Както повечето международни наблюдатели Германия бе ужасена, когато Доналд Тръмп спечели президентските избори в САЩ през 2016 г. Шоковите вълни, които това събитие изпрати, могат да се усетят и днес. През 2018 г. немците изглежда категорично са загубили доверието си в трансатлантическото партньорство. Дори политическите елити вярват, че съдружието няма да издържи четирите години на Тръмп от първия му мандат, а какво остава за осем. По въпроса за това кой лидер представлява най-голямата заплаха за Световния мир, 79 процента от германците посочват Тръмп пред президента на Русия Владимир Путин. Изглежда, сякаш няма какво да се промени - на Съединените щати просто не може повече да се разчита.

Ако трябва да бъдем честни, Тръмп представлява предизвикателство за международния ред, особено за институции като Световната търговска организация (СТО), както и по въпроси за сигурността и търговските споразумения. Нещо повече, неговата остра реторика и "туитове" са често непростими и не подобават на позицията, която заема. В действителност има сериозни пропуски в мисленето му. Вярата в думите на Путин, когато той подчерта, че Русия не се е месила в изборите в САЩ, против съвета на американските агенции за сигурност, не подобри магически отношенията между САЩ и Русия. Свободната търговия е от решаващо значение за икономическия успех на Америка и търговските войни са трудни за печелене. Нещо повече, поддържането на функциониращи съюзи между близки държави (вместо да се отправят обиди по техен адрес) е от съществен интерес за Америка. Например общият ангажимент в НАТО за демократизиране на републиките подейства като защита срещу тоталитаризма. 

Уви, въпреки очевидните бъркотии на Тръмп говорителите често пропускат разликата между реториката и действията. Президентът обича да се хвали с твърдата си позиция, когато води преговори, и често подчертава успехите си, които, разбира се, само той можеше да постигне. Пример за това е поведението му по време на неотдавашната среща на НАТО в Брюксел. Преди официалните срещи дори да започнат, по време на закуска Тръмп се оплака, че Германия е пленник на Русия и многократно настояваше Федералната република да увеличи финансирането на отбраната си.

 

След като обаче Ангела Меркел се появи на срещата, той заяви, че НАТО работи като добре споена машина. 

"Хората плащат пари, които не са плащали преди", обяви Тръмп.

Президентът обича да носи вкъщи добри новини, за да засили подкрепата от поддръжниците си.

Всъщност, нищо не се промени. Германия не се съгласи да изразходва предварително обещаните 2 процента от брутния вътрешен продукт за отбрана, нито е променила спокойното си отношение спрямо Русия и "Северен поток". Въпреки това САЩ подписа общата декларация на НАТО от срещата, която акцентира, че стратегическите (ядрените) сили на Алианса, особено тези на Съединените щати, са "най-съществената гаранция за сигурността на съюзниците".

Също така, докато президентът продължава да настоява, че добрите отношения с Путин са ползотворни за Съединените щати и целия свят, Конгресът на САЩ е по-твърд срещу Русия от всякога. Прогонването на руските дипломати в комбинация със санкциите срещу конкретни руски личности и обекти, продажбата на оръжия на Украйна, както и продължителното ангажиране с НАТО утвърждават факта, че реториката на Тръмп не трябва да се приравнява на официалната политика на Щатите. Във външната политика е "важно е какво правиш, а не толкова какво казваш", както каза бившият естонски президент Томас Хендрик Илвес в неотдавнашно интервю. Що се отнася до отбраната на балтийските държави и Полша, силната и категорична политика на Пентагона не може да се отрича.

Зад критиката на Германия срещу администрацията на Тръмп се крие по-голям проблем. Това е неуспехът да се разбере поведението на Америка в международните отношения, които не са започнали с избирането на 45-ия президент. Съединените щати се нуждаят от международната система по-малко от останалите държави и имат по-голяма свобода на действие. Въпреки че са инвестирали енергия и ресурси в международното сътрудничество, за да създадат усещане за споделени ценности, някои от по-практичните администрации са акцентирали върху ограниченията на тази система. За повечето германци този подход е непоносим. През 2018 г. Доналд Тръмп служи като оправдание за десетилетната омраза на Германия спрямо американските едностранчивост, арогантност и неуспехи в общуването със съюзниците.

