Мнимото убийство на руския журналист Аркадий Бабченко предизвика остри спорове. Мнозина осъдиха факта, че украинските специални служби заедно с политиците в страната, където Бабченко живее, цяло денонощие разпространяваха фалшива информация за смъртта му. Целта бе да хванат и поръчителите на убийството на журналиста. Този случай обаче даде повод да си припомним историите на някои негови колеги, които никой не защити. Дори с цената на публични лъжи. А междувременно още трима руски журналисти намериха смъртта си в Централноафриканската република. И според властите в Кремъл те са загинали при обир...

Русия е на 148-о място в класацията за свобода на пресата на „Репортери без граници“. Според Комитета за закрила на журналистите от 2000 г., когато на власт идва настоящият президент Владимир Путин, до днес 28 журналисти са убити заради професионалната им дейност. Това, разбира се, не включва загиналите при военни действия, както и тези, за които мотивът не е доказан. Единствените страни, в които те са повече, са Ирак, Филипините, Мексико и Пакистан.

Игор Домников, „Новая газета“, умира в Москва на 16 юли 2000 г.

На 12 май 2000 г. съсед открива репортера на „Новая газета“ Игор Домников в локва кръв в дома му в Москва. 42-годишният журналист е пребит с тежък предмет по главата, вероятно чук. Закаран е в болница с тежки черепно-мозъчни травми и умира след два месеца в кома.

Колегите на Домников от самото начало са убедени, че нападението е свързано с работата му. Някои от тях предполагат, че той не е бил истинската цел – убийците са го сбъркали с друг журналист от вестника, който живее в същата кооперация – Олег Султанов. Той е съобщавал многократно на полицията, че е заплашван във връзка с негово разследване за корупция в нефтената индустрия.

По-късно журналистите от „Новая газета” си припомнят, че между май 1999 и февруари 2000 г. Домников пише пет статии, в които критикува остро икономическата политика на бившия вицегубернатор на Липецка област Сергей Доровски. Той отрича да има нещо общо с убийството.

Първите обвинени и осъдени са петима души от криминална групировка, които са извършвали поръчкови убийства. Близките и колегите на Домников настояват разследването да продължи, докато не бъдат открити поръчителите.

За убийството е арестуван и осъден бизнесменът Павел Сопот, но според изявление на редакционния екип на „Новая газета“ той е бил само посредник между поръчителя и криминалната групировка.

Цели 15 години по-късно разследващите откриват доказателства, че Сергей Доровски все пак е замесен. На 11 март 2015 г. са повдигнати обвинения срещу него. Няколко месеца по-късно обаче делото е прекратено, а Доровски остава на свобода. Причината – изтекла давност.

Въпреки че това е първото напълно разкрито убийство на журналист в Русия след 2000 г., колегите и роднините на убития журналист така и не получават справедливост.

Юрий Шчекочихин, „Новая газета“, умира в Москва на 3 юли 2003 г.

Редакторът в „Новая газета“ Юрий Шчекочихин умира след двуседмично мистериозно боледуване през 2003 г. Лекарите в московската централна болница казват, че журналистът е получил остра алергична реакция. Неговите близки и колеги обаче смятат, че е бил отровен. Мотивът – разследването, по което работел.

Първите симптоми той усеща на 17 юни, когато се прибира от пътуване с треска, болки по цялото тяло и парене по кожата. 16 дни по-късно умира, след като органите му отказват един по един, а кожата буквално се свлича от тялото му. Според лекарите става дума за рядкото заболяване Синдром на Лиел (токсична епидермална некролиза).

Колегите на журналиста обаче не са убедени. Допълнителни съмнения предизвиква фактът, че медицинските му изследвания са класифицирани като „медицинска тайна“ и никой няма достъп до резултатите. Без тях прокуратурата няма основание да започне разследване. Ръководството на Московската централна болница пък отказва да даде достъп до тях, освен ако прокуратурата не ги поиска. А тя се задоволява със заключенията на екипа. Семейството настоява за независими лабораторни изследвания, но не получава пробите.

Малко преди да се разболее, дългогодишният журналист, отразявал Чеченските войни, корупционни скандали, търговия с оръжия и участвал в разкриването на престъпни мрежи, работи по разкриването на мащабна корупционна схема, в която участват главният прокурор на Русия и Федералната служба за сигурност (ФСБ).

