След руската офанзива срещу Украйна, на Запад се питат докъде ще стигне Путин. Този въпрос ще витае и на Мюнхенската конференция по сигурността (започнала вчера – б. р.). В Алепо и околностите руските ВВС отварят с бомби пътя на сирийските алавити и иранските милиции, «за да се ударят теророристите», както твърди Москва.

В действителност се завладяват населени места на сунитското население. Броят на прокудените жертви расте всеки ден. По данни на Червения кръст на сирийската граница вече са 50 000 бежанци. 500 души са избити, 100 от които - цивилни граждани.

И като че ли това не е достатъчно. При тази катастрофа назрява още един голям въпрос относно намеренията на руския президент. В руските медии открито се обсъжда нов конфликт с Турция, който в крайна сметка би могъл да се превърне в опасен тест за НАТО.

Руският радиоводещ Владимир Соловьов отправи запитване към слушателите си: «Ще има ли война с Турция?». Мнозина са убедени, че това ще се случи.

Болни мозъци? Не съвсем.

«Въоръжените сили в Южна Русия са вдигнати под тревога», написа в. «Московский комсомолец». Присъедини се и официозът «Российская газета» –  войсковите подразделения били «в пълна бойна готовност».

В началото на тази седмица президентът Путин заповяда маневри в Южния военен окръг.

Такава «проверка на бойната готовност» имаше и през февруари 2014 г., малко преди руска войска да нагази в Източна Украйна.

Сега руските въоръжени сили имат учения по Черноморието и край Каспийско море. Интетерсното е, че според московските медии руското военно командване е уверило украинския генщаб, че маневрите не са насочени срещу Украйна. Турският генщаб обаче не е получил подобно уверение.

Отношенията между Турция и Русия са на точката на замръзването. Както от турски, така и от западни военни източници се чува, че след свалянето на руски изтребител «Сухой» от турската противовъздушна охрана, руски бойни самолети продължават да нахълтват в турското въздушно пространство. Същевременно в Турция се появи убиецът на руския пилот, който през ноември м. г. успя да катапултира, но на земята беше застрелян.

И двете страни (Турция и Русия – б. р.) допринасят твърде много, за да поддържат конфликта горещ.

Това показва, че всички, които омаловажават турско-руския сблъсък през есента, се заблуждават. Русия и Турция имат един основен конфликт в Сирия, който води до все по-голяма ескалация на напрежението между двете страни. Русия иска на всяка цена да задържи на власт смъртния враг на Турция – режима на диктатора Асад. Турция иска да свали от власт галеника на Путин в Близкия изток.

Отколешният кошмар на турското правителство отдавна стана реалност. Руски военни подразделения, които по времето на студената война неизменно будеха страхове от север, сега са южно от Турция.

Този конфликт се подхранва от взривоопасна смес от исторически предубеждения, неудържими пропагандатори и ненавист между двама господари, които твърде много си приличат.

И все пак иска ли Путин война с Турция? Поне се заиграва с подобна опция. Засега сплашва Турция и нейния вманиачен президент Ердоган. Путин концентрира ограничените си ресурси и сили точно там, където са му нужни – в момента срещу Турция. Така той насажда страх в мозъците на противниците си.

Тактическата игра на Путин

Путин използва моментното си технологично превъзходство. Ердоган много добре знае, че неговите недостатъчно оборудвани американски изтребители «F 15» няма да издържат на натиск във въздуха на свръхмодерните руски «Сухой». При следващия сблъсък с руснаците ще бъде свален турски самолет. Сега с безсилен гняв турският президент наблюдава как Путин го кове.

Какъв ще е краят, самият Путин не знае. Той обаче изпраща ясни сигнали на Ердоган. Военните маневри с въздушен десант дават на Турция ясно да разбере, че всяко турско пресичане на границата със Сирия, всяка зона за сигурност, каквато Ердоган иска да изгради извън границата (на сирийска територия – б. р.), няма да бъде допуснато от руски войници. Ердоган не бива повече да се бори срещу личния си враг Асад, а трябва да наблюдава неговото настъпление.

Освен ако турският президент се увлече и въпреки всичко изпрати войници през границата със Сирия. Тогава най-вероятно само за часове Турция ще е в пряк конфликт с правителството в Москва. А само за дни и НАТО ще е в конфликт с Русия? Путин би изправил западния съюз пред ужасно решение. Пактът е длъжен да подкрепи членката си Турция и да предизвика Русия. Или пък НАТО ще загърби Турция, а така и член 5 от съюзническия договор. Прекрасен поздрав към Прибалтика.

Тъй като Западът е заплашен да загуби много, Путин продължава да играе тактическата си игра на турско-сирийската граница. Той сам трябва да си отговори докъде ще стигне или може да стигне. Сирия е кристалното кълбо.

 

Михаел Туман е външнополитически кореспондент на реномирания германски седмичник за политика «Ди Цайт», откъдето препечатваме анализа му. Заглавието е на редакциата.