Article_top

Изборът на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ потвърди подозрението ми, че това е отдавна замислен сценарий, според който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предишния конкурс през 2017 г. Но липсата на необходимия управленчески стаж му е попречила и на „неговото място” временно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил принуден да преседи година-две като програмен директор на Канал 1. И сега вече нищо да не е в състояние да му попречи да стъпи на върха на БНТ.

Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сценарий. Център на представянето на Кошлуков беше следният противоречив сюжет: от една страна той разобличаваше ръководството на телевизията, че е направило неправомерно високи разходи за програмно съдържание, които са я довели до фалит, но от друга в качеството си на програмен директор отказа да поеме каквато и да е било отговорност за тях.

Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава защо безропотно я е изпълнявал до последно? И то въпреки откровения конфликт на интереси – едно и също лице да е програмен директор на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е очевиден – трябвало му е да трупа стаж на ръководен пост. И същевременно е искал да се наложи като лице на БНТ, която се е готвел скоро да оглави.

Защо тази рискована стратегия?

Следващият въпрос, който възниква е: защо тогава за автопромоцията си пред СЕМ въобще е възприел такава рискована стратегия на обвинения към ръководството, на което сам принадлежи? Та да му се налага да се оплита в неубедителни оправдания, както отбелязаха и членове на СЕМ. И тук отговорът не е труден: който пръв каже на висок глас, че финансовото положение на медията е лошо, от само себе си започва да изглежда на страната на добрите. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на „Сан Стефано”, толкова е по-голям шансът да видят в теб спасител.

А Кошлуков имаше спешна нужда от консолидация с тях, защото с първото си влизане в БНТ като програмен директор предизвика негативната им реакция и почти го докара до протести. Както обикновено, ролята на „мека връзка” между бъдещия директор и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и точно на време изнесоха данни за тревожния финансов дефицит в обществената телевизия, за да може после Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са действали в синхрон или всеки сам за себе си, не е известно, но е известно, че профсъюзните лидери в БНТ подкрепят или нападат ръководството на медията главно с цел да останат незасегнати от реформите, които то провежда или би могло да проведе.

Така или иначе, Кошлуков наложи темата за тежкото финансово положение на БНТ като водеща в публичните дебати, предхождащи избора му, и така до голяма степен „изби топката извън игрището”. Не, че темата не е важна – напротив, но не конкурсът е мястото, на което тя може да намери решение. Кандидатите се мятаха в широкия диапазон от заложен твърд процент в държавния бюджет за обществената медия до събирането на такси от населението.

От увеличаване на рекламното време до пълно премахване на рекламата. От това, че БНТ е недофинансирана, до това, че парите за нея, давани от данъкоплатеца, са предостатъчни, но се харчат лошо. И т.н. Все проблеми, които не са в компетентността и правомощията на „четвъртата власт”, а на други две – законодателната и изпълнителната.

При това са им добре познати, тъй като са обект на дългогодишно обсъждане. Обект са и на заключения от надзорните финансови институции, каквато не е нито СЕМ, нито ръководството на БНТ.

Отговорите, които Кошлуков не дава

Специално Кошлуков също не успя да блесне в предизвиканите от него финансови дебати. Извън дежурните оздравителни мерки, заяви намерението си да спре успешни формати на БНТ в момента, защото не може да си ги позволи. Което пък влезе в противоречие с плана му да намали дефицита с увеличаване на приходите от реклама.

И в още един капан го вкара драматичното насочване на разговора във финансовата плоскост – концепцията му, която не без основание, беше оценена високо от членовете на СЕМ, се оказа почти същата като тази, с която е кандидатствал преди две години. А както сам твърди, финансовата криза, в която БНТ е изпаднала през последния мандат, прави ситуацията в нея съвсем друга.  И съответно и очакванията към вижданията на кандидатите стават други.

Защо тогава Кошлуков сам се вкара в разговора за пари? Защото това е атрактивен начин да не се стигне до основният въпрос при избор на генерален директор – доколко има репутацията на политически и корпоративно независима обществена фигура, която може да гарантира независимостта на обществената телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да демонстрира загриженост за нейното финансово състояние, отколкото да отговаря на този въпрос, задаван му под различни форми от медии и граждански организации в навечерието на конкурса.