Между 2001 и 2003 г. той публикува серия статии за московския магазин за мебели „Три кита“. Първоначално историята прилича на обикновена корупционна схема, каквито не са рядкост в Русия по онова време – магазинът внася мебели от Европа, без да плаща мита. По-късно става ясно, че са замесени висши служители на ФСБ, които са използвали фирмата, за да изперат милиони долари през Нюйоркската банка в края на 90-те. През февруари 2002 г. Шчекочихин разкрива, че Главната прокуратура е получила подкуп в размер на 2 милиона долара, за да не започва разследване. Не е ясно колко от тези пари са отишли при тогавашния главен прокурор Владимир Устинов.

Като депутат в руската Дума от партията „Яблоко“ Шчекочихин инициира и парламентарно разследване на скандала. Устинов, който трябва да се произнесе по заключенията на депутатите, разбира се, ги отхвърля. Журналистът и депутат уведомява президента Владимир Путин. Той обещава, че ще вземе мерки, но след смъртта на Шчекочихин случаят потъва.

Месеци преди смъртта си Шчекочихин получава американска виза и планира пътуване до САЩ, за да представи доказателства за схемата, включваща и Нюйоркската банка, на властите. Той така и не успява да замине.

В последната си статия по случая журналистът критикува антикорупционните власти, които не са защитили ключов свидетел по случая – председателя на Асоциацията на производителите на мебели, който е застрелян, докато се лекува в болница. Месец след това Шчекочихин също умира в болница.

Близкият приятел на Шчекочихин и бивш агент на ФСБ Кирил Кабанов помага на колегите на журналиста в паралелното им разследване.

„Свързах се със специалист, когото познавам от времето, когато работех в службите – казва Кабанов пред Би Би Си преди години. - Според него има 90% вероятност Юрий да е отровен и вероятно отровата е талий.“ (Това е и първото предположение на лекарите за отровата, убила бившия агент Александър Литвиненко, преди да установят, че е полоний.)

Кабанов обяснява и своята версия за отказа на лекарите да дадат достъп до пробите:

„Лечението и аутопсията на Юрий бяха проведени в Централната московска болница. Това е най-важната болница в Русия и е стриктно контролирана от Федералната служба по сигурността, защото там се лекуват най-важните държавни служители.“

Павел „Пол“ Хлебников, „Форбс Русия“, убит в Москва на 9 юли 2004 г.

Докато напуска офиса на ръководеното от него руско издание на списание „Форбс“, журналистът Павел Хлебников е прострелян. Убийците на 41-годишния американски новинар от руски произход са стреляли от кола, която е минала покрай него, и после са избягали. Той умира малко по-късно в болница, след като е транспортиран в линейка без кислороден апарат и асансьорът в болницата е заседнал, докато той е бил вътре.

Според властите става дума за поръчково убийство. Колегите на Хлебников са убедени, че нападението е свързано с работата му. Сред предполагаемите поръчители се споменава олигархът Борис Березовски, който също е сред изобличените от Хлебников.

През 2006 г. прокуратурата обвини за убийството чеченския бунтовнически лидер Кох-Ахмед Нукаев, за когото Хлебников е написал една от последните си книги. Трима чеченци, заподозрени като извършители на убийството, са задържани няколко месеца по-късно, но после са оправдани. Едва през 2009 г. след остри критики от страна на международната общност разследването е подновено. Разследващите обявиха, че вече не смятат, че бунтовническият лидер стои зад убийството.

Едва през миналата година украинските власти задържаха мъж, заподозрян за убийството. Според близките на журналиста обаче разследващите просто отчитат дейност.

„Въпросът е кой е поръчителят, а руските власти се провалиха напълно в откриването му – коментира пред Комитета за закрила на журналистите братът на журналиста Петер. – Този арест може да е важен, но е по-скоро проява на показност, отколкото реално свършена работа.“

Анна Политковская, „Новая газета“, убита в Москва на 7 октомври 2006 г.

На 7 октомври 2006 г. пред дома си е застреляна журналистката от „Новая газета“ Анна Политковская. Смелите ѝ репортажи и острата критика срещу президента Путин я правят един от най-известните руски журналисти в чужбина. Тя е позната с разкритията за престъпленията на руски военни срещу цивилно население в Чечения, за корупцията и нечовешкото отношение в руската армия и нарушенията на човешките права по време на Чеченските войни.

Преди да бъде убита, Политковская е заплашвана многократно. Докато пътува към Беслан, където да посредничи при заложническата криза в местно училище, тя е отровена, но оцелява. Така и не става ясно какво е веществото, защото медицинският екип е инструктиран да унищожи кръвните й проби.

Няколко пъти е арестувана в Чечения – първия път е през 2001 г., когато е обвинена, че е влязла на територията на републиката без акредитация. Държана е три дни без храна и вода в затвор, докато е заплашвана от войник с оръжие. През 2002 г. се разиграва подобен сценарий.

