Тази политическа година има шанс да е по-лоша от 2015 г. Накрая на миналата доста неща станаха пределно ясни, но въпреки това основни партии си затвориха очите и продължиха „напред“, все едно че нищо не е станало. Сюжетите са много, но и един да вземем – скандала Доган-Местан – пак ще добием представа за общото състояние на нещата:

1. ДПС се затвърди окончателно като невъзможен партньор за всяка една нормална, проевропейска партия в България. Това не е така, защото българските турци не заслужават да участват с представители в правителството, а защото настоящите им представители са дискредитирани и всъщност опасни за страната. Те са твърде зависими от корпоративни интереси, към което се добавиха и съмнения за открито чуждо влияние.

2. Ако ГЕРБ и Борисов продължат да игнорират този факт, ако не предприемат съответните мерки, за да компенсират досегашното си сътрудничество с ДПС по съдебната реформа, разследването на КТБ (и не само) – то от това би следвало, че са задкулисно зависими от Догановото ДПС.

3. Скриването на Местан в турското посолство потвърждава най-мрачните диагнози за състоянието на съдебната система (особено в частта й прокуратура) и на службите, които „са на ДПС“ (не само според определени съдийки). Знаейки много добре какво може да му се случи, Местан е потърсил помощ от чуждо посолство и евентуално убежище, за да не бъде арестуван и преследван веднага. Разговорите Борисов-Давутоглу най-вероятно са целели предотвратяването на подобен сценарий.

4. Разправата с Местан заради неговото „предателство“ очевидно не е предизвикана от никаква геополитика. Сближаването на ДПС с Ердоган беше в продължение на няколко години официалната линия на ДПС, която няма как да е била провеждана без знанието и одобрението на Доган. Знакови коментатори славославеха стратегическия „гений“ на Доган, който „дал гласове“ на Ердоган, за да спечели той изборите за президент в Турция, например. (Дали ДПС наистина има подобен ресурс е дълбоко спорно, но лъжата не пречи на хвалбите и на пропагандата.) Нима Ердоган и Давутоглу са променили с нещо отношението си спрямо България оттогава? Нима Доган сега откри неоосманистката идеология на Ердоган и агресивната реалполитика на Давутоглу? Които, между впрочем, наистина не са предпоставка за добри отношения между нашата страна и Турция.

5. След саботирането на конституционната реформа от страна на ДПС, ГЕРБ и лично Борисов предвидимо са получили изключително остри реакции от най-важните европейски партньори. Посланието, което може да дойде от Брюксел и Берлин, е само едно – „не е допустимо държава членка да се управлява от партии, захванати от корпоративни интереси, които монополизират медийния пазар, контролират служби и прокуратура. Ако не се сещате за кого става дума, можем да подскажем и поименно“.

6. С което не само Борисов, но и Доган са били изправени пред дилемата: напред с Пеевски или (пълноценно) еврочленство. Доган избра първата опция.

7. За да прикрие битово-корпоративния характер на избора си, Доган изигра сценката с геополитическото „предателство“ на Местан. Първо, тя отклонява вниманието от истинската драма, като дава хляб за въображението на родните параноици. Второ, Доган ясно заявява, че еврочленството не стои по-високо от запазването на капиите на ДПС в съдебната власт, службите и бизнеса. Той би предпочел да оперира както си знае в една сива зона между Русия и ЕС, в която г-н Пеевски не само няма да е нежелан и проблематичен, ами ще си е направо незаменим. В случая Местан е най-вече съпътстваща жертва, използвана за постигането на основната цел. Може да е имало и други битово-корпоративни причини за отстрела му. Възможно е и турското посолство да е прекалило в контактите си с ръководството на ДПС. Но водещата причина е по-скоро споменатата по-горе – запазването на Пеевски и модела на държавно-корпоративна симбиоза.

8. Нищо от това не прави Местан герой на европейските ценности, с които той се перчеше, основно за да прикрива корпоративната страна на ДПС. Както тези ценности, така и самият Местан се оказаха много лесно прежалими за Доган и движението. Въпреки това Местан е в състояние да внесе по-сериозно разцепление в ДПС от Касим Дал. В Местан беше инвестиран много ресурс и медийно време, той има и реална подкрепа в Кърджали, а и в създалата се ситуация става по-приемлив за Турция. Жертвата на такава фигура говори, че цената на г-н Пеевски е много висока за Доган.

9. Медийният квази-монопол в България представи семплата история "Доган-Местан" под рубриката „Доган спасява България от Турция, като я сближава с Русия“. Абурдността на тази теза – в една нормална среда - не би трябвало да има нужда от обяснение. Първо, България няма нужда от спасяване, а още по-малко от спасител като Доган. Второ, и по-важно, предложеният път на „спасение“ (чрез лавиране по посока Русия) е всъщност вреден за страната. Но тази очевидна абсурдност показва доколко някои хора са повярвали в способността си да манипулират общественото мнение. В крайна сметка, ако някой се „хване“ на подобна въдица, то той може да повярва на почти всичко.

10. Русофилите и кадесатурата с радост приеха завръщането на „своя“ Доган. Към тях се присъединиха и „патриоти“ (доколкото са различни от първите две групи). Славославенето на антиевропейската реч на Доган не може да скрие един фундаментален факт, обаче: Русия може и да има ресурс да навреди на България, но (особено с настоящия си режим) не може да направи нищо добро за нея. Жилото всички могат да го видят (енергийна зависимост, дрънкане на оръжие, имперски амбиции), но медът тече на много слаба струйка по няколко обещани тръби и може да стигне само за избрани водачи на петата колона. Които вече така или иначе са изяли по-голямата част от него. А някои май са изяли и повече от полагаемото, та сега имат да връщат. И като не може в пари, май са решили да връщат в политическо влияние, като опаковат този бартер като „геополитика“.

11. Това е „геополитическото“ измерение на конфликта "Доган-Местан" и романтизирането и героизирането му е или слабоумие, или манипулация. Геополитиката не е водеща, а е извинение за вътрешно-партийни, корпоративни по своя характер разправи. Скандалното е, че поне една партия – ДПС, а може би и повече, е в състояние да пожертва принадлежността и лоялността на България към военно-политическите клубове на най-развитите нации, само и само да си запази привилегированото място на домашната трапеза, прекия достъп до държавните поръчки, медийните монополи, контрола над службите и т.н. Т. е. да си запази правото да „разпределя порциите“.

-----

* Анализът е написан специално за Клуб Z. Подзаглавието е на редакцията. Още текстове от Даниел Смилов може да прочетете ТУК.