Въпреки че отговорите, които Кошлуков не дава, но обществото е в състояние и само да си ги даде, не са окуражаващи, ще завърша и този текст, както текста, който написах при избора му за и.д. генерален директор, – с доза оптимизъм. В биографията на Кошлуков има различни моменти и е възможно да надделеят тези, които ще го карат да се чувства неудобно, ако изпълнява ролята на „момче за поръчки”.

"Дойче Веле"

 

Изборът на Емил Кошлуков за генерален директор на БНТ потвърди подозрението ми, че това е отдавна замислен сценарий, според който Кошлуков е трябвало да се озове на този пост още с предишния конкурс през 2017 г. Но липсата на необходимия управленчески стаж му е попречила и на „неговото място” временно е отишъл Константин Каменаров, а Кошлуков е бил принуден да преседи година-две като програмен директор на Канал 1. И сега вече нищо да не е в състояние да му попречи да стъпи на върха на БНТ.

Новият конкурс даде и нови доказателства за валидността на този сценарий. Център на представянето на Кошлуков беше следният противоречив сюжет: от една страна той разобличаваше ръководството на телевизията, че е направило неправомерно високи разходи за програмно съдържание, които са я довели до фалит, но от друга в качеството си на програмен директор отказа да поеме каквато и да е било отговорност за тях.

Защото в тази си роля нищо не е можел да направи и не е правил. Тогава защо безропотно я е изпълнявал до последно? И то въпреки откровения конфликт на интереси – едно и също лице да е програмен директор на Канал 1 и водещ на предаване в Канал 1. Отговорът е очевиден – трябвало му е да трупа стаж на ръководен пост. И същевременно е искал да се наложи като лице на БНТ, която се е готвел скоро да оглави.

Защо тази рискована стратегия?

Следващият въпрос, който възниква е: защо тогава за автопромоцията си пред СЕМ въобще е възприел такава рискована стратегия на обвинения към ръководството, на което сам принадлежи? Та да му се налага да се оплита в неубедителни оправдания, както отбелязаха и членове на СЕМ. И тук отговорът не е труден: който пръв каже на висок глас, че финансовото положение на медията е лошо, от само себе си започва да изглежда на страната на добрите. Колкото повече успееш да уплашиш работещите на „Сан Стефано”, толкова е по-голям шансът да видят в теб спасител.

А Кошлуков имаше спешна нужда от консолидация с тях, защото с първото си влизане в БНТ като програмен директор предизвика негативната им реакция и почти го докара до протести. Както обикновено, ролята на „мека връзка” между бъдещия директор и подчинените му изиграха профсъюзите, които първи и точно на време изнесоха данни за тревожния финансов дефицит в обществената телевизия, за да може после Кошлуков да ги повтори и потрети. Дали са действали в синхрон или всеки сам за себе си, не е известно, но е известно, че профсъюзните лидери в БНТ подкрепят или нападат ръководството на медията главно с цел да останат незасегнати от реформите, които то провежда или би могло да проведе.

Така или иначе, Кошлуков наложи темата за тежкото финансово положение на БНТ като водеща в публичните дебати, предхождащи избора му, и така до голяма степен „изби топката извън игрището”. Не, че темата не е важна – напротив, но не конкурсът е мястото, на което тя може да намери решение. Кандидатите се мятаха в широкия диапазон от заложен твърд процент в държавния бюджет за обществената медия до събирането на такси от населението.

От увеличаване на рекламното време до пълно премахване на рекламата. От това, че БНТ е недофинансирана, до това, че парите за нея, давани от данъкоплатеца, са предостатъчни, но се харчат лошо. И т.н. Все проблеми, които не са в компетентността и правомощията на „четвъртата власт”, а на други две – законодателната и изпълнителната.

При това са им добре познати, тъй като са обект на дългогодишно обсъждане. Обект са и на заключения от надзорните финансови институции, каквато не е нито СЕМ, нито ръководството на БНТ.

Отговорите, които Кошлуков не дава

Специално Кошлуков също не успя да блесне в предизвиканите от него финансови дебати. Извън дежурните оздравителни мерки, заяви намерението си да спре успешни формати на БНТ в момента, защото не може да си ги позволи. Което пък влезе в противоречие с плана му да намали дефицита с увеличаване на приходите от реклама.

И в още един капан го вкара драматичното насочване на разговора във финансовата плоскост – концепцията му, която не без основание, беше оценена високо от членовете на СЕМ, се оказа почти същата като тази, с която е кандидатствал преди две години. А както сам твърди, финансовата криза, в която БНТ е изпаднала през последния мандат, прави ситуацията в нея съвсем друга.  И съответно и очакванията към вижданията на кандидатите стават други.

Защо тогава Кошлуков сам се вкара в разговора за пари? Защото това е атрактивен начин да не се стигне до основният въпрос при избор на генерален директор – доколко има репутацията на политически и корпоративно независима обществена фигура, която може да гарантира независимостта на обществената телевизия. Къде, къде по-лесно му е на Кошлуков да демонстрира загриженост за нейното финансово състояние, отколкото да отговаря на този въпрос, задаван му под различни форми от медии и граждански организации в навечерието на конкурса.

Въпреки че отговорите, които Кошлуков не дава, но обществото е в състояние и само да си ги даде, не са окуражаващи, ще завърша и този текст, както текста, който написах при избора му за и.д. генерален директор, – с доза оптимизъм. В биографията на Кошлуков има различни моменти и е възможно да надделеят тези, които ще го карат да се чувства неудобно, ако изпълнява ролята на „момче за поръчки”.

"Дойче Веле"

Коментари

Калина Христова's picture
Калина Христова
Трайчо Костов

Сузи Дългото бедро

В биографията на Кошлуков има различни моменти и е възможно да надделеят тези, които ще го карат да се чувства неудобно, ако изпълнява ролята на „момче за поръчки”. http://bosia.blog.bg/politika/2011/04/09/fiktoryt-koshlukov.726140
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Г-нЛозанов,

моите огромни уважения към Вас като признат медиен експерт,но каквито и моменти да е имало в биографията на Кошлуков,в които аз дълбоко се съмнявам,защото още от ученик най-вероятно е вербуван от ДС,та каквито и моменти да е имало,те отдавна са изчезнали.Нека не забравяме престоя му в К3 и чия собственост беше и е.След като се е съгласил да влезе в тези схеми,не само,че не е способен да се чувствува неудобно от каквото и да било,ами и просто няма да му бъде позволено.Затова,накрая с този завършек не мога да разбера наивност ли показвате,или жонглирате?
Йовко Манолов's picture
Йовко Манолов
jovko.manolov71

Всъщност,

искам да добавя нещо.С това,което казвам за принадлежността на Кошлуков към ДС,не искам да го заклеймявам,че е приел да и служи,защото ние като неособено пълно информирани граждани,не сме запознати с какво е бил принуден,ако е бил принуждаван.Защото все пак се знае,че арсеналът от методи за принуда на ДС за вербовка е бил особено разнообразен и чудовищен.Затова не обвинявам никой,който е бил принуден да сътрудничи,защото в някои случаи животът на опр.хора е бил превръщан във ад.Но относно Кошлуков истината е,че той след промените не пожела да се откъсне и разграничи от кукловодите си и го показва до ден днешен с постъпките си.Защото други бивши агенти на ДС,като Иво Инджев,Илиян Василев,Коритаров и други,даже още преди да бъдат осветени от службите подеха борба срещу тях,като започнаха критика и информация към хората за действията на ДС и партиите в България,които са най-тясно свързани с нея.В последствие,когато бяха осветени,се и извиниха на всички българи за това,че не са посмели да го направят сами.Някой да е чул други изнесени като сътрудници на ДС от ком.по досиета,които са присъстващи във всяка една от парламентарно представените в момента полит.сили да се е извинил за това,или да е повел каквато и да било борба към все още действащите ченгеджийски структори от КОЙ и разните му там библиотикарски интриганти.Та затова си позволавам да порицавам Кошлуков и подобните му!

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Защо само Иван Гешев е номиниран за главен прокурор?