Същата година тя посредничи между руските власти и чеченските бунтовници, взели за заложници над 700 души в московския театър „Дубровка“. Тогава спецчастите решават да щурмуват сградата, помещението е обгазено, а жертвите са над сто. Нито един от нападателите не оцелява, за да разкаже дали са щели да се предадат, разказва Политковская в книгите си, а според нея заложническата криза е можело да бъде преодоляна без цивилни жертви. Близките на загиналите и до днес не са получили отговори кой и как е взел решенията за провеждането на „спасителната операция“.

Подобна е и ситуацията при заложническата криза в Беслан. Тогава загиват стотици деца. Останките на повечето дори не са намерени.

За убийството на Политковская бяха осъдени братята Рустам, Джабраил и Ибрахим Махмудови. Вуйчо им Лом-Али Гайтукаев пък бе обявен от съда за организатор. Бившият московски полицай Дмитрий Павлюченков ще остане зад решетките 11 години, защото е помогнал Политковская да бъде проследена.

Близките на журналистката обаче не крият разочарованието си – поръчителите на убийството така и не са разкрити. А според тях става дума за високопоставени руски политици и олигарси. Съдията по делото потвърждава, че убийството на Политковская е поръчково – на братята и вуйчо им са платени 150 хиляди долара от „неизвестно лице“. Няма съмнение, че мотивът е свързан с работата на Политковская.

„Клиентите ми са убедени, че осъдените наистина са виновни за убийството, - коментира адвокатката на децата на Политковская Анна Ставитская. - Но също така са убедени, че случаят съвсем не е разрешен.“

Анастасия Бабурова, „Новая газета“, убита в Москва на 19 февруари 2009 г.

25-годишната Анастасия Бабурова е застреляна посред бял ден в центъра на Москва. Младата журналистка, която пише за „Новая газета“, току-що си е тръгнала от пресконференция на адвоката и активист за човешки права Станислав Маркелов. Двамата вървят по улицата, когато мъж със скиорска маска уцелва Маркелов в главата. Секунди по-късно и Бабурова е простреляна. Меркелов умира на място. Бабурова издъхва в болница след няколко часа.

Маркелов е близък приятел на Анна Политковская и защитава семейството на чеченската девойка Елза Кунгаева, изнасилена и убита от бившия полковник от руската армия Юрий Буданов, осъден на 10 години затвор, но освободен предсрочно. Гласност на престъплението дава именно Политковская.

Бабурова водеше кампания срещу неонацистките групировки, които са във възход в Русия, и отразяваше расово мотивирани престъпления. Когато е убита, тя е още студентка по журналистика в Московския държавен университет. Преди това е приета да учи международни отношения и въпреки че заради впечатляващите резултати ѝ е предложено място в „Йейл“, тя се отказва и започва да се занимава с журналистика. Непримирима е към насилието и дори влиза във физически схватки с представители на неонацистки групи, разказват нейни близки.

През 2011 г. съдът в Москва признава за виновни за убийството на Маркелов и Бабурова двама членове на такава групировка – Никита Тихонов и приятелката му Евгения Касис. Тихонов е извършителят на убийството и е осъден на доживотен затвор, а спътницата му получава 18 години затвор за съучастничество. Четири години по-късно като поръчител на убийството е осъден лидерът на екстремистката Бойна организация на руските националисти.

Според колегите на Бабурова от „Новая газета“ обаче и този случай остава отворен.

„Смелата атака от един-единствен извършител посред бял ден в центъра на Москва изисква професионално предварително планиране и разузнаване, което значи, че властите в района са си затворили очите за подготвяното нападение – смята анализаторът Павел Фелганхауер, който работи във вестника. – Пистолетът със заглушител не се вписва в стила на неонацистките групировки в Русия. Те обикновено използват ръчно направени експлозиви, ножове или цяла група пребива жертвата.“

Магомед Евлоев, сайт „Ингушетия“, убит в Назран на 31 август 2008 г.

Създателят на малкия новинарски сайт „Ингушетия“ Магомед Евлоев умира от куршум в челото през 2008 г. Евлоев е прострелян от полицай, докато е транспортиран от летището в Магас, където е арестуван, до местен арест. Версията на служителите на реда е, че смъртта на журналиста е инцидент. Негови близки и колеги обаче смятат, че той е убит, за да бъде спрян сайтът му, който е един от малкото независими източници на информация в региона според Комитета за защита на журналистите.

