Всяка сутрин в кметството на Нараха обсъждат актуалната обстановка в града, след което служители обикалят по двойки улиците на града в търсене на нови заселници. Регистрират новодошлите и им помагат да се устроят.

Пет години след силното земетресение и последвалото го цунами, щетите са почти изцяло възстановени, а почвата и къщите са обеззаразени. Преди 6 месеца японското правителство реши Нараха да е първият от общо седем изцяло евакуирани градове, които отново да бъдат заселени след опустошенията, нанесени от атомната авария във Фукушима през март 2011 година. Противно на всички опасения, мястото вече е безопасно за живеене, беше обявено официално. На 5 септември миналата година заповедта за евакуация официално беше отменена. Половин година по-късно в града се върнаха първите 440 от общо 7 400 бивши негови жители. Това представлява едва 6 % от населението на града преди евакуацията му. Две трети от тях са възрастни хора над 60-години.

Носталгията е накарала Реико Ошикане да напусне хубавата си работа, за да се върне обратно в Нараха. Къщата на семейството била наводнена от връхлетялото града цунами, но днес тя е изцяло почистена. 58-годишната Реико се опитва да не мисли за радиацията, от която се страхува: „И без друго ми остават не повече от 30 години живот”, си повтаря тя.

Навсякъде в Нараха има дигитални дозиметри, които отчитат нивото на радиоктивното лъчение. Стойностите се движат между 0,1 и 0,2 микрозиверта на час. Това е значително повече, отколкото преди атомната авария през 2011, но изчислени на годишна база стойностите остават в рамките на допустимите международни норми.

Единственият, върнал се дотук, лекар в града Каору Аоки обаче е загрижен за здравето на съгражданите си. „На нас, японците, винаги са ни казвали, че атомната енергия е сигурна, а после видяхме колко ужасяващи бяха последствията от аварията”, казва той. Според него хората вече нямат доверие на управляващите. Лекарят настоява правителството да полага повече грижи в тяхна защита – например да се филтрира вредният стронций-90 от питейната вода, да се изолират всички области с повишена радиация и там да се поставят предупредителни табели. Защото хората не се движат с дозиметри в джоба, а радиацията няма нито мирис, нито може да се види. И още нещо трябва да се свърши: да се отстранят всички чували с радиоактивни отпадъци, нахвърляни в околностите на града.

Но и това няма да е достатъчно, за да се върнат по-младите и семействата с деца. В Нараха няма достатъчно работни места, детски градини и училища. Кметът на града Юкеи Мацумото не си прави никакви илюзии: Започваме всичко не от нулата, а от под нулата”.

Например в земеделието. Навремето Фукушима беше известна с производството на ориз и праскови, днес обаче никой не купува продукция от този район. Има обаче една дилема, която нито кметът, нито някой друг политик могат да решат: градът преди живееше от атомната индустрия и продължава да е зависим от нея. Преди аварията от Фукушима 60% от бюджета на града се пълнеха от таксите, плащани от концерна „Тепко”, както и други държавни субсидии за атомната енергия. Голяма част от местните хора работеха именно в двете атомни електроцентрали. Парадоксалното е, че и сега повече от половината от градските приходи се формират по същото направление: създават се нови работни за ликвидирането на авариралите реактори. Атомната централа днес представлява гигантска строителна площадка, на която се трудят над 7000 души дневно.

Възстановяването на Нараха показва една типична за японците черта на характера им - неприятните неща се преодоляват, като напълно се игнорират. Това освобождава душата и облекчава мислите, но пък пречи на извличането на поуки от предишните грешки.

Материалът е публикуван в "Дойче веле".