Article_top

Следете Западните Балкани!

Както се видя на последната среща на върха в Берлин, лидерите на Франция и Германия осъзнават, че трябва да се фокусират върху постигането на истински решения за проблемите пред Западните Балкани.

"Европа обединена, свободна и мирна" има недовършен ъгъл, който днес наричаме Западните Балкани. Държавите там са Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Северна Македония и Черна Гора. Те изглеждат спокойни, но това е илюзия. Регионът е в беда, която лесно може да се разпространи из цяла Европа и да застраши интересите и сигурността на САЩ.

Най-сложните проблеми произтичат от отношенията между Сърбия и бившата ѝ област, днес независима република - Косово; както и от конфликта за идентичността на Босна и Херцеговина между Белград и Сараево.

Споровете приличат на счупени кокали, които са били наместени прибързано и са зараснали накриво: те са всепроникващи и ще продължават да носят беда, която за пореден път достига мащабите на криза. 

На всичкото отгоре регионът страда от ендемична корупция, слаба държавност, непотизъм и клиентелизъм.

Руското влияние в Западните Балкани също се е повишило през последните години. Възможността на Москва да въздейства в региона е ограничена, но тя няма лесно да отстъпи.

Какво трябва да се направи?

Европа и САЩ правиха множество неуспешни опити да сдобрят страните от Западните Балкани. Нов подход е наложителен - всеки, който разпознава сериозността на ситуацията, признава, че ще отнеме много време и значителни ресурси, за да се разреши проблемът.

Предишните мерки се провалиха по една от следните две причини: бяха игнорирани същинските проблеми или се правиха опити те да се решат бързо.

Европа и САЩ окуражаваха местните лидери да отклонят вниманието си от сложните въпроси, които изправиха страните им едни срещу други. Вместо това наблягаха на техническите и аполитичните ангажименти за интеграцията им в ЕС и в НАТО. Надеждата бе, че по този начин безкрайните конфликти ще бъдат притъпени. Сега вече е ясно, че този подход няма да сработи.

Всеки един опит да се създаде "Голям взрив", дали по отношение на преформулирането на Конституцията на Босна и Херцеговина, или при сближаването на Белград и Прищина, се е провалил.

Тези проблеми не могат да се разрешат за една вечер. Те ще се стопят, когато Балканските държави последователно се присъединят към ЕС. Те се нуждаят от внимателно и търпеливо отношение в продължение на много години, под водачеството на местни лидери и с подкрепата на Европа и САЩ.

Търсенето на решения трябва да продължи, но прикрито, далеч от окото на публиката и без нереалистичните очаквания за бързи победи. 

Напълно разбираемо е, че прогресът може да отнеме много време и че частичните победи могат да бъдат нетрайни.

Докато търсенето на отговори за големите въпроси на Балканите продължава, Европа трябва да помогне за възстановяването на връзките между държавите. Тъжната равносметка за съвремието ни е, че от едната част на Югославия се пътува до другата много по-трудно, отколкото от Варшава до Париж.

Свободното движение на хора, идеи, пари, стоки и услуги между страните на Балканите и към Европа ще помогне за възвръщането на доверието.

Интегрирането в западната политическа и икономическа архитектура е основна цел, но ще минат много години преди да се случи. Въпреки това интегрирането само по себе си няма да реши политическите проблеми на региона. НАТО и ЕС могат да присъединят само уредени страни, които са в мирни отношения със съседите си.

Двата тлеещи конфликта на Балканите спират точно това: те правят невъзможно формирането на стабилни държави. Никой не желае да си сътрудничи с някого, който не спазва върховенството на закона и който има за съседи смъртни врагове.

Неотложността на въпроса за Западните Балкани е подкопавана от скорошното разрешаване на конфликта между Гърция и Македония за името на втората. Двете страни разрешиха спора си с компромис - бе избрано името Северна Македония.

Това бе най-простият от конфликтите на Балканите. Въпреки това отне на Атина и Скопие почти 30 години да го разрешат и то на съкрушителна цена. Северна Македония загуби 15 години, в които можеше да се доближи до членството си в НАТО и ЕС.

Северна Македония пое по труден, но обещаващ път. Няма време за губене с Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия, както и с останалата част от региона.

Моментът за лидерите на Европа е узрял - в сътрудничество със САЩ, те са готови отново да се фокусират върху Западните Балкани и да дадат на региона вниманието, което заслужава.

-----

* Анализът е написан от бившия посланик и съветник по международните работи към адвокатската кантора Squire Patton Boggs Франк Г. Уайснър за The National Interest. 

 

Следете Западните Балкани!

Както се видя на последната среща на върха в Берлин, лидерите на Франция и Германия осъзнават, че трябва да се фокусират върху постигането на истински решения за проблемите пред Западните Балкани.

"Европа обединена, свободна и мирна" има недовършен ъгъл, който днес наричаме Западните Балкани. Държавите там са Босна и Херцеговина, Косово, Сърбия, Северна Македония и Черна Гора. Те изглеждат спокойни, но това е илюзия. Регионът е в беда, която лесно може да се разпространи из цяла Европа и да застраши интересите и сигурността на САЩ.

Най-сложните проблеми произтичат от отношенията между Сърбия и бившата ѝ област, днес независима република - Косово; както и от конфликта за идентичността на Босна и Херцеговина между Белград и Сараево.

Споровете приличат на счупени кокали, които са били наместени прибързано и са зараснали накриво: те са всепроникващи и ще продължават да носят беда, която за пореден път достига мащабите на криза. 

На всичкото отгоре регионът страда от ендемична корупция, слаба държавност, непотизъм и клиентелизъм.

Руското влияние в Западните Балкани също се е повишило през последните години. Възможността на Москва да въздейства в региона е ограничена, но тя няма лесно да отстъпи.

Какво трябва да се направи?

Европа и САЩ правиха множество неуспешни опити да сдобрят страните от Западните Балкани. Нов подход е наложителен - всеки, който разпознава сериозността на ситуацията, признава, че ще отнеме много време и значителни ресурси, за да се разреши проблемът.

Предишните мерки се провалиха по една от следните две причини: бяха игнорирани същинските проблеми или се правиха опити те да се решат бързо.

Европа и САЩ окуражаваха местните лидери да отклонят вниманието си от сложните въпроси, които изправиха страните им едни срещу други. Вместо това наблягаха на техническите и аполитичните ангажименти за интеграцията им в ЕС и в НАТО. Надеждата бе, че по този начин безкрайните конфликти ще бъдат притъпени. Сега вече е ясно, че този подход няма да сработи.

Всеки един опит да се създаде "Голям взрив", дали по отношение на преформулирането на Конституцията на Босна и Херцеговина, или при сближаването на Белград и Прищина, се е провалил.

Тези проблеми не могат да се разрешат за една вечер. Те ще се стопят, когато Балканските държави последователно се присъединят към ЕС. Те се нуждаят от внимателно и търпеливо отношение в продължение на много години, под водачеството на местни лидери и с подкрепата на Европа и САЩ.

Търсенето на решения трябва да продължи, но прикрито, далеч от окото на публиката и без нереалистичните очаквания за бързи победи. 

Напълно разбираемо е, че прогресът може да отнеме много време и че частичните победи могат да бъдат нетрайни.

Докато търсенето на отговори за големите въпроси на Балканите продължава, Европа трябва да помогне за възстановяването на връзките между държавите. Тъжната равносметка за съвремието ни е, че от едната част на Югославия се пътува до другата много по-трудно, отколкото от Варшава до Париж.

Свободното движение на хора, идеи, пари, стоки и услуги между страните на Балканите и към Европа ще помогне за възвръщането на доверието.

Интегрирането в западната политическа и икономическа архитектура е основна цел, но ще минат много години преди да се случи. Въпреки това интегрирането само по себе си няма да реши политическите проблеми на региона. НАТО и ЕС могат да присъединят само уредени страни, които са в мирни отношения със съседите си.

Двата тлеещи конфликта на Балканите спират точно това: те правят невъзможно формирането на стабилни държави. Никой не желае да си сътрудничи с някого, който не спазва върховенството на закона и който има за съседи смъртни врагове.

Неотложността на въпроса за Западните Балкани е подкопавана от скорошното разрешаване на конфликта между Гърция и Македония за името на втората. Двете страни разрешиха спора си с компромис - бе избрано името Северна Македония.

Това бе най-простият от конфликтите на Балканите. Въпреки това отне на Атина и Скопие почти 30 години да го разрешат и то на съкрушителна цена. Северна Македония загуби 15 години, в които можеше да се доближи до членството си в НАТО и ЕС.

Северна Македония пое по труден, но обещаващ път. Няма време за губене с Босна и Херцеговина, Косово и Сърбия, както и с останалата част от региона.

Моментът за лидерите на Европа е узрял - в сътрудничество със САЩ, те са готови отново да се фокусират върху Западните Балкани и да дадат на региона вниманието, което заслужава.

-----

* Анализът е написан от бившия посланик и съветник по международните работи към адвокатската кантора Squire Patton Boggs Франк Г. Уайснър за The National Interest. 

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията