Германия кани балгарите в страната към урните за евровота
Кой и къде може да пусне бюлетина извън България?

Клуб Z
Симона Русева

БЕРЛИН - Германските общини разпратиха до всички живеещи в Германия граждани на държави от ЕС покана да пуснат бюлетина на евровота на 25 май т. г., включително и до пишещата тези редове.
Пликът с клеймо от 7 март има специален миниплакат: над германското и европейското знаме е изписано “Берлин избира Европа”. Българи с адрес в баварската столица можеха да прочетат “Мюнхен избира Европа”, така е и за всички останали общини.
Условието да гласуваме в Германия е най-късно до 4 май да изпратим по пощата съответен попълнен формуляр, за да бъдем включени в избирателните списъци.
В писмото покана изрично е посочено, че право да гласуват в Германия имат всички граждани на държава от ЕС с постоянен асрес в страната. И че това право се упражнява, ако гласоподавателят не е предпочел да пусне бюлетина в родината си или в съответното дипломатическо представителство във ФРГ. Не може да се гласува два пъти – и във ФРГ, и у нас. И още – включат ли ви в избирателните списъци, за всеки следващ евровот вие получавате покана за гласуване, без да е необходимо да подавате отново заявление.
Сънародниците и този път, както през 2009 г., ще могат да гласуват в посолството ни в Берлин, в консулството ни в Мюнхен, както и в Хамбург, Франкфурт на Майн и Магдебург, където имаме почетни консулства. За да бъдат разкрити секции, са необходими съответния брой декларации – за посолството – 100, за останалите – минимум 20.
До 29 април, когато изтече срокът за подаване на декларации за гласуване зад граница,  Германия бележи рекорд – 1249 заявления, сочи наша справка в ЦИК. Следват Великобригания – 917, Испания – 714, Холандия – 660, Австрия – 544,  Дания – 153, Италия – 139, Гърция – 106.
Истината е, че далеч по-голям брой българи ще се явят пред урните в чужбина, особено в Герамния, където живеят около 200 000 български граждани. В болшинството си нашенците са убедени,  че ще има съвестни хора, които ще подадат заявления и така ще се разкрият секции. Въпросното заявление не е елемент от вота. И без него всеки може да отиде до посолството или консулство, за да гласува. Преди да пусне бюлетина обаче, гражданинът попълва декларация. В нея се посочва име, ЕГН, постоянен адрес у нас и адресна регистрация в Германия и уверение, че не е гласувал на друго място. Легитимирането е с лична карта и задграничен паспорт.
Странно, но факт – в Германия със строгата си администрация може да се гласува и с шофьорска книжка.
И още – докато във ФРГ за чужденците се изисква само постоянен адрес в страната, за да се гласува на евровот, у нас наредбата е по-строга: “Всеки български гражданин, който има избирателно право, може да гласува извън страната (в наше дипломатическо представителство – бел. ред.), без значение дали е подал заявление за гласуване извън страната, ако е живял най-малко през последните 3 месеца в България или в друга държава членка на ЕС и най-малко 60 дни от последните три месеца към датата на произвеждане на изборите.” Което ще рече, че за да гласува български гражданин зад граница, той трябва да е живял поне 3 месеца у нас или в държава от ЕС и най-малко 60 дни в страната от ЕС, където ще пусне бюлетина преди датата на вота там.
Въпрос с повишена трудност е дали пред дипломатическите ни представителства в Германия на 25 май ще се извие опашка, както по време на предсрочните общи избори у нас м. г. Тогава се чакаше с часове, особено в Берлин. В германската столица живеят над 10 000 наши сънародници. Ако направим паралел с германците, чакането ще е в рамките на нормалното. Докато изборната активност на немците на общи избори винаги е над 70 на сто, за евродепутати е под 50 на сто. През 2009 г. бюлетина пуснаха едва 47 на сто от имащите право на глас с немски паспорт. 
Сега ние ще гласуваме за европарламент едва за втори път и по тази причина статистика за участие липсва.
Във всички случаи може да се гласува само един път – или у нас, съответно в българско задгранично представителство, или в избирателна секция в чуждата държава от ЕС, където имате адресна регистрация. Въпрос на избор – дали да се подкрепят евродепутати, примерно в Германия, или наши кандидати за европарламента. Второто е крайно съмнително от гледна точка на разпределението на гласовете, подадени в чужбина. Ако аз съм, примерно, от Варна, моят глас да бъде разпределен там е толкова вероятно, колкото да ударя джакпот от тотото. И нищо чудно гласът ми да отиде в Кърджали.
Как го парвят германците? Те нямат право да гласуват в дипломатическите си представителства в чужбина. Ако в деня на избори, общи или за европарламент, не са в населеното си място, те имат право да гласуват с писмо. Това пък става, ако навреме са заявили това си желание, получават бюлетина по пощата и пак по този ред я връщат в избирателната си секция. Въпросното писмо може да се предаде в посолство, но то служи само като пощенска кутия – препраща го в съответната избирателна секция в Германия. Това става предимно в кризисни държави, като Афганистан, където не е сигурно дали писмото ще стигне до ФРГ. Така гласът на избирателя отива само в неговата секция и той е сигурен, че е подкрепил точно определен кандидат за депутат.
Но да се върнем към евровота. И в Германия, и в други държави от ЕС, ако желаете да гласувате там, вас ви включват в съответния избирателен списък. Ако не сте напуснали страната, за всеки следващ евровот вие получавате покана за гласуване в местна избирателна секция. Сънародниците ни трябва много да внимават, ако живеят в държава от ЕС със задължително гласуване, като Гърция, Белгия, Люксембург, Кипър. Впишат ли ви веднъж в избирателните списъци за евровот, вие сте длъжни винаги да гласувате. Не го ли направите, понасяте санкциите, предвидени от закона на съответната страна, Е, няма как да ви отнемат задграничния паспорт, както това е практика в Гърция, но глобата няма да ви се размине.