Защо наследството на комунистическата диктатура в България е релевантно и днес? Защо си струва и 28 години след края на комунизма в Европа да инвестираме в историческото преосмисляне на миналото? В Германия парламентът назначи през 2016 година експертна комисия, която трябваше да реши бъдещето на Комисията за разкриване на архивите на Щази. Накрая бе решено всичко да се запази както си е било. 

А в България в политическия дневен ред редовно влиза въпросът за закриването на Комисията по досиетата, макар тя да е далеч по-малка, а издръжката ѝ - несравнимо по-скромна от тази в Германия. Този въпрос се повдига било то от представители на бившия режим, които по икономически, политически или патриотични причини не желаят да се говори за престъпленията на комунизма, било от технократите, които не желаят да влагат средства в осветляването на историческото минало.

Случаят "Кръстева"

През 2018 година на бял свят излезе един особено показателен случай, който би могъл да даде отговор на въпроса за преосмислянето на комунистическата диктатура - с френската интелектуалка от български произход Юлия Кръстева. През пролетта на 2018 г. Комисията по досиетата огласи резултата от проверката, на която, съгласно съществуващия закон, Юлия Кръстева трябваше да бъде подложена като член на редколегията на "Литературен вестник". Този резултат разбуни духовете както в България, така и във Франция, Германия, Швейцария и САЩ.

През 1971/72 г. Юлия Кръстева е заведена като секретен сътрудник на Първо главно управление на Държавна сигурност под кодовото име "Сабина". По онова време тя работи в Париж и се движи в кръговете на леви интелектуалци, литератори и философи. В тези години тя се насочва към постмодерната философия, феминизма и критиката на властта и капитализма. Една лява интелектуалка с критично отношение към властта, една феминистка е действала в услуга на заклетите български комунисти?! Възможно ли е това? Този въпрос предизвика огромен международен интерес към миналото на Юлия Кръстева. Как е възможно една представителка на авангардните западни интелектуалци, разбиващи закостенелите философски и обществени структури, да е сътрудничела на глупавия и брутален апарат на Държавна сигурност?

Досието на Кръстева не дава отговор на всички тези въпроси. То показва обаче, че българските тайни служби установяват контакт с Кръстева чрез представител на българското посолство в Париж и проверяват произхода и семейството ѝ. Кръстева е категоризирана като "политически благонадеждна" и в протоколите от разговорите е записано, че тя е наясно със секретния характер на тези срещи и се е съгласила да разговаря с офицерите от ДС. Още през 1972 г., три години след първия контакт с Кръстева, връзката със секретния сътрудник "Сабина" е замразена. Причината е, че тя заема промаоистка позиция точно по времето, когато Съветският съюз е в конфликт с Китай на Мао.

Без предателства

Донесенията на секретния сътрудник "Сабина" не са твърде впечатляващи. Няколко срещи и телефонни разговора, в които тя информира за актуалните насоки в светската мисъл, за няколко пътувания до Палестина и за политически събития. Няма доноси срещу интелектуалци, няма предателства - само безвредни информации, които могат да се прочетат във вестниците.

Досието не разкрива също така мотива за сътрудничеството на "Сабина" с тайните служби. Признаци за изнудване или някакви финансови облаги няма. В досието "Сабина" са налице доста празноти: липсват например заявка за завербуване, доклад за извършена вербовка или пък план за изпълнение на заданието. Подобни документи са били задължителна част от досиетата на ДС. А това, че в случая "Сабина" такива липсват, показва, че впоследствие те вероятно са били унищожени. Години след като контактите със "Сабина" са били всъщност прекъснати, досието е останало "действащо" и не е било предадено на архив. След като е архивирано, за последен път е било гледано от оперативни работници през 1991 година. За причината могат да се правят само предположения.

Злостна кампания за очерняне?

Ако Кръстева не беше международно известна интелектуалка, целият случай със секретния сътрудник "Сабина" щеше да е маловажен - включително за Западна Европа и САЩ. Компромисът и кокетирането, които Кръстева явно допуска спрямо българския режим, предизвикват обаче огромно недоумение. От една страна да критикуваш властта, а от друга да водиш разговори с репресивния апарат на ДС - това просто не се връзва! Публичните изяви на Кръстева след огласяването на досието не допринесоха за изясняване на случая. Първоначално тя запази мълчание, след това изцяло отрече. Заяви, че не е разговаряла и не е сътрудничила на ДС. Нещо повече - Кръстева постави случая в контекста на феминисткия дебат #MeToo и го свърза с друг актуален дебат - за "Fake News": цялата история е една конструкция, една измислена история, с която бивши хора от бившата ДС искали да ѝ навредят. Досието било фалшификация и целият дебат представлявал кампания за дискредитиране на името ѝ, заяви Кръстева.

Подобни обяснения са добре познати. Неведнъж бивши поддръжници на системата, за които е огласявано, че са били извънщатни сътрудници на ДС, са твърдели, че това е измислица. И винаги са могли да разчитат на широкото обществено недоверие, което произтича от продължилите години наред манипулации с все още недостъпните през 1990-те години досиета.

Само че с прилагането на Закона за досиетата от 2007 г. и с дейността на Комисията по досиетата вече няма причина да се следват подобни "обяснения". В правно отношение случаят е ясен.

Този дебат не е приключил

Различните случаи показват, че нито Законът за досиетата, нито Комисията по досиетата са перфектни. Но те са най-добре функциониращите механизми за преосмисляне на комунистическото минало в България. Случаят "Юлия Кръстева" още веднъж показва, че историческото преосмисляне и дебатите за отношението към наследството на комунизма все още не са приключили. И да се водят подобни дебати е изцяло в духа на демокрацията.

За това са нужни институции и правни регламенти, които подлежат на промени, но по същество остават стабилни като конструкция. Юлия Кръстева и секретната сътрудничка "Сабина" ясно показват защо тези въпроси са остро актуални и днес. 

*Д-р Кристофер Неринг е ръководител на Научния отдел в Германския музей на шпионажа в Берлин. В продължение на няколко години той се е занимавал с изследователска работа в архивите на ДС, до които му осигурява достъп българската Комисия по досиетата.

Дойче веле.