Като общество отдавна възприехме, че експериментите в политиката са част от процеса на нормализация, каквото и да значи това. И защото няма някаква обща представа за „нормално“ у нас, „дъното няма дъно“, а обединените фронтове на посредствеността са непоклатима управляваща каста. Затова е все по-обидно, когато неподготвени хора с безгранично самочувствие плещят пълни глупости в публичното пространство, а на всичкото отгоре са получили административна отговорност за решения, които пряко засягат българските граждани. 

Видно е, че управляващите и институциите, които ръководят, са напълно неспособни да предоставят сигурни и нормални административни услуги на бизнеса и гражданите. Търговският регистър претърпя невиждан срив, а хакерският пробив в информационните системи на Националната агенция по приходите (НАП) показа колко е уязвима националната сигурност. И вместо тези, които са във властта, да си вземат поуки, затъват все повече и стават обект на публично осмиване. 

Не стига, че вицепремиерът Томислав Дончев, който се сниши около историята „НАПлийкс“, се отърва от отговорностите за т.нар. киберсигурност, но и този ресор беше натресен на вицепремиерката Марияна Николова, която наследи поста от „квотата“ на Валери Симеонов. 

И още в първото си интервю показа какви са й компетенциите по темата „киберсигурност“. 

„Как да не разбирам от компютри?", попита Николова.

И изброи, че като всеки държавен служител трябва да има минималните нива на техническа и информационна грамотност. 

„Аз в рамките на администрацията, в която съм работила, съм преминавала през различни обучения, включително притежавам и квалификацията ITcard", каза компетентно тя. 

Вероятно звучи много „хай“ тази квалификация, но ако я проверите в Google, ще видите, че ITcard е независим универсален сертификат за компютърни умения, който включва познания за сърфиране в интернет, ползване на електронна поща, работа с пакета на Microsoft – Word, Excel, PowerPoint. T.e. това се учи в гимназията и дори не е нужно да имаш сертификат. 

Освен това вицепремиерката показа и какви са ѝ познанията за статута на различните европейски институции и коя от тях има законодателна инициатива. 

"Ще предложа от 5 до 15 години затвор за подобни престъпления, в които попадат проникването и хакването на пароли. В закона ще се уточнят какви са точно видовете компютърни престъпления. На европейско ниво санкциите са значителни. Една от тях е хакерът да не може да влиза в нито една държава в ЕС. Освен това ще му бъдат блокирани банковите сметки и имуществото. Всеки хакер трябва да знае, че ще го грозят най-тежки санкции. Това Съветът на Европа наскоро го прие", каза Николова.

Вярно е, че Европейски съвет и Съвет на Европа на мнозина звучат по един и същи начин, но за човек, който е бил началник на кабинет на друг вицепремиер, има юридическо образование и от една година време обикаля света по най-различни конференции, е редно да знае разликата. Защото Съветът на Европа, който Марияна Николова споменава, е политическа международна организация, нарича се още и „Голяма Европа“. Тя няма нищо общо с Европейския съюз. В нея членуват 47 страни, а в Европейския съюз те са 28. И най-важното, Съветът на Европа няма никаква връзка с нормотворчеството. Законодателната инициатива в ЕС е само и единствено в ръцете на Европейската комисия. Та, вероятно само вицепремиерката знае какво точно е приел Съветът на Европа.

Бутафорията ще стане още по-голяма. Защото в тези хаотични ходове, бягане от отговорност чрез прехвърляне на ресори в рамките на управляващата коалиция, политическата некомпетентност се превръща в опасен „бъг“ на цялата система. Няма нужда да чакаме ГРУ, хакери или частни компании от „тъмния уеб“ да атакуват информационни структури на държавното управление.   

Всъщност, още в началото на 40-те години на миналия век Иван Хаджийски описва много добре единните фронтове на посредствеността, като прави неподражаем портрет на „психологията на маниака“ и „маниащината“ като „амбициозност на посредствеността“. Ние много отдавна сме хакнати.