Малко след кацането на полета му от Москва, където живее със семейството си, Евлоев е арестуван. Той отива в Ингушетия, за да види родителите си, казва негов приятел, който пътува с него. На летището в Магас го чакат двадесетина приятели и роднини. Със същия полет е пътувал и президентът на кавказката република Мурат Зиазиков. След като той слиза, самолетът е заобиколен от шест въоръжени патрула, които са там заради Евлоев. Полицаите го свалят от самолета и го качват в една от колите.

Според властите той е задържан като свидетел по разследване. Близките на журналиста тръгват след кортежа със собствените си коли. На влизане в столицата Назран става ясно, че Евлоев не е в колите. Според полицаите малко преди да влязат в града, журналистът се опитал да вземе оръжието на един от тях. В суматохата е произведен изстрел, който го улучва в главата. Когато стигат в болницата, лекарите не могат да направят друго, освен да го обявят за мъртъв.

Започва разследване за убийство по непредпазливост. Тръгва и дело за незаконно задържане, но е прекратено месец по-късно. През декември 2009 г. съд в Ингушетия осъжда на две години трудова колония полицая Ибрахим Евлоев (няма роднинска връзка с журналиста). По-късно присъдата е променена на две години лишаване от свобода. Роднините на Евлоев обаче продължават да твърдят, че убийството му е умишлено, а мотивът е работата му в сайта „Ингушетия”.

Макар и да не е известен в цялата страна, местните жители го използват като независим източник на информация, а правозащитни организации от целия свят го следят внимателно, твърди Олег Орлов от правозащитната организация „Мемориал”. Местните власти няколко пъти блокират достъпа до сайта преди смъртта на Евлоев, припомня той.

„Ингушетия” пише за случаи на корупция, за нарушаване на човешките права в кавказката република, за убийства и отвличания. Сайтът отразява и антиправителствени протести и призовава за оставката на президента на Ингушетия Мурат Зиазиков.

Два месеца преди смъртта на Евлоев съд в Москва решава, че сайтът трябва да бъде закрит, защото разпространява екстремистко съдържание. Пред Комитета за закрила на журналистите Евлоев споделя тогава, че властите в Ингушетия са завели над десет дела срещу сайта му само за една година.

Малко след смъртта му главната редакторка на сайта Роза Маслагова напуска Русия, защото се страхува за живота си.

Списъкът с убийства на борци за свободно слово в Русия далеч не се изчерпва с имената на Домников, Шчекочихин, Хлебников, Политковская, Бабурова и Евлоев.

През 2009 г. правозащитничката и сътрудничка на „Новая газета” Наталия Естемирова е отвлечена и убита в Чечения.

Според официалната версия убиецът е местен бунтовник, който умира в сражение, преди да бъде заловен. Според нейни близки и колеги убийството е поръчано от властите в републиката заради смелите ѝ репортажи за нарушенията на човешките права в републиката.

През 2014 г. 26-годишният журналист и блогър Тимур Куашев изчезва в севернокавказката република Кабардино-Балкария.

По-късно тялото му е намерено край град Налчик. Аутопсията открива следи от игла на лявата му ръка. Близките му твърдят, че Куашев е убит, но арестувани все още няма.

Тази година журналистът Максим Бородин падна от прозореца на жилището си на петия етаж в Екатеринбург.

Смъртта му се смята за нещастен случай. Фактът, че Бородин е автор на статии за загинали руски наемници от Частната военна компания (ЧВК) на Вагнер на 7 февруари в Сирия, обаче предизвиква съмнения. Според Евгений Ихлов, активист на Общоруското обществено движение „За човешки права“, Бородин е убит:

„Предполагам, че Бородин е ликвидиран от Главното управление на Генералния щаб (ГУГЩ) на Въоръжените сили на Руската федерация. Източниците, които са му давали информация, не гадаят за причините. Което означава, че знаят и мълчат.“

От 11 години никой не седи на едно от бюрата в редакцията на руския вестник „Новая газета”. Преди 7 октомври 2006 г. това е било работното място на Анна Политковская. След смъртта ѝ на бюрото стои нейна снимка, както и портрети на другите убити журналисти от изданието. Напомняне, че свободата да кажеш истината може да ти струва живота.

Официално зад нито едно от убийствата на руски журналисти не стоят висши държавни служители. Най-високопоставените обвинени са местни управници. В почти всички случаи обаче поръчителите на убийствата остават неразкрити – арестувани и осъдени са само изпълнителите. Затова и остава въпросът – стои ли Кремъл зад някое от тези убийства?

И ако да, ще излезе ли някога истината наяве?

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".