Комунизмът ни научи на различни лоши неща. Едно от тях е да смятаме, че когато някой е “добър”, той във всичко е прав. И обратно, че когато някой е “лош”, той във всичко е крив.

Когато комунизмът си отиде (несъвсем, несъвсем) и влязохме в Европа, забелязах, че много хора и там мислят така, макар да бяха гледали комунизъм само на кино.

Виктор Орбан е "лош", следователно той във всичко и за всичко е крив. Животът обаче не потвържава този подреден начин на мислене. За действие няма да говоря, защото в Европа то се случва рядко в сравнение с мисленето и говоренето.

Че е лош Орбан, лош е. Първо пенсионираше съдии, после ограничи независимостта на централната банка, сетне подчини медиите, взе да затваря университети, да преследва неправителствени организации, да води открито антисемитска кампания срещу Джордж Сорос и открито фалшива срещу всичко, което наричаме със събирателното “Брюксел”. Всичко това е лошо, да.

Обаче за мигрантите Орбан се оказа прав. От 2015 г. насам Европа тихо се пренастрои по този въпрос, изтиквайки на заден план преразпределението на миграционните тежести и издигайки като приоритети охраната на външните граници и външната политика и политиката за развитие, които да ограничат коренните причини за незаконната миграция в източниците й.

Естествено никой, с изключение на шепа десноконсервативни и крайнодесни лидери, не призна, че Европа на практика тихомълком е послушала Орбан. По-точно, че се е видяла принудена да го послуша най-вече заради недоволството и страховете на хората.

Никой не каза и че ако Европа навреме, преди Орбан, беше послушала не кабинетните хуманисти, а именно недоволството и страховете на избирателите си, нито Орбан, нито Матео Салвини, нито Марин льо Пен сега щяха да бъдат най-популярните лидери в страните си, а може би ЕС нямаше да си блъска главата с "Брекзит".

Реагирайки неадекватно на миграционната криза, ЕС поднесе на сребърна тепсия висок рейтинг на националисти, евроскептици, еврофоби, ксенофоби, ислямофоби, расисти и всякакви популисти. Тя им позволи безплатно и безпрепятствено да се закичат с кауза, която винаги печели – здравия разум.

Коренните причини за днешната миграция са в колониалния период. Тя е негово далечно и закономерно ехо. Едно мисли човек за Франция в Париж и съвсем друго, ако отиде  във френска Западна Африка. Едно мисли човек за Белгия в Брюксел и съвсем друго в днешна Демократична република Конго (бившето белгийско Конго).

Това са земи с провалени държави, кървави режими, тероризъм, крайна мизерия, смъртоносни епидемии, непрекъснати репресии и насилие. И бившите колониални метрополии имат преки отговорности за всичко това, независимо дали го признават или не.

Съвсем естествено е населението на тези земи, подложено на постоянно и жестоко страдание, да иска да ги напусне. И европейско е да помогнеш на страдащите, които бягат, за да спасят живота си.

Само че защо сметката от колониалното наследство на едни да бъде поделяна от всички? Включително от тези, които никога и никъде не са имали колонии. Идеята, че Източна и Централна Европа трябва да проявят такава солидарност срещу солидарността на безвъзмездното европейско финансиране, изглежда, меко казано, странна.

Ако състраданието към тези "изгнаници клети" ти идва от сърцето, ще отвориш дома си за тях и без нарочни квоти и механизми, и без Брюксел. Ако обаче Брюксел измисля механизъм за принудителна солидарност, съпротивата е в кърпа вързана. Така и стана.

Предложеният през 2016 година механизъм за задължително преразпределяне на нелегални мигранти не мина и няма да мине поне до края на мандата на сегашните европейски институции. Двете времени схеми за преразпределяне на 160 000 нелегално влезли в Гърция и Италия са пълен провал, който само сегашната Европейска комисия нарича "успех".

Пиша всичко това заради днешния доклад на Съвета на Европа за Унгария, който за пореден път жигосва Орбан.

С ръка на сърцето трябва да признаем, че същото в охраната на външните граници и в третирането на мигрантите, за което го критикуват, отдавна го правят тихомълком и други държави членки на ЕС, включително и България – без обаче да правят от това център на дневния си ред, без политически и пропаганден шум, без изборни дивиденти.

И България, и Гърция имат като унгарската ограда. И Германия направи крайгранични зони, където изолира нелегално влезлите в пределите й. По какво т. нар. горещи точки, т.е. приемни центрове за нелегални мигранти на гръцките острови и в Южна Италия се отличават от унгарските крайгранични зони? На практика – по нищо.

Шенгенското законодателство позволява всяка страна от зоната за свободно пътуване да възстановява контрола по вътрешните за нея граници при застрашаващи сигурността й развития и ред държави се възползваха от това си право.

Така че да “биеш” Орбан може да изглежда лесно, но не е достойно. Това, че за много неща действително е “лош”, не означава, че за нищо не е прав.

Време е да забележим, че идеологизираното по болшевишки третиране на популистите досега ги прави само по-силни. Мейнстрийм партиите им острят зъбите, вместо да ги извадят.

Текстът е от блога на автора.