Article_top

В годините на прехода положението в българското висше образование се влоши дотолкова, че ни накара или да не очакваме нищо от него, или да очакваме само лошо. На този фон новините за две доста смислени студентски инициативи ни носят щедра доза надежда, която е добре дошла само няколко дни след началото на новата академична година.

Каква картина изниква в съзнанието ви при среща със словосъчетанието Студентски град? Детайлите ще варират според опита, нагласите и информираността ви, но представата ви за столичния Студентски град до голяма степен ще се припокрива с тази на мнозинството български граждани: място, където можете да купонясвате до зори, да се наливате с евтин алкохол и да консумирате други специфични (и опасни) субстанции, но където трудно ше намерите спокойствие, условия и мотивация за учене.

Решени да допринесат за промяната на облика и духа на Студентски град, няколко младежи запретват ръкави и създават StudyHub Bulgaria – първото споделено пространство за учене в България. В уютното място, което отвори врати на 1 октомври, студентите могат да се готвят самостоятелно или с приятели, да участват във или да организират лекции и обучения, или просто да четат каквото им душа иска. И всичко това 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата срещу само 30 лева на месец или 90 лева на семестър.

Нека ви задам още един въпрос в духа на първия: какво си представяте, когато чуете или прочетете „наука в България“? Тук отново нюансите ще варират от човек до човек, но има немалка вероятност още при самото споменаване на тези думи да отсечете, че наука в България няма отдавна, и да приведете примери за недофинансирани научни институции и учени, които се чудят как да свържат двата края – примери, които биха обезкуражили и най-нахъсаните млади хора да се откажат от мечтите си за научна кариера.

Решени да подпомогнат развитието на науката в България, студенти и възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“ създават ScienceUