Путин отчаяно търси милиарди

НАНДО ЗОМЕРФЕЛД,
ХОЛГЕР ЦШЕПИТЦ

Този път Владимир Путин трябва да мобилизира всички сили. Руската пропаганда е изправена пред неразрешима задача. Тя трябва да представи пред света огромно поражение на Кремъл като триумф.

Всъщност Москва има опит да представя пред Запада като успех нерадостен развой на нещата в собствената си страна. Този път обаче е почти невъзможно фиаското, което Русия претърпя на финансовите пазари, да не бъде представено като огромно поражение.

Какво се случи? За първи път от въвеждането на западните санкции миналата седмица Москва отново пусна в продажба доларови облигации. С отдавна оповестената акция всъщност Путин искаше да покаже пред света, че Русия и на финансовите пазари е световна сила и между другото може да се снабди с необходимата й твърда валута.

Нищо обаче не излезе от демонстрацията на сила. В понеделник руското финансово министерство трябваше да признае под сурдинка, че не била открита нито една западна или азиатска банка, която да прояви интерес към ценните книжа. Ето защо продажбата била осъществена под собствена режисура.

 

Унижението на пазарите беше предизвестено

 

Точно държавната банка ВТБ, която е в списъка на западните санкции, е трябвало да разпредели акциите между инвеститори. И още по-лошо – за продажбата Москва не е могла да намери нито една западна клирингова компания, която да депонира ценните книжа на инвеститорите. Заинтересовани лица са били принудени да отворят своя банкова сметка в Москва, поемайки тегобите на длъжници.

Така унижението на финансовите пазари беше предизвестено. За да намери достатъчен брой инвеститори, ВТБ беше принудена да предложи не само висок лихвен процент, а и да удължи с един ден срока на продажбата. Ако първоначално целта е била да се получат 3 милиарда долара, този обем е трябвало да бъде свит на 1,75 милиарда. И когато в четвъртък най-сетне сделката с ценните книжа е приключила, фондовата борса реагира с безразличие. Обикновено след големи емисии търговията се оживява. Все още не е намерена клирингова компания, която да организира продажбата на облигациите.

Трудностите при набавяне на твърда валута идват в крайно неподходящо време. През тези дни чезне надеждата за спад на напрежението на един друг фронт.

До неотдавна се смяташе, че западните санкции, наложени заради конфликта в Украйна, поне отчасти скоро ще отпаднат.  ЕС ще обсъжда удължаването им в края на юли. Така например федералното правителство даде да се разбере, че няма да поставя като предварително условие пълното прилагане на Споразумението от Минск за вдигането на санкциите.

 

Кремъл спешно сменя тактиката

 

От Токио обаче изведнъж пристигнаха съвсем други сигнали. По време на срещата си на върха в Япония групата на седемте най-развити индустриални държави (Г-7) обяви, че ще продължи твърдата си линя спрямо Москва, докогато мирният план за Източна Украйна се претвори изцяло.

Кремъл реагира незабавно. Щял да удължи собствените си наказателни мерки спрямо Запада. Премиерът Дмитрий Медведев разпореди удължаване на забраната за внос на западни хранителни стоки до края на 2017 г.

Не на последно място и поради това Кремъл се опита да омаловажи провала с доларовите облигации. Вече имало подписани договори за 7 милиарда долара. Над 70 на сто от акциите придобивали чуждестранни инвеститори, които се намирали предимно в Лондон. Това било категорично доказателство за проявено доверие.

Когато финансовото министерство не можа да назове конкретни имена, нито дори известен западен инвеститор като купувач, Москва спешно смени тактиката. Шефът на Руската финансова агенция Константин Вишковски незабавно обвини Запада и конкретно Вашингтон, че умишлено се целяло торпилирането на сделките с облигациите.

С един вид "телефонен терор" Западът посъветвал банки и инвеститори да се въздържат от подобни сделки.

"Ние обаче доказахме, че разполагаме със собствени финансови институции, които се справиха. На тях ще залагаме и в бъдеще", заяви Вишковски за финансовата агенция Блумбърг.

 

Американците използват доминиращата си роля на борсите

 

Аргументите на Кремъл не подействаха на финансовите пазари.

"С пускането на облигации Москва целеше да покаже едно голямо PR-шоу, за да демонстрира пред Запада, че санкциите са слаб инструментариум", казва Тим Ейш, стратег на Nomura. Според него акцията се е провалила. Малкият обем на продадените акции и завишената лихва говорели сами по себе си.

Финансовите пазари се превърнаха в новото игрално поле на бившите противници от времето на студената война – Русия и САЩ. Преди всичко американците използват доминиращата си роля на борсите, за да подлагат Москва на натиск. Всъщност с продажбата на акции Русия не наруши санкциите.

Самата държава не е в забранителния списък и така банки и инвеститори могат да наддават при емисии и да наливат пари в руската държава. Въпреки това Вашингтон даде на банки ясно да разберат, че трябва да се въздържат.

 

Банките оказват незначителна съпротива

 

Позволена е и търговията с руски ценни книжа, поради което  клиринговите компании няма от какво да се боят. Путин обаче би могъл да пренасочи получените долари за укрепване на разклатени фирми, които са в черния списък.

Така Кремъл галантно би могъл да заобиколи санкциите. Това най-вече САЩ искаха да предотвратят. Вашингтон предупреди банките да не участват в тръжната процедура.

Кремъл е изключително зависим от капиталовите пазари за покриване на бюджетния дефицит. Според прогноза на рейтинговата агенция "Фич" бюджетната дупка за тази година ще се увеличи на 5 на сто от брутния вътрешен продукт. Това би бил най-големият дефицит от 2010 г. 

Да, цената на суровия петрол се покачи на около 50 долара за барел. Според наблюдатели обаче критичната граница за стабилността на Русия е цена от 70 долара.

Наред с това страната страда от галопиращо изтичане на капитали зад граница. Само през първото тримесечие на тази година предприятия, банки и руски домакинства са изнесли от страната твърда валута в размер на седем милиарда долара.

------

* Препечатваме коментара от германския вестник "Ди Велт".