Германската реакция е нелогична. Докато порицава поведението на Америка, Германия не желае да признае бедственото състояние на въоръжените си сили. По-малко от половината (105 от 244) от германските бойни танкове "Леопард", едва 12 от 50 хеликоптери "Тигър" и само 39 от 128 бойни самолети са готови за действие според доклад от февруари. На всичките подводници липсват важни резервни части и не са оперативни с изключение на една. Както пише The Economist, докато останалите европейски държави се "подготвят за възможно руско настъпление, германските военни сили изпитват недостиг на екипировка, пари и най-вече на обществена подкрепа".

Канцлерът Ангела Меркел, която е правила опити да увеличи разходите в отбраната, среща опозиция от социалдемократите, които твърдят, че това е непродуктивно. Проучване разкри, че 36 процента от германците мислят, че разходите за отбрана са твърде високи. Берлин дори не е близо до обещаните 2 процента, а продължава да влага за отбраната си едва 1,22 на сто. Това, което мнозина не осъзнават, е, че минималното повишение, което Берлин е одобрил (344 милиона долара), ще се изпари при поддръжката и подобрението на военния апарат и от инфлацията, твърди политологът Ян Техау. Начинът, по който Германия игнорира състоянието на армията си, разкрива, че не е готова за решителни действия в посока подобряване. Както Клеменс Вергин написа в "Ню Йорк таймс" по-рано през тази година, докато Тръмп подлага на съмнение гаранциите за сигурност от САЩ, водещата европейска нация се опасява от разлагането на международния ред, без да е готова да плати за военния хардуер, който да го защити.

Притеснително също е, че повечето големи партии в Германия замразяват отношенията си с Вашингтон, докато ги затоплят с Москва. Разбира се, Тръмп подвежда, като отстоява мнението, че Германия получава 70 процента от енергийния си внос от Русия (според германското правителство е около 9 процента). Въпреки това човек се пита дали постепенното увеличаване на това число с проекта за втори "Северен поток" е правилният подход. 

Германия вече получава 40 процента от природния си газ от Русия. "Северен поток 2" ще позволи удвояването на 53-те милиарда кубически метра руски газ, който се използва през 2017 г. Това върви в противовес с опитите на ЕС да се откаже от руския газ. Брюксел не подкрепя проекта, тъй като не разнообразява източниците на газ за Европа. Нещо повече, планираният тръбопровод, който преминава през Балтийско море, заобикаля Словакия и Полша, като така не им позволява да вземат такси от транзита. Особено притеснително е да се даряват на Русия средства, чрез които да доставя газ на най-важния европейски купувач - Германия, защото Москва ще може с лекота да затвори съществуващите тръбопроводи в Източна Европа. Може ли Германия наистина да се чувства добре от това предложение? Не е ли всъщност проектът "Северен поток 2" подкрепян от бившия канцлер Герхард Шрьодер, който сега представлява руския газов гигант "Газпром"?

Перфекционизмът, който подхранва индустриалния успех на държавата, може лесно да се превърне в песимизъм, когато нещата не проработят веднага. Наистина е добра идея да се търсят съюзници във времена на несигурност, но също както при всяко нещо в живота човек не трябва да забравя пропорционалността (или както Аристотел я поставя в "Никомаховата етика" - "златната среда"). Да се страхуваш от Доналд Тръмп повече, отколкото от бивш агент на КГБ и към днешна дата авторитарен президент на Русия, какъвто е Владимир Путин, е абсолютна небивалица. Системата на "спирачки и баланси", която принадлежи на най-старата конситуционна демокрация, ще продължава да оказва ефект върху управлението на коварен президент. В допълнение публичното въздействие е важно на Запад, както видяхме след кошмарната среща на Тръмп и Путин в Хелзинки. След отправени критики и от двете партии в САЩ Тръмп бе принуден да си върне думите обратно по въпроса за намесата на Русия в изборите. Това е един от много примери. 

 

Германските лидери трябва да престанат да отъждествяват Тръмп със САЩ. Дори ако не могат да намерят обща позиция или общ набор от ценности с президента, това не означава, че "Западът залязва". Реакциите срещу Тръмп трябва да са реципрочни, но не отмъстителни. Тръмп ще си тръгне, но Съединените щати ще останат. И трябва да останат приятели на Европа. Най-важното е, че Германия и Европа имат много работа пред себе си, независимо кой е в Белия дом. Небрежността по въпроси от сигурността е отишла твърде далече, както и цялостният подход на Германия в международните отношения. Време е за директен поглед в огледалото, да се постигне компромис между Anspruch und Wirklichkeit - амибицията и реалността.

Коментарът е на Тобиас Бранд, специалист по държавна администрация и международни отношения, за сп. The National Interest, откъдето го препечатваме с малки съкращения.