Антон Дончев се оказа в ръководния екип на „Трейс Груп“ – компанията, която получава най-много поръчки у нас за строителство на пътна инфраструктура. Същият, написал романа „Време разделно“. Една история с твърде много смърт, на каквато станахме свидетели и преди дни при катастрофата с автобус край Своге – на път, ремонтиран от „Трейс“ за 23 млн. евро. На същото шосе на 25 август загинаха 16 души, по-късно почина още един, а ранените са над 20.

„Да, в надзорния съвет на „Трейс Груп” съм. Но обвиненията към фирмата не се отнасят за мен, просто защото не се занимавам със строителната част и нямам отношение към нея“, обясни писателят пред Faktor.bg.

От последвалия разговор става ясно, че писателят се занимава „с връзките с обществеността в компанията, със спазване на законите, с възпитанието на кадрите“:

Освен това към „Трейс груп” ръководя и една фондация, имаме големи планове в областта на културата”.

Като пиар, един вид, работи Антон Дончев.

Нещо не се връзва. След мащабно допитване, „Време разделно“ бе определен за любим роман на българските читатели и според някои източници това е най-превежданото и издавано в чужбина българско издание; екранизацията му бе посочена за любим филм на българските зрители, отново след допитване. Защо тогава авторът на най-популярния български роман е назначен на работа като пиар, след като получава тавана на пенсията у нас, както и пожизнена заплата като академик към БАН, която е с размера на депутатската? Ако с това Антон Дончев не успява да живее нормално, как преживяват останалите български писатели, които не разчитат на подобни доходи, а и книгите им нямат толкова издания в чужбина?

Не, Антон Дончев не работи като пиар. Ако беше така, все някой колега журналист щеше да сподели във фейсбук, че си общува с големия романист… по пътно-строителни въпроси.

Може би хората на изкуството отново са започнали да получават позиции по фабрики и предприятия, както ставаше по тоталитарно време. Днес, когато държавата не успява да се погрижи за достоен живот на своите творци, вероятно големите бизнесмени са ги поели. Едно време са ги взимали „на служба“ заради заслугите им към партията, но сега надали е заради същото.

Все казваме, че не сме случили на родолюбиви богаташи, но ето – Антон Дончев може би е голямото доказателство за неправдата, която извършваме с днешните български милионери, като ги хулим. Сигурно са започнали да осиновяват хората от културата.

Вероятно има и други примери с големи имена от изкуството, науката и спорта, над които частни бизнесмени и индустриалци са поели шефство, след като тайно поеха издръжката и на исторически и културни ценности. Това, че още не сме чули за тях, вероятно се дължи на вродената скромност на частния бизнес, който по стар навик не обича да парадира с патриотичния си принос. Преди колекционираха антики, сега направо автори на изкуство.

Напред към нов Златен век за българската култура!

"Площад Славейков"