Преливат ли язовири във Врачанско или не?

Оказа се, че на този въпрос властта няма отговор. Или поне не еднозначен.

Потопът в Мизия, предизвикан от преливане на река Скът (поне засега това е основната версия), взе човешка жертва. Да се молим, че няма да има и още.

В същото време институциите не могат да ни кажат какво точно се е случило и се случва на място. Вместо това си прехвърлят отговорността.

Сутринта вицепремиерът и МВР министър Цветлин Йовчев обяви, че преливат два язовира. Заедно с проливните дъждове това довело до буквално потопяването на Мизия под вода.

"Няма опасност за съоръженията – язовири, корита, диги", каза вече по обяд Йовчев.

Прессъобщение "в този дух" дойде и от Министерския съвет. 

По данни на Министерство на околната среда и водите няма язовири със скъсани стени или такива, които преливат, посочиха от екипа на премиера Пламен Орешарски, позовавайки се на екоминистерството.

Депутатката от БСП Корнелия Нинова обаче, която е на място, споделя казаното от МВР министъра - че има преливане на язовири. Експертите от кризисния щаб са обяснили пред нея, че вероятно причина за бедствието са именно валежите и преливането на язовири. 

Няма нито прелели язовири, нито дига, която да бъде скъсана, които са под контрола на Напоителни системи към Министерството на земеделието, заяви пред БНР пък министърът на Земеделието и храните - в оставка - Димитър Греков.

КОЙ

Кой е виновен за водния ад в Мизия също се оказа голям и съществен въпрос. По стара традиция - нито една институция.

От изявленията на всички ведомства до момента става ясно, че виновни са си самите хора, които били предупределни от петък, както и местната власт. А може би истината е някъде по средата.

"На Илинден, празникът на града, хората са имали настроение... На практика са отказвали евакуация. Към сутринта абсолютно всички вече желаеха евакуация. Това са предимно възрастни хора", шефът на ГД "Пожарна безопасност и защита на населението" главен комисар Николай Николов.

По думите му още преди два дни от службата са напомнили, че предстои евакуация, а кметската управа предупредила жителите на града "писмено". 

"Когато стане такава тежка ситуация, винаги можем да твърдим, че направеното не е достатъчно. Смятам, че кметската управа е можела да направи повече", посочи Николов.

И от Министерския съвет, и от екоминистерството посочиха, че още преди ден са предупредили населението.

"В петък МОСВ предупреди за жълт код в 15 области на страната за значителни валежи и гръмотевици - Видин, Монтана, Враца, София област, София град, Перник, Кюстендил, Благоевград, Плевен, Ловеч, Габрово, Пазарджик, Пловдив, Кърджали и Смолян. От тогава бесейновата дирекция към ведомството работи на 24-часов режим", посочиха от Министерския съвет.

"Още в петък дирекция "Управление на водите" е изпратила сигнал „Жълт код“ за опасност от наводнение в Северозападна България, включително района на Мизия", заяви и министърът на околната среда и водите Станислав Атанасов. 

В хода на деня пристигаха все повече разкази на жители на Мизия, от които става ясно, че хората в действителност се съмняват във версията, че водите на една река и дъждовете могат да причинят толкова голяма приливна вълна.

"Чух изказването на главния комисар, че е разпоредена проверка и че няма скъсана язовирна стена, но на никой в града това не му се вярва толкова много вода да се излее само от дъжд. На 52 години съм и досега в живота си не съм виждал толкова много вода. Не мога да кажа, компетентните органи ще разпоредят още една проверка, за да се разбере истината", заяви пред БГНЕС кметът на града доктор Виолин Крушовенски.

"Можеше по-бързо и по-безопасно хората да бъдат евакуирани. Живущите там трябваше да бъдат изведени още преди да дойде големият воден потоп. Количеството вода щеше да бъде същото, но нямаше да се наложи хората да хвърлят толкова усилия", пък хвърли вината в неясно каква посока областният управител на Враца Венцислав Василев.

Остават отворени още няколко въпроса: защо Мизия е празнувала на 2 август празника си при положение, че властите са предупредили още в петък за опасност от наводнения, защо дълго изгражданата уж система за ранно предупреждение на населението досега не ни е предупреждавала за бедствия (иначе сирените редовно се тестват), както и с какви средства ще помогне държавата за справяне с щетите, след като специалният фонд за целта свети почти на червено.

Наскоро правителството взе решение за разпределяне на нови 28 милиона лева, които трябва да отидат за пострадалите от наводненията във Варна, Добрич и Велико Търново.

През април пък извади от резерва в държавния бюджет, заложен за непредвидени и неотложни разходи за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия 26,7 милиона лева. Те бяха похарчени за укрепване на храма "Св. Св. Кирил и Методий" в Бургас, за разплащане за укрепването на бреговете и дигите на р. Туфча в района на с. Брезница, Гоце Делчев), за авариен ремонт на мост в с. Садово, Аврен, за възстановяване на пътна връзка за квартал в с. Дедина, Златарица и мн. др.

Общо фондът разполагаше със 70 милиона лева. Така, след последното решение излиза, че от него вече са похарчени 54,7 милиона лева и за непредвидени разходи остават едва 15,3 милиона. 

Има вариант и ако щетите са за над 200 млн. евро. България да кандидатства за отпускане на средства от европейския солидарен фонд.