Няма по-подходящ ден от днешния за текст по темата „Що е то български национализъм?“. Днес отбелязваме 140 години от Кървавото писмо. Преди него в Копривщица е пукнала първата пушка. Следват Райна Княгиня, Хвърковата чета, битката на поп Харитон в Дряновския манастир, Поибрене, Мечка, Перущица, Батак…

 

Ще го опише Макгахан, ще го нарисува Пиотровски, Гладстон ще държи пламенна реч в Парламента. До тук нито един путинист, нали така?

 

Следва Освободителната война, следва боят при Стара Загора, следва отбраната на Орлово гнездо и на връх Свети Никола. Там днес пази лъвът на Паметника на Свободата.

 

Но първата пушка, извоювала свободата ни, „пуква“ на 20-ти април, 1876 г., на малкото дървено мостче в Копривщица.

 

Априлското въстание, Априлската епопея от барутното и кърваво лято на 1876-та, когато българинът се изправи с оръжие в ръка срещу вековна и милионна империя, стигаща тогава до днешен Египет, е логичният връх на българското Възраждане, на българската национална борба за църковна и национална независимост, на българската жажда за национална свободна държава.

 

Идеалите, ценностите на Възраждането, описани блестящо от поети, писатели и национал-революционери, са основата на българския национализъм от Април 1876 чак до не по-малко кървавия септември 1944-та година.

 

Това по темата за подарената „свобода“.

 

Това е идейното основание на българския политически национализъм.

 

Само че българският национализъм никога не е бил, и надявам се няма и да бъде, нито семеен, нито частен, нито корпоративен бизнес или собственост. На когото и да било. Преди повече от 15 години, през 2001 г., в Младежката организация на ВМРО в София с група съмишленици се опитахме да обосновем това, което беше и все още е национализмът за нас. За да го отграничим и опишем в новото тогава време. В брошурката имаше кратко обяснение за това, какво е и какво не е национализмът според нас. Прилагам само втората част:

 

„Какво не е българският националист:

 

1. Българският националист не иска чужди земи, история и култура.

2. Българският националист не злоупотребява с националните и религиозните чувства.

3. Българският националист не слуша Вагнер, а Панчо Владигеров.

4. Българският националист не е остриган, беззъб рецидивист, които крещи “ЗигХайл” и “Циганите на сапун”.

5. Българският националист не размахва “Моята борба”, а чете “Записки по българските въстания”.

6. Българският националист не отрича правото на българите неправославни християни да бъдат добри български патриоти.

7.Българският националист не “другарува” с румънски, сръбски и прочее “националисти”.

8. Българският националист не е антисемит.

9. Българският националист не е езичник.“

 

Пак ще повторя, тази брошурка е писана преди повече от 15 години и беше и все още е предназначена за нуждите на младежките ни организации.

 

Виждал съм я в десетки форуми, статуси, отпечатана на други брошури. Виждал съм я дори в различни конкурси за есета, подписана вече от други автори. Това винаги ме е радвало. Защото още веднъж показва и доказва, че българският национализъм и национална кауза нямат авторство и авторски права. Те принадлежат на българската нация.

 

Затова ми е и смешно, и тъжно, когато чета обобщаващи текстове по темата, които определят българските националисти като „бели цигани“, „бели джихадисти“ и прочее. Или се вайкат, че са „били дали национализма на комунистите“. На първо място, защото не можеш да дадеш никому нещо, което не притежаваш. Това е известно още от римското право.

 

Второ, защото тези текстове обикновено описват явления и личности, които нямат нищо общо с национализма, но съзнателно ги пришиват към понятията „национализъм“, „родолюбие“ и „патриотизъм“. Описват все тежки и опасни явления, като липса на правов ред, правосъдие и справедливост, разпад в обществото, липса на образование, липса на уважение, които са именно резултат от липсата на национализъм в управлението на държавата. Тези опасни явления са резултат от четвърт век липса на национализъм и от четвърт век прекален и криворазбран либерализъм.

 

Националното образование, националното възпитание изграждат съвсем други личности. Хора, които се стремят да бъдат достойни и успешни български граждани.

 

Често това невярно пришиване се прави за целите на пропагандата и редакционната политика. Която явно има за задача да внуши, че всички български националисти сме криминално проявени лумпени и дегенерати, осъждани криминални престъпници или откровено душевно болни хора.

 

Проследете само истерията около днешния опит за „преврат“ пред Народното събрание. Който, прочее, е втори за същите организатори, само в рамките на последните месеци. И събра по-малко хора от отразяващите ги журналисти. Да не говорим, че едни и същи лица с видими отклонения в поведението се появяват на всички обществени събития, събирания и каузи навсякъде из държавата – от днешния преврат до болежките на дъждовния червей и от село Гърмен до пловдивската джамия. И получават широко отразяване. За нуждите на горната пропаганда.

