдеше Самюъл Хънтингтън, а между пространствени образувания с известни поне характеристики на държави и със сходна (например религиозна) идентичност. Разликата е тънка. При хънтингтъновия сблъсък на цивилизациите цивилизациите са определени от сходната идентичност, докато при сблъсъка на държавоподобните образувания („държави“) освен идентичността (която е необходимото условие за сплотяване и солидарност) има по-висока степен на организираност, на интегритет, на целеполагане и целепостигане, вкл. на организираност на силовата, репресивна мощ.

Искам да кажа, че прекрасно разбирам какво иска да се каже с това да не наричаме Ислямска държава „Ислямска държава“, но според мен за да си дадем сметка с кого се борим, каква е болестта, ние трябва да й поставим точната диагноза, а това означава да й дадем и точното название. В този смисъл „Ислямска държава“ вероятно е много по-точното название, защото освен кошмар от настоящето, тя е и предизвикателство, спомен от бъдещето. А ние трябва да се готвим за бъдещето, за идващото, за утре, защото то вече започна – започна от днес.

Текстът е от фейсбук профила на Николай Слатински. Заглавието и подзаглавието са на редакцията.