СТРАСБУРГ

Мониторингът на Еврокомисията върху българското правосъдие засега не трябва да пада.

Това става ясно от коментара, който направи пред Клуб Z новоизбраният евродепутат Радан Кънев.

Той изтъкна, че това е главната разлика между издигналата го коалиция Демократична България (ДБ) и ГЕРБ. Двете формации са част от групата на Европейската народна партия (ЕНП) в Европарламента.

„Знаете, че представителите на ГЕРБ, особено в Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи, твърдят, че приоритет е свалянето на мониторинга. Ние обаче сме на категорично противоположна позиция. Смятаме, че всеки инструмент за въздействие върху съдебната система в България от страна на евроинституциите е полезен“, изтъкна Кънев.

Той обаче отиде по-далече. И изказа мнение, че европейското правосъдие трябва да се разширява като обхват, да се засилва като правомощия.

„Така ще има преки европейски инструменти за въздействие върху европейските съдебни системи. Лично аз съм привърженик на развитието на общоевропейския правосъден механизъм. И съм убеден, че мониторингът върху България трябва да падне едва тогава, когато има общоевропейски системи за мониторинг върху всяка държава, за да може Европа да оказва съдействие за защита на правата на всеки гражданин", допълни представителят на ДБ.

Друга разлика между него и депутатите от ГЕРБ с изключение на избрания от тяхната листа Александър Йорданов е отношението към Русия, продължи Радан Кънев. И това според него е оптимистичен парадокс.

„Европа трябва да се защитава от прекомерното влияние на руските икономика и енергетика. Това за енергийната сфера важи особено за България“, каза той.

Пакетът „Мобилност 1“, известен още като План „Макрон“, ще бъде отново сред приоритетите на българските еводепутати.

Това стана ясно днес, след първото събиране на българската делегация в Европарламента в Страсбург, който започна първата си сесия.

Този пакет разгневи българските превозвачи. Те смятат, че по този начин големите страни като Германия и Франция ощетяват малките като България. Планът „Макрон“ бе одобрен от ЕП през април, но не стигна до триалог. Така той остана за този Европарламент.

Други приоритети са общата селскостопанска политика, както и многогодишната финансова рамка, коментира пред Клуб Z Илхан Кючюк (ДПС, „Обнови Европа“).

„Изключително важен въпрос е колко пари ще получи България, какъв ще бъде механизмът за тяхното контролиране, как ще се изразходват те“, смята той.

Кючюк е поставил въпроса за активно взаимодействие между Еврокомисията, Европарламента и Европейския съвет.

„Да, България излъчва еврокомисар, независимо кой е той. Но в същото време той е български комисар през целия си мандат, а не само в периода на излъчването му. Българската делегация трябва много по-активно да работи с представителите си в ЕК. Същото се отнася и за постоянното представителство, и за дипломатическия ни екип в Брюксел. Защото за тези годни видяхме, че можем активно да защитаваме нашия интерес само когато имаме стикована позиция между нас с представтелите ни в Съвета и Комисията“, смята Кючюк.

Радан Кънев обаче е на мнение, че не е задължително българските евродепутати да имат едни и същи приоритети по всички въпроси.

„Но има и такива теми, пряко обвързани с националния интерес. Например балансираният преход към ниско въглеродна икономика, или, по-просто казано, за съдбата на въглищнте региони. Това е изключително болезнена тема за България. Боя се, че правителството не прави всичко възможно по нея засега“, смята новоизбраният наш евродепутат.

Същото се отнася и за транспортната политика, а в много по-голяма степен - за общата икономическа и социална политика, политиката по заетост и социално сближаване.

Колкото до пакета „Мобилност“, Кънев смята, че повдигнатият около него голям въпрос у нас е само част от все по-бързо развиваща се политика за сближаване на трудовите пазари и социалните системи.

„В България не трябва да има позиция, която да постави бизнеса в по-затруднено положение. Но трябва да се използва всеки европейски ресурс за повишаване на доходите“, завърши Радан Кънев.