 

Не по-малък проблем е опитът да бъде осмяно всяко родолюбиво, национално и традиционно събитие. На мартеницата, на ваденето на кръста на Богоявление, на мъжкото хоро в Тунджа, на хоротеките, на съборите с традиционни носии. Показателно, преди и на всяка подобна дата се появяват купища „анализи“ и „мнения“, които убедено обясняват колко смешна, остаряла, отживяла, ретроградна е въпросната проява и как е несъвместима с „евроатлантическите“ ценности.

Видимо част от българската „интелигенция“ не се е развила особено от времето на „Криворазбраната цивилизация“. И още не е разбрала, че осмиването на всичко „българско и родно“, че чуждопоклоничеството, че срамът от работническо-селския произход и миналата принадлежност не ги прави повече европейци в очите на „чужденците“. Прави ги жалки нагаждачи и подмазвачи. Виждам го в очите на „чужденците“, при поредната угодническа проява на някой сънародник с политическа позиция.

 

Да не говорим, че като правило, най-яростните противници, критици, разобличители на българския национализъм и днешни „либерали“ и „космополити“, „защитници на европейските ценности“ са или активни и високопоставени членове на БКП, част от комунистическата пропагандна машина, или са завършили „вишо“ в „савецкия съюз“, или са синове и дъщери на висшата партийна комунистическа номенклатура. Доста нагло поведение.

 

Български националисти и добри българи има във всички части на българското общество – в политиката, в медиите, в науката, в различни младежки организации, по стадиони и спортни клубове. Добри момчета и момичета, убедени български националисти.

 

Познавам ги.

 

С всичките им минуси и крайности не бих ги заменил или дори сравнил с легион от мазни и лустросани кариеристчета с „обрано”, „европейско” и политически коректно говорене и поведение. И с угодническото им подмазваческо очакване да бъдат назначени за младежки „лидери” някъде. Или поне да получат някоя еврослужбица в замяна на системното си и последователно предателство на всеки и всичко, винаги в угода на „актуалната” власт.

 

Още от 1934 г., с едно изключение, българският национализъм е бил пречка за властта. Бил е преследван системно от всяка власт. Защото повече или по-малко почти всяка българска власт от тогава до ден днешен е била антинационална и чуждопоклонна. Винаги е имала „началници“. Дали в Москва, дали във Вашингтон, дали в Брюксел. Все тая. Била е и уви и днес е угодна на външни интереси. На моменти дори национално-предателска. Например в периода 1944-1989, с леко осъзнаване след 60-те години. Така е и днес.

 

Но днес повече от всякога имаме нужда от осмислен и последователен български национализъм в политиката и в политическия живот. Защото почти до дома на всеки от нас цъка по една Катуница, току през улицата-граница. Защото невписаните, и уви много трудно „вписваеми“ в обществото ни обитатели на катуна, са вероятно около милион и броят им ще продължава да расте за сметка на българите, които масово напускат Родината си.

 

Защото никой не може да отрече турската духовна и политическа инвазия в България, никой не може да отрече наличието на джихадистка пропаганда в определени цигански махали, та до склада с обувки в Люлин, никой не може да отрече провала или поне тежката криза на сегашния модел на „интеграция“ и „мулти-културализъм“ в Западна Европа. Достатъчно е да погледнете забулените жени в Моленбек и да направите връзката с нападенията в Париж и Брюксел.

 

Прочее, още едно тежко противоречие откривам в поведението на защитниците на т.нар.“бурки“(най-общо, тук разбирам всички наименования на това нетипично и нетрадиционно за Европа облекло). Как тази защита на тези „права“ се отнася към защитата на правата на жените, карани насила да ги носят от мъжете, бащите и братята си? Защото, ако някой не е разбрал – това задължение е огромен проблем в Западна Европа. Защото именно тези мъже не разрешават на жените в семействата си да се впишат в западните общества. Държат си ги забулени, боси и бременни в кухнята.

 

Защото нито една територия не остава за дълго празна. Защото из Родопите при изоставените от властта българи-мюсюлмани и из циганските махали системно и почти безпрепятствено щъкат брадати ислямски фундаменталисти. Засега с послания, знамена, бурки и касети, утре вероятно с РПГ-та.

 

Български национализъм, който няма нито партийна собственост, нито цвят, нито сектор на стадиона. Защото е български. Национализмът, който ни е запазил и съхранил през вековете на изпитания. Тук, където предците ни са избрали да основат Отечеството ни.

 

Наш. За нас. Днес, вероятно повече от всякога.