Преференцията, единственият мажоритарен елемент, който някога е имал шанс да пробие на български избори, години наред беше обругавана, кртикувана, хулена и низвегрвана от всички парламентарни партии. И най-вече от настоящото управляващо мнозинство. В крайна сметка сред дългогодишен обществен натиск тя все пак успя да се промъкне в новия Изборен кодекс. На отминалия вече евровот за пръв път имахме право реално да преподреждаме партийните листи, като прагът за това бе само 5%. И отмъщението на преференцията към зложелателите й бе светкавично.

 

 

На практика именно правото да посочваме предпочитан кандидат измени съществено политическата ситуация, като върна т.нар. автентична десница в голямата игра. Много беше вероятно ако нямаше реален преференциален вот избирателите на Реформаторския блок да си останат вкъщи. Известно е, че електоратът на блока се състои най-вече от бившите избиратели на СДС и ДСБ. Към тези хора може да има много критики, но едно е сигурно - те са последователни в своите позции и трудно се подават на влияния, обществени тенденции и т.н. В крайна сметка това са хора, които дори през 2001 г., когато Симеон Сакскобургготски бе на върха на своята популярност, не гласуваха за него. Беше почти невереоятно те да излязат и да подкрепят листа с водач Меглена Кунева, една от неговите креатури. Възможността да преподредят листата обаче ги мотивира и Реформаторския блко вече има един евродепутат. Този резултат не е блестящ, но е добра основа за развитие. Най-важното обаче е, че ГЕРБ вече не е единствения десен играч с позиции на най-високо ниво, което поставя управкяващите в нова и доста неприятна за тях ситуация.

През годините някои от най-големите душмани на преференциалния вот бяха именно от актива на БСП. Страхът в столетницата, че подобен вот ще предизвика вътрешно партийни боричкания, бе огромен. Въпреки, че преференцията бе записана като възможност в Изборния кодекс социалистите открито признаваха, че ще призовават избирателите си да не й обръщат внимание и да не се занимават с отбелязване на предпочитани кандидати. Неглижирането на преференцията от страна на БСП обаче се върна като бумеранг върху нея. Избирателите на партията толкова стриктно спазиха спуснатите отгоре указания да попълват само и единствено номер 15, че го попълниха навсякъде в бюлетината - и в квадратчето на партията, и в кръгчето на кандидатите. И така изведнъж не особено известният до вчера Момчил Неков се очертава да измести от първото място самият Сергей Станишев. Сладкото отмъщение на преференцията стана факт.

Мнозина твърдят, че протестите от миналата година срещу правителството на Пламен Орешарски са неуспешни, но фактите напоследък все повече ги опровергават. В крайна сметка Делян Пеевски изкара по-малко от 24 часа като шеф на ДАНС, а все по-ясно става, че и самото правителство няма да изкара мандата си. Другото основно искане на протестиращите бе промяна в избирателната система и засилване на мажоритарния елемент в нея, което също отбеляза успех. Натискът в тази посока обаче трябва да продължи. На първо време трябва да се премахне мракобесният текст в Изборния кодекс, който постановява, че на парламентарни и местни избори бюлетините с неподадени преференции се броят като отбелязано предпочитание за първия. Този текст бетонира водачите на листи и ако важаше за евровота Неков по никакъв начин нямаше да измести Станипев. Освен това е важно развитието на преференциалното гласуване да продължи, докато стигне до своя логичен хепи енд. А именно - то да стане задължително за всички, които гласуват и да няма праг за преподреждане на листата. По този начин избирателите изцяло ще имат правото да определят кой да ги представлява.