- Майка ни е болна? Има цироза на краката, сифилис на ръцете и дефицит на мозъчни гънки!

- Как може така да говориш?! Та това е нашата майка!

- Ето резултатите от изследванията, трябва спешно да направим нещо.

- Не обичаш мама – направо го кажи! Ти просто си лош син.

- Точно аз обичам мама. И затова ти казвам: трябва спешно да я спасим!

- Глупости, тя е в отлична форма.

- Да бе, в отлична! Ето резултатите: кръв, жлъчка, васерман. Сама си говори, мисли, че сме в 1945 година.

- Слушай тогава васермановци. А аз наистина я обичам. Гледай какво клипче заснех за нея, за героичната й младост. Супер е, нали?

- Супер е, да, супер. Но сега тя боледува.

- Какъв човек си ти! Само лошото виждаш! Аз ти говоря за това как тя ни отгледа, колко сложно беше времето, как се бореше тя, а ти за някакви болести.

- Тя изглежда много зле.

- Как може да говориш така! Майките не се избират. Аз я приемам за най-красивата!

- Т.е. предпочиташ да не обръщаш внимание на болестите?

- Все това повтаряш: болести, болести... Всички имаме болести. Това го говорят съседките на пейката пред блока от завист. Анна Петровна отдавна точи зъби за пазарската й чанта с колелцата.

- Анна Петровна си има мерцедес. За какво й е мамината чанта с колелцата?

- Колко си наивен! Или не си наивен, а се преструваш? Може би искаш и ти да се облажиш, когато съседките започнат да делят чантата с колелцата?

- Какви ги говориш?! Каква чанта?! Какво общо имам аз?! Показвам ти резултати от изследвания...

- Кой ти ги даде, Анна Петровна ли?

- Не, докторът.

- А кой ги е дал на доктора?

- Никой не ги е дал на доктора, той е доктор, взел е изследванията и е написал резултатите. Прочети, ужас направо.

- Да не мислиш, че Анна Петровна от нищо не боледува? Тя има синузит, между другото!

- Синузит ли? Аз ти говоря за цироза и сифилс, а ти за някакъв синузит!

- А синузитът какво, не е болест ли?

- Болест е разбира се, но...

- Ето! Всичко останало е демагогия! Болестта повишава имунитета. Болестта – това е нова възможност.

- Ако я лекуваш. А ти вместо да купиш лекарства, цялата мамина пенсия потроши за това клипче за героичното й минало.

- Цялата пейка пред блока й завидя за него!

- За какво да завиждат? Тя вече от месец не излиза от дома. Тя има деформация на очите, сплитане на ушите и фрактура на мозъка. Може да умре!

- Сам прецени, ако досега не е умряла, значи ще се справи. Логично, нали? Цироза и сифилис – те са просто наша семейна традиция.

- Не, няма логика. Ето, Галина Ивановна тъкмо умря, въпреки че преди това не беше умирала. Боледува, боледува и умря.

- Но тя не беше такава героична жена. Това първо. Второ, тя няма такива синове като нас. Особено аз. За теб не знам – ти през цялото време говориш гадости за мама. Между другото, вече не съм сигурен, че си мой брат и неин син. Даже не приличаш. Приличаш ми на Анна Петровна... Знаеш ли, в нашето семейство е прието да се отнасяме към майката с уважение, а не да крещиш пред блока, че е болна от сифилис.

- Т.е. нищо не смяташ да правиш?

- Аз правя, докато ти говориш глупости. Ето, виж, ще изпея песен. Нашата мааайка – най-здравааа на светааа! Несъглааасните в клозета ще удааавим! Нашата мааайка – най-здравааа на светааа! Несъглааасните в кенефа ще наврееем! Обичаш ли мама?

- Обичам я, но...

- Тогава пей!

---

Александър Маленков е главен редактор на руското издание на MAXIM.