Article_top

Животът в столицата си тече нормално за този период от годината. Хората се наслаждават на слънчевото време и постепенно започват да мислят за предстоящото завръщане към стандартното си всекидневие в работата, училището или университета. На фона на тази къснолятна идилия една привидно незначителна новина за нула време успя да нажежи емоциите.

Става дума за пускането на електрическите тротинетки за споделено ползване на Lime в София. Американската компания влезе в България през август, след като по-рано се появи в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Израел и някои страни в Европа и Латинска Америка.

Пускането на тротинетките, което се осъществява в партньорство със Столичната община, наля масло в огъня, който тлее практически 24/7 в поляризираното българско общество. Едни подкрепят инициативата като част от усилията за справяне с климатичните промени. Други разбират смисъла ѝ, но негодуват срещу високата цена на тротинетките. В очите на трети пък превозните средства крият физически и други рискове за останалите участници в движението. Черешката на тортата е, че за краткото време, откакто работи услугата, на два пъти се е налагало тротинетки да бъдат издирвани и връщани с полиция.

Шумът, който се вдигна покрай появата на електрическите тротинетки у нас, е разбираем предвид чувствителността на темата за опазването на околната среда. За жалост той отвлича вниманието ни от по-устойчиви решения на проблемите в тази област.

По-добър обществен транспорт

Електрическите тротинетки може да изхвърлят многократно по-малко въглероден двуокис от автомобилите, но това не ги прави автоматично най-екологичното, най-безопасното или най-изгодното превозно средство.

Както отбелязват някои екоактивисти, за да сме наясно с пълната картина, трябва да вземем под внимание емисиите вредни вещества, които се изхвърлят при производството на тротинетките (което важи за производството на всяко превозно средство), както и факта, че батериите им съдържат леснозапалима отровна течност и трябва да бъдат сменявани през няколко години.

Да оставим екологията настрана и да хвърлим поглед на финансовия аспект на казуса. В София наемането на тротинетка струва 1,50 лв., след което наемателят плаща по 30 стотинки на минута. Сами можете да пресметнете колко скъпо излиза това електрическо удоволствие спрямо стандарта на живот в България. Някои добре печелещи младежи и девойки вероятно ще използват услугата в желанието си да се открояват, но повечето хора надали ще приемат да плащат по пет, десет или повече лева на ден, за да са на гребена на „ековълната“, когато едва покриват останалите си сметки. Да не говорим, че тези тротинетки не ни стимулират да водим по-активен начин на живот, както например правят обикновените велосипеди.

Тротинетките също така пораждат нужда от адаптиране на нормативната уредба. На 26 август Институтът за пътна безопасност (ИПБ), който е и част от Консултативния съвет по пътна безопасност към Столичната община, се обяви срещу пускането на тротинетките, „преди да има ясна и категорична нормативна уредба, която да регламентира този вид услуга и произтичащите от нея задължения“. В становището си от ИПБ посочват още, че липсата на ясно очертани правила и отговорности крие още по-голям риск, защото новата услуга води и до ръст в купуването на подобни тротинетки за лична употреба.

За да се развива устойчиво в дългосрочен план, София има по-голяма нужда от надежден, удобен и достъпен обществен транспорт, отколкото от електрически тротинетки. Добрата новина е, че в това отношение Столичната община върви в правилната посока.

Независимо от политическите ни пристрастия и от оплакванията ни, че София е вечно в ремонт, няма как да си затворим очите за модернизирането на обществения транспорт в столицата през последните години. Достатъчно е да отбележим поетапното разширяване на метрото, купуването на електробуси за връзка със спирки на третия метролъч, който предстои да бъде открит, и смяната на десетки стари трамваи с нови. Ние сме експерти в изтъкването на негативното, но рядко оценяваме позитивното – например това, че метрото свързва центъра с летището (нещо, с което не могат да се похвалят дори чудесни столици като Будапеща и Прага) и че повечето метростанции са нови и чисти. Отгоре на това годишната карта за ползване на цялата транспортна мрежа струва 365 лева, което означава, че само срещу левче на ден можем да пътуваме из София колкото ни душа иска, а до края на 2020 г. се очаква да заработи и новата система за електронно таксуване в градския транспорт.

