СИМОНА РУСЕВА

Извънбрачно дете с нерадостно детство, пълен провал на първи пробни снимки, години борба за брак с любимия мъж, покруса след два спонатнни аборта, страхове от безплодие... до щастлива съпруга, майка на двама сина, кинозвезда с над 100 филма в творческата си биография и два Оскара. 

София Лорен описва живота си с автобиографичната книга “Вчера, днес, утре. Моят живот”.

Творбата излезе едновременно на 10 езика миналата сряда в навечерието на 80-годишнината на невероятната и неповторима София Лорен. Тя отбеляза юбилея си вчера.

И на 80 години сеньора Лорен е достолепна и далеч неповяхнала за възрастта си дама. София се ражда на 20 септември 1934 г. в Рим като извънбрачно дете. Тя е плод на “греховната любов” на майка й Ромилда Вилани и Рикардо Шиколоне. Той припознава детето, дава му фамилията си, но не полага никакви грижи за него. София расте в отчайваща бедност, няма дори собствено легло и спи в прегръдките на майка си.

София е едва на 17 години, когато през 1951 г. привлича погледа на филмовия продуцент Карло Понти. Майка й за пореден път я е завела на конкурс за красота. Спечели ли, бедността ще е минало. Девойката от две години се бори за титла, но винаги се е проваляла.

София Лорен и Карло Понти през 1959 г.


Понти е на 39 години, вече е минал под венчило, баща е на две деца,  кариерата му в киното е обещаваща. София е с 22 години по-млада от него. Той кани стройната девойка с впечатляващо лице на пробни снимки в студиото си. Тя облича бански костюм, трябва да държи в ръката си и димяща цигара, макар никога да не е пушила. Не се получава. Операторът мърмори гневно: “Не е възможно да я снимам. Скулите на лицето й са прекалено широки, устата огромна, а носът ужасно дълъг.”

“Знаех, че не отговарям на класическите изисквания за красота. От всичко имах повече – широко лице, едри устни, удължен нос”, пише в книгата си Лорен.

Опитното око на Понти обаче съзира точно при “отклоненията” в нормите за красота началото на успеха. У нея се заражда надеждата, че най-сетне я е споходил шансът да промени живота си и му се доверява.
Иска за загърби срама от произхода си.

Красавицата през 1954 г.

“Баща си почти не виждах, той не се интересуваше от мен. Майка ми беше прекалено руса, много висока, жизнерадостна и преди всичко неомъжена. Колко много исках да имам нормална майка, която да ми дава сигурност, да е чернокоса и с отрудени ръце”, пише Лорен.

Майката Ромилда обаче остава далеч от италианския идеал за красота, отказва да боядиса русата си коса в черно. Тя не може да се откъсне и от любимия мъж Рикардо Шиколоне и ражда още една извънбрачна дъщеря. За София това е пълен позор. Тя е решена да води съвсем друг живот – на вярна и смирена съпруга. Когато баща й умира, тя е при него в болницата. Не може да отрони и сълза. На екрана е друго, но в живота няма място за театралност.

Дали не е съзряла у Карло Понти не толкова мъжа до себе си, а по-скоро това, което винаги й е липсвало – бащата?

“Карло беше невероятен човек с широко сърце и огромна доброта, на когото винаги можех да се осланям. От самото начало изпитвах чувство на сигурност и близост, като че ли вечно сме били заедно. Имах усещането, че той ме разбира. Бях намерила идеалния мъж. Това беше стартът на един дълъг, много дълъг път, който изминахме заедно и нито за миг не сме мислили за раздяла”, изповядва се Лорен.

Лорен остава и до днес една от най-сексапилните актриси в историята на киното.

 

 

Тя категорично отхвърля слуховете, че се е любила с президента на САЩ Джон Кенеди и актьора Кари Грант.
София Лорен и Карло Понти 50 години са неразделни. До неговата смърт на 10 януари 2007 г., когато той почива в Женева, където от години са живяли. Приживе Карло Понти й отваря пътя към Холивуд. Той й осигурява всички договори в Меката на киното. София дължи всичко на него – той е открил таланта й и винаги я е подкрепял и насърчавал.

Само в едно Понти няма никаква заслуга – за псевдонима й Лорен. През 1952 г. неаполитанският продуцент Гофредо Ломбардо й поверява главната роля в  “Бяла жена в Африка”. На него обаче не му харесва фамилията Шиколоне, звучи тромаво и неартистично. Мисли за псевдоним и се сеща за шведската актриса Марта Торен. Той сменя една буква и София става Лорен. Променя и изписването на малкото име – от Sofia става Sophia, звучи еднакво, но изписано по този начин е далеч по-престижно.
Кариерата й тръгва стремглаво нагоре и съвсем не заради новото име. Успехите я радват, без да я главозамайват. Никога обаче не забравя откъде е тръгнала.

“Това е съдбата ми. Докато като актриса обожавах ролите си, превъплъщавайки се в страстни и трагични, силни и чувствени героини, в истинския живот се стараех да съм хладнокръвна, да се владея и да съм предпазлива. Казано накратко – нормална. Нормалността не ми се удаваше. Постигнах я в напреднала възраст”, споделя в книгата си Лорен и цитира любимия си автор Алберто Моравия: “Никога не страдай напразно, поне не тогава, когато искаш да разбереш за какво страдаш.”

София Лорен е преминала през много страдания, дори в любовта. Тя и Карло Понти искат да се обвържат в брак. Той обаче е женен за адвокатката Джулиана Фиастри. Тя му дава свободата, но не и италианският закон. По това време разводите са невъзможни.
Понти ангажира американски адвокати да намерят изход. През септември 1957 г. те бракосъчетават двамата в Мексико в тяхно отсъствие. В католическа Италия бракът е невалиден. Останат ли да живеят там, ще ги арестуват и съдят. София е обявена от църквата за “грешница”, филмите й влизат в забранения списък.

Тя и Понти се установяват във Франция. Двамата, както и съпругата на Понти взимат френско гражданство. Карло и Джулиана се развеждат, а през 1966 г. той и София сключват брак. Следва нов удар – София мечтае за дете, но прави два спонтанни аборта. Почти се е примирила със съдбата си на бездетна съпруга, когато я насочват към гинеколог в Женева. Той и предписва остроген.

През декември 1968 г. се ражда синът Карло Понти младши. От страх, че ще се случи нещо лошо на бебето, майката остава цели 50 дни в родилното. Четири години по-късно на бял свят се появява и Едоардо.

“Най-сетне моята мечта, моята истинска мечта стана реалност. Майките са героини. Те се борят и се жертват за децата си. За всяка актриса ролята на майка в живота е най-голямото предизвикателство”, описва щастието си Лорен.

На живота си тя гледа философски:

“Успехът и щастието не са едно и също нещо. Едното го постигнах рано, а за другото все тръпнех. Когато мисля за живота си, се чудя, че всичко това е било. То е като в приказките: имало едно време едно бедно момиченце, имало някога една млада жена, имало  една актриса. Имало някога един горчив и същевременно  прекрасен живот. Всичко си струваше.”