Лувърът не се е лишил от пирамидата си. Щеше да е малко крайно. Знам, че не всеки хареса стъкления похлупак пред входа на парижкия музей от 1989-а, но с годините пирамидата стана позната и обичана забележителност. Защо да я махаме сега?
Ама тя още ли е там? О, чакайте, това е много забавно. Пирамидата на Пей още е на място. Просто е покрита със заблуждаващ окото фотографски стенопис от уличния художник JR, възпроизвеждащ фасадата на двореца. Така че пирамидата все едно я няма.
Може ли JR да дойде в Лондон и да покрие някои от тукашните небостъргачи, грозно изтъкващи богатство и власт, с нарисувани облаци, така че да не виждаме тези пластмасово-стъклени чудовища?
Големият шок е, че JR досега просто е драскал по стените на Париж, а сега прави същото, но в най-големия възможен мащаб. Нает е от почтена институция като Лувъра. Все едно Банкси да стане постоянен художник към лондонската Национална галерия. Но както видимо (или невидимо) показва изчезващата пирамида, JR е много по-сложен художник.
Докато Банкси бълва повтарящи се политически шеги, за да флиртува с модата на антиестаблишмънта, JR мисли за пространството, реалността и природата на изобразяването. Париж е една от най-богатите в архитектурно отношение метрополии и с това е отличен терен за JR. Изчезващата пирамида на Лувъра е чудесен пример за публично изкуство.
Изкуството на илюзията е на много векове и датира от откриването на перспективата през Ренесанса. Експериментите на ренесансовите художници им позволяват създаването на триизмерни пространства в картини, промяната на плоска повърхност в прозорци към стаи, градове и пейзажи. Същата теория може да се използва за оптически илюзии върху сгради и фасади.
В църквите „Санта Мария Пресо“ и „Сан Сатиро“ в Милано ренесансовият архитект Донато Браманте (приятел на Леонардо да Винчи) създава заблуждаващ елемент – също толкова невероятен, колкото и пирамидата на JR. Пред вас се изправя засводена олтарна ниша. Чак когато приближите, осъзнавате, че я няма: Браманте е използвал перспективата, за да замаскира липсата на пространство. Изключително.
Не само приятелите на Леонардо са усвоили такива оптически трикове в Ренесансова Италия. Някои художници специализират в рисуването на фасади на къщи и дворци, за да им придадат измамно голям размер. В Генуа, където тесните улици са пълни с такива илюзии, това умение е доведено до съвършенство и невинаги сте сигурни дали сградата пред вас е действителност или картина.
Оптическата илюзия възхищава и хората в Северна Европа. Миниатюра от Самюел ван Хоогстратен от 17-и век създава илюзията за стая, гледана през ключалка. Разтегленият череп в краката на „Посланиците“ от Холбайн е пример за същия похват.
Днес виртуалната реалност е нещо обикновено и може би скоро ще бъдем обградени от илюзорни триизмерни обекти. Така че изчезващата пирамида на JR едновременно има корени в Ренесанса и принадлежи като уместен коментар към нашата все по-неуловима съвременност.
Хайде, Банкси, направи повече!
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни