ПЕТЪР ДИМИТРОВ

В Германия общественото мнение за Йоаким Льов звучи така: ако бием, заслугата е на играчите, ако паднем, виновен е треньорът. През всичките тези години немските привърженици на футбола така и не обикнаха Льов, не го приеха за „свой” наставник. Вестниците постоянно търсят с какво да подразнят специалиста, стига се дори до абсурдни „дискусии” за това как не му отивала прическата, защо носел такива дрехи и т.н.

Но Льов не показва признаци, че се хваща на въдицата. Неговото спокойствие е достойно за уважение. Дори е леко надменен по онзи аристократичен начин, но това явно работи в негова полза. Той е над нещата, какво може да направи, че не го харесват?

И все пак Льов се вслушва в съветите. Отсява най-ценното за отбора и го прилага, макар и по свой начин. Но така и трябва – все пак той е треньорът. Наставникът видя – не и без помощта на критиците си, че мястото на капитана Филип Лам е на левия бек. Усети се навреме, че без Мирослав Клозе като централен нападател "германската „Барселона” просто не върви. И още много други, макар и дребни, промени, но съществени за успеха на Бундестима до момента. Сега предстои само още една крачка към бленуваната вече 24 години световна титла.

След това покъртително, изумително, невероятно, нечовешко 7:1 над Бразилия в собствения й дом обаче критиците на Льов трябва да замълчат. Със зализана коса, рус, плешив, с шапка – треньорът на Германия показа, че го може. Резултатът на полуфинала и „играта” на „селесао” в защита може и да замъгляват погледа на доста хора, че едва ли не Бразилия сама се е била. Но всъщност не е така. Първо, Германия надигра тактически домакините и второ – Германия нито за момент, нито дори за частица от секундата, не се почувства като гост. Личеше дяволско спокойствие и увереност в лицата и действията на Мюлер, Клозе, Кроос, Хюмелс и Нойер. За всичко това – от А до Я, заслуга има най-вече Йоаким Льов. Дори пресата и феновете в Германия да продължат да го „хапят”.

А защо всъщност го правят? Най-вече защото са консервативни до мозъка на костите си. Германия не играела като Германия, не показвала характер, копирала от Испания... Светът се развива, а в това число и футболът. Нима Бразилия играе онова „жого бонито”, пред което се захласвахме и натискаме бутона „replay” пак и пак? Нима Италия още живее с мисълта за "катеначото" в главите си? Дори Испания променя философията си. А виждаме как играе и Аржентина... Само Англия си остана консервативна и гледаме докъде стига, тоест не стига, на световни и европейски първенства.

Критиците не виждат, че Германия е сочена в последните години като пример за красива игра, а не за футбол тип танк гази детска площадка. И този стил е изграден от Йоаким Льов, който бавно и методично го наложи през годините. И той дава резултати. Но все пак е редно да отбележим, че в този отбор има нещо и от типично немския боен дух, непримиримост и здрава психика. Просто не това е фокусът в отбора на Льов.

Да, този стил дава резултати. Германия винаги е поне на полуфинал в ерата „Льов”. Германия размаза Англия (4:1) и Аржентина (4:0) преди четири години в Южна Африка. Германия подобри редица рекорди на световни първенства – най-много поредни полуфинали, най-изразителна победа, най-много вкарани голове до последната четворка и т.н. Но да махнем рекордите – маншафтът просто играе добре. Гали окото. Но няма само план „А”. Има и „Б”, и „Ц”... И, отново, за всичко това трябва да благодарим най-вече на Льов.

Преди четири години Германия играеше най-добрият футбол на световното, но бе спряна от Испания, която просто не й даде топката. Но по онова време абсолютно никой не можеше да спре "Ла Роха". Затова загубата бе простена на немците, пък и по онова време тимът на Льов бе доста млад. Преди две години на европейското немците паднаха на полуфинал от Италия, което си бе изненадваща загуба, защото вече имаха състав за първото място, но традиционно неудобният, направот кошмарен за Бундестима отбор на Италия, излъга, а не надигра Льов и компания. Същото се случи и на световното на немска почва през 2006 г., когато Йоги бе все още само помощник на Юрген Клинсман.

Не е сигурно дали Германия ще стане световен шампион. Често пъти във футбола след подобни фиести като 7:1 следват обикновени разходки... Но Германия на Йоаким Льов вече постигна много. Да оставим титлите и купите – все пак футболът е една игра, която ние гледаме, защото й се радваме. И всъщност невинаги световният шампион е играл най-добрия футбол и е заслужавал напълно титлата. Примери – много.

Между другото, през 1974 г. на мондиала в Германия, спечелен от домакините, тогава, а и до днес, всички говорят не за шампионите, а за един тим, играещ в оранжеви екипи и практикуващ най-вълнуващият тогава футбол. Това е Холандия. И сега Германия на Йоги Льов ще бъде запомнена независимо от резултата утре.