Другата посока, в която е желателно да работят управниците на столицата, е изграждането на широка и добре обмислена мрежа от велоалеи. Колкото повече са велоалеите като тази по бул. „Цар Борис III“ и колкото по-добре свързани са те помежду си, толкова по-удобно и привлекателно ще бъде придвижването с колело, включително и чрез колела под наем (каквато услуга се предлага на много места в Европа). Разбира се, по тези велоалеи ще могат да се придвижват и водачите на електрически тротинетки, но когато разполагаме с необходимата инфраструктура, всеки ще може да си преценява кой вариант предпочита. Без тази инфраструктура наличието на електрически тротинетки се обезсмисля.

По-малко икономика на вината

Навлизането на електрическите тротинетки в България ни дава повод да разгледаме една важна световна тенденция с два компонента: изострянето на чувството ни за вина на индивидуално и колективно ниво и предлагането на продукти и услуги, които облекчават съвестта ни, като ни карат да се смятаме за по-отговорни обитатели на планетата.

Мат Хейг, британски автор на книги за деца и възрастни, пише в Notes on a Nervous Planet, че в наши дни е почти невъзможно човек да не изпитва вина – освен ако не е социопат. Чувстваме се виновни, докато се храним, защото знаем, че по света продължава да има гладуващи хора. Чувстваме се виновни, когато пътуваме с автомобил или със самолет. Чувстваме се виновни, когато използваме пластмаса. Ситуацията е толкова сериозна, че, както отбелязва Хейг, можем да изпитваме вина дори за това, че живеем. А изпитващият вина, неудовлетворение или някаква липса човек е идеалният потребител, защото е готов да харчи луди пари в търсене на перфектното решение на проблемите си.

По същия начин, по който индустрията с хранителните добавки и биохрани заблуждава милиони хора по света, че балансираният начин на живот не може да мине без тези скъпи продукти, така и компании в някои други сектори активно създават представата, че „еко“ начинът на живот е неразривно свързан с купуването или наемането на електрически велосипеди/скутери/коли или използването на други специфични продукти и услуги, които ни правят „куул“ – особено ако са достъпни чрез приложение на смартфона ни. Все пак ходенето пеш, карането на обикновено колело и пътуването с градския транспорт със сигурност не се нравят на производителите и доставчиците на нишови продукти и услуги, тъй като влияят негативно на бизнеса им, така както производителите и доставчиците на хранителни добавки, протеинови барчета и изотонични напитки не се радват особено на хора, които предпочитат сезонни зеленчуци и плодове, зърнени храни и млечни продукти.

Всеки от нас трябва да прецени сам как може да живее по-природосъобразно, но не трябва да позволяваме комерсиализирането на опазването на околната среда.

По-съвестни граждани

Дори Столичната община да изгради най-надеждния и уютен обществен транспорт, дори да можем да прекосяваме столицата по удобни велоалеи и дори да имаме достъп до евтини електрически автомобили, велосипеди и тротинетки под наем, София пак няма да може да функционира устойчиво, ако ние не осъзнаем отговорностите си като част от общност.

Положението с модернизирането и използването на градския транспорт илюстрират добре какво имам предвид. Според данни на Центъра за градска мобилност през 2015 г. броят на продадените абонаментни карти за обществения транспорт в София е бил 225, а в момента те са 30 000. Увеличението на продадените карти след повишаването на цената на билета за еднократно пътуване от 1 лев на 1,60 лв. през 2016 г. е добър знак. В същото време обаче дори продадените карти да са 30 000 към днешна дата, това пак е малко за столица, в която живеят, работят и учат около 1,5 милиона души. Ясно е, че огромна част от жителите на София пътуват с кола, но също толкова ясно е, че мнозина продължават да пътуват с автобуси, трамваи и тролеи, без да си купуват карти или билети. И не, в групата на гратисчиите не попадат единствено или предимно хора в тежко финансово положение или представители на определени етнически групи, а и много граждани, които изкарват добри пари, но или нямат чувство на споделена отговорност, или обожават да показват, че са по-хитри от системата.

За съжаление тези хора не разбират, че системата е огледало на манталитета ни.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

Животът в столицата си тече нормално за този период от годината. Хората се наслаждават на слънчевото време и постепенно започват да мислят за предстоящото завръщане към стандартното си всекидневие в работата, училището или университета. На фона на тази къснолятна идилия една привидно незначителна новина за нула време успя да нажежи емоциите.

