Маргарет Тачър изпревари със съвсем малко доскорошния премиер на Великобритания Дейвид Камерън и бе обявена за най-лошия министър-председател за последните 100 години на Обединеното кралство. Анкетата на Асоциацията на историческите писатели попита своите членове за 19 премиери, които са управлявали Великобритания от 1916 година насам, съобщава „Гардиън“.

Тачър, която почина през 2013 година, излезе начело с 24% от гласовете, следвана от Камерън (22%) и Невил Чембърлейн (17%).

Писателите посочват като главен проблем на управлението на Тачър нейното отношение към обществото.

„Тя разруши толкова много добри неща в обществото и създаде толкова много лоши. После остави след себе си обществен и морален вакуум, в който алчните за богатство, несметно заможни, можеха още по-лесно да разрушат това, от което нямат нужда, но от което се нуждаят останалите – те обаче не можеха да го разберат“, казва писателката Ема Даруин.

"Тачър превърна в анатема идеята, че обществото е общност, която се грижи за всички свои членове и приема, че хората имат нужда от подкрепа и не трябва да бъдат отхвърляни заради това“, написа авторът на исторически романи Кетрин Хокин. „Лесно е да демонизираш политиците и да ги критикуваш лично, а не заради политиката им, но Тачър насърчи най-лошото поведение във всички сфери на обществото и ние все още берем нейните отровни плодове“.

Бившият лидер на Либералдемократите Пади Ашдаун държи на различното си мнение:

„Имах несъгласия с г-жа Тачър, воювахме през цялото време. Но мисля, че тя бе велик и необходим разрушител. Някои от тези остарели структури, които тя разруши, трябваше да бъдат разрушени. Това обаче, което тя не беше, е съзидател“.

"Може да е странно и с това мога да обидя някого, но я поставих сред най-успешните премиери на всички времена. Не защото бях съгласен с нея, а защото тя представи намеренията си и ги изпълни, а Великобритания бе по-силна след нея, въпреки че в много отношения бе и по-слаба, особено чувството ни за общност“, допълва Ашдаун, който наскоро издаде книгата „Игра на шпиони“.

Други твърдят, че са гласували за Тачър заради „неолиберализма, деиндустриализацията, идеологията на свободния пазар, въвеждането на плоския местен данък в Шотландия, продажбата на общинските жилища и пропуска да реагира още в началото на глобалното затопляне“.

На трето място в класацията е Тони Блеър с 11%, следван от Гордън Браун и Едуард Хийт с по 8%. Антъни Идън, Хърбърт Хенри Аскуит и Андрю Бонър Лоу също са равни – с по 2% от гласовете. Останалите десет премиери не са били номинирани от нито един от 45-те писатели, които са участвали в анкетата.

Ашдаун определя Камерън като „един от най-опасните премиери, които сме имали, не защото не е почтен, даже е много почтен, а защото просто не помисли, със своята типична Итън-овска незаинтересованост, когато взе това огромно и жизнено важно решение за Великобритания“ (референдума за Брекзит – б.р.).

Класираният на трето място Чембърлейн е бил посочен лично от Ашдаун като „най-лошия премиер“. „Мисля, че Чембърлейн можеше да предотврати Втората световна война“.

„Той определено е бил предупреден от германската опозиция за това какво представлява Хитлер и е предпочел да не обърне внимание на това. Последиците бяха осем милиона жертви. Не го обвинявам за тези жертви, но вярвам, че ако той бе взел правилното решение, особено след като Хитлер навлиза в Чехословакия, Втората световна война нямаше да се случи“.