Article_top

ЕС няма да налага засега нови санкции срещу Русия, но смята да оказва по-голяма помощна Украйна

Това стана ясно след днешното заседание на Съвета „Външни работи“ в Брюксел. М вего участва и украинският първи дипломат Павло Климкин. Той поиска от колегитеси срещу Москва да бъдат наложени още санкции заради кризата край Азовско море. Съюзът обаче е сериозно разделен по въпроса.

„Обсъдихме с Климкин подкрепата на ЕС за Украйна, за украинския народ, за териториалната цялост на страната“, каза върховният представител на Съюза за външната политикаи сигурността Федерика Могерини.

От българска страна участва външтната министърка Екатерина Захариева. Тя се оплакала на Климкин, че български кораби са били спрени за 9 дни и половина, преди да влязат в Керченския проток, който се контролира изцяло от Русия след незаконното анексиране на Крим през 2014 г.

Дипломат номер 1 на Киев поискал „друг вид санкции“, включващи руски пристанища и активи в района на Азовско море.

Същевременно Климкин призовал за подкрепа за инфраструктурни проекти, които да свържат двете й най-големи азовски пристанища – Мариупл и Бердянск, с останалата частна страната.

„Имаше общ призив от страните членки да не се отлагат насрочените за догодина президентскиизбори в Украйна. Поискахме да няма нарушения на човещките права в регионите, където е обявено военно положение. За момента нямаме информация за такова нещо. Павло Климкин ни увери, че изборите ще протекат по график“, каза Екатерина Захариева пред журналисти.

Часове преди днешната среща бе огласено решение на Съвета на ЕС да добави 9 души към санкционния списък на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Причина за мярката е участието им в непризнатите и обявени за незаконни от Съюза избори в самообявилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). Те се състояха на 11 ноември.

Според ЕС тези „избори“ нарушават международното право, накърняват ангажиментите, поети по силата на Минските споразумения, и нарушават суверенитета и правото на Украйна.

Мерките се изразяват в забрана за пътуване и замразяване на активи. Това означава, че тези лица не могат да влизат на територията на ЕС, както и че се замразяват всички намиращи се на територията на Съюза активи, които принадлежат на тези хора. Лица и образувания от ЕС не могат да им предоставят финансови средства.

Така общият брой на лицата, включени в санкционния списък на ЕС заради руската агресия в Украйна, става 164. Наред с това в рамките на този режим на санкции ЕС наложи замразяване на активите на 44 образувания.

Деветимата добавени в списъка не са известни на широката публика. Те са секретари или зам.-секретари на избирателните комисии в ДНР и ЛНР. Единият от тях се казва Владимир Висоцки. Той обаче няма нищо общо с покойния знаменит руски певец.

 

ЕС няма да налага засега нови санкции срещу Русия, но смята да оказва по-голяма помощна Украйна

Това стана ясно след днешното заседание на Съвета „Външни работи“ в Брюксел. М вего участва и украинският първи дипломат Павло Климкин. Той поиска от колегитеси срещу Москва да бъдат наложени още санкции заради кризата край Азовско море. Съюзът обаче е сериозно разделен по въпроса.

„Обсъдихме с Климкин подкрепата на ЕС за Украйна, за украинския народ, за териториалната цялост на страната“, каза върховният представител на Съюза за външната политикаи сигурността Федерика Могерини.

От българска страна участва външтната министърка Екатерина Захариева. Тя се оплакала на Климкин, че български кораби са били спрени за 9 дни и половина, преди да влязат в Керченския проток, който се контролира изцяло от Русия след незаконното анексиране на Крим през 2014 г.

Дипломат номер 1 на Киев поискал „друг вид санкции“, включващи руски пристанища и активи в района на Азовско море.

Същевременно Климкин призовал за подкрепа за инфраструктурни проекти, които да свържат двете й най-големи азовски пристанища – Мариупл и Бердянск, с останалата частна страната.

„Имаше общ призив от страните членки да не се отлагат насрочените за догодина президентскиизбори в Украйна. Поискахме да няма нарушения на човещките права в регионите, където е обявено военно положение. За момента нямаме информация за такова нещо. Павло Климкин ни увери, че изборите ще протекат по график“, каза Екатерина Захариева пред журналисти.

Часове преди днешната среща бе огласено решение на Съвета на ЕС да добави 9 души към санкционния списък на лицата, подлежащи на ограничителни мерки, във връзка с действия, подкопаващи или застрашаващи териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна. Причина за мярката е участието им в непризнатите и обявени за незаконни от Съюза избори в самообявилите се Донецка и Луганска народна република (ДНР и ЛНР). Те се състояха на 11 ноември.

Според ЕС тези „избори“ нарушават международното право, накърняват ангажиментите, поети по силата на Минските споразумения, и нарушават суверенитета и правото на Украйна.

Мерките се изразяват в забрана за пътуване и замразяване на активи. Това означава, че тези лица не могат да влизат на територията на ЕС, както и че се замразяват всички намиращи се на територията на Съюза активи, които принадлежат на тези хора. Лица и образувания от ЕС не могат да им предоставят финансови средства.

Така общият брой на лицата, включени в санкционния списък на ЕС заради руската агресия в Украйна, става 164. Наред с това в рамките на този режим на санкции ЕС наложи замразяване на активите на 44 образувания.

Деветимата добавени в списъка не са известни на широката публика. Те са секретари или зам.-секретари на избирателните комисии в ДНР и ЛНР. Единият от тях се казва Владимир Висоцки. Той обаче няма нищо общо с покойния знаменит руски певец.

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Кой ще понесе отговорността за НАПлийкс?