Става дума за пускането на електрическите тротинетки за споделено ползване на Lime в София. Американската компания влезе в България през август, след като по-рано се появи в САЩ, Канада, Австралия, Нова Зеландия, Сингапур, Израел и някои страни в Европа и Латинска Америка.

Пускането на тротинетките, което се осъществява в партньорство със Столичната община, наля масло в огъня, който тлее практически 24/7 в поляризираното българско общество. Едни подкрепят инициативата като част от усилията за справяне с климатичните промени. Други разбират смисъла ѝ, но негодуват срещу високата цена на тротинетките. В очите на трети пък превозните средства крият физически и други рискове за останалите участници в движението. Черешката на тортата е, че за краткото време, откакто работи услугата, на два пъти се е налагало тротинетки да бъдат издирвани и връщани с полиция.

Шумът, който се вдигна покрай появата на електрическите тротинетки у нас, е разбираем предвид чувствителността на темата за опазването на околната среда. За жалост той отвлича вниманието ни от по-устойчиви решения на проблемите в тази област.

По-добър обществен транспорт

Електрическите тротинетки може да изхвърлят многократно по-малко въглероден двуокис от автомобилите, но това не ги прави автоматично най-екологичното, най-безопасното или най-изгодното превозно средство.

Както отбелязват някои екоактивисти, за да сме наясно с пълната картина, трябва да вземем под внимание емисиите вредни вещества, които се изхвърлят при производството на тротинетките (което важи за производството на всяко превозно средство), както и факта, че батериите им съдържат леснозапалима отровна течност и трябва да бъдат сменявани през няколко години.

Да оставим екологията настрана и да хвърлим поглед на финансовия аспект на казуса. В София наемането на тротинетка струва 1,50 лв., след което наемателят плаща по 30 стотинки на минута. Сами можете да пресметнете колко скъпо излиза това електрическо удоволствие спрямо стандарта на живот в България. Някои добре печелещи младежи и девойки вероятно ще използват услугата в желанието си да се открояват, но повечето хора надали ще приемат да плащат по пет, десет или повече лева на ден, за да са на гребена на „ековълната“, когато едва покриват останалите си сметки. Да не говорим, че тези тротинетки не ни стимулират да водим по-активен начин на живот, както например правят обикновените велосипеди.

Тротинетките също така пораждат нужда от адаптиране на нормативната уредба. На 26 август Институтът за пътна безопасност (ИПБ), който е и част от Консултативния съвет по пътна безопасност към Столичната община, се обяви срещу пускането на тротинетките, „преди да има ясна и категорична нормативна уредба, която да регламентира този вид услуга и произтичащите от нея задължения“. В становището си от ИПБ посочват още, че липсата на ясно очертани правила и отговорности крие още по-голям риск, защото новата услуга води и до ръст в купуването на подобни тротинетки за лична употреба.

За да се развива устойчиво в дългосрочен план, София има по-голяма нужда от надежден, удобен и достъпен обществен транспорт, отколкото от електрически тротинетки. Добрата новина е, че в това отношение Столичната община върви в правилната посока.

Независимо от политическите ни пристрастия и от оплакванията ни, че София е вечно в ремонт, няма как да си затворим очите за модернизирането на обществения транспорт в столицата през последните години. Достатъчно е да отбележим поетапното разширяване на метрото, купуването на електробуси за връзка със спирки на третия метролъч, който предстои да бъде открит, и смяната на десетки стари трамваи с нови. Ние сме експерти в изтъкването на негативното, но рядко оценяваме позитивното – например това, че метрото свързва центъра с летището (нещо, с което не могат да се похвалят дори чудесни столици като Будапеща и Прага) и че повечето метростанции са нови и чисти. Отгоре на това годишната карта за ползване на цялата транспортна мрежа струва 365 лева, което означава, че само срещу левче на ден можем да пътуваме из София колкото ни душа иска, а до края на 2020 г. се очаква да заработи и новата система за електронно таксуване в градския транспорт.

Другата посока, в която е желателно да работят управниците на столицата, е изграждането на широка и добре обмислена мрежа от велоалеи. Колкото повече са велоалеите като тази по бул. „Цар Борис III“ и колкото по-добре свързани са те помежду си, толкова по-удобно и привлекателно ще бъде придвижването с колело, включително и чрез колела под наем (каквато услуга се предлага на много места в Европа). Разбира се, по тези велоалеи ще могат да се придвижват и водачите на електрически тротинетки, но когато разполагаме с необходимата инфраструктура, всеки ще може да си преценява кой вариант предпочита. Без тази инфраструктура наличието на електрически тротинетки се обезсмисля.

По-малко икономика на вината

Навлизането на електрическите тротинетки в България ни дава повод да разгледаме една важна световна тенденция с два компонента: изострянето на чувството ни за вина на индивидуално и колективно ниво и предлагането на продукти и услуги, които облекчават съвестта ни, като ни карат да се смятаме за по-отговорни обитатели на планетата.

Мат Хейг, британски автор на книги за деца и възрастни, пише в Notes on a Nervous Planet, че в наши дни е почти невъзможно човек да не изпитва вина – освен ако не е социопат. Чувстваме се виновни, докато се храним, защото знаем, че по света продължава да има гладуващи хора. Чувстваме се виновни, когато пътуваме с автомобил или със самолет. Чувстваме се виновни, когато използваме пластмаса. Ситуацията е толкова сериозна, че, както отбелязва Хейг, можем да изпитваме вина дори за това, че живеем. А изпитващият вина, неудовлетворение или някаква липса човек е идеалният потребител, защото е готов да харчи луди пари в търсене на перфектното решение на проблемите си.

По същия начин, по който индустрията с хранителните добавки и биохрани заблуждава милиони хора по света, че балансираният начин на живот не може да мине без тези скъпи продукти, така и компании в някои други сектори активно създават представата, че „еко“ начинът на живот е неразривно свързан с купуването или наемането на електрически велосипеди/скутери/коли или използването на други специфични продукти и услуги, които ни правят „куул“ – особено ако са достъпни чрез приложение на смартфона ни. Все пак ходенето пеш, карането на обикновено колело и пътуването с градския транспорт със сигурност не се нравят на производителите и доставчиците на нишови продукти и услуги, тъй като влияят негативно на бизнеса им, така както производителите и доставчиците на хранителни добавки, протеинови барчета и изотонични напитки не се радват особено на хора, които предпочитат сезонни зеленчуци и плодове, зърнени храни и млечни продукти.

Всеки от нас трябва да прецени сам как може да живее по-природосъобразно, но не трябва да позволяваме комерсиализирането на опазването на околната среда.

По-съвестни граждани

Дори Столичната община да изгради най-надеждния и уютен обществен транспорт, дори да можем да прекосяваме столицата по удобни велоалеи и дори да имаме достъп до евтини електрически автомобили, велосипеди и тротинетки под наем, София пак няма да може да функционира устойчиво, ако ние не осъзнаем отговорностите си като част от общност.

Положението с модернизирането и използването на градския транспорт илюстрират добре какво имам предвид. Според данни на Центъра за градска мобилност през 2015 г. броят на продадените абонаментни карти за обществения транспорт в София е бил 225, а в момента те са 30 000. Увеличението на продадените карти след повишаването на цената на билета за еднократно пътуване от 1 лев на 1,60 лв. през 2016 г. е добър знак. В същото време обаче дори продадените карти да са 30 000 към днешна дата, това пак е малко за столица, в която живеят, работят и учат около 1,5 милиона души. Ясно е, че огромна част от жителите на София пътуват с кола, но също толкова ясно е, че мнозина продължават да пътуват с автобуси, трамваи и тролеи, без да си купуват карти или билети. И не, в групата на гратисчиите не попадат единствено или предимно хора в тежко финансово положение или представители на определени етнически групи, а и много граждани, които изкарват добри пари, но или нямат чувство на споделена отговорност, или обожават да показват, че са по-хитри от системата.

За съжаление тези хора не разбират, че системата е огледало на манталитета ни.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

i l's picture
i l
ivanll

Столична община лежи на стари

Столична община лежи на стари лаври, метрото просто продължава по старият план с евро пари, автобусите ги разредиха, нищо не направиха за чистотата и подобряване на безопасността в градският транспорт. Фъндъкова основно се занимава с далавери, прикриване на далавери на други "колеги" и обиране на чужди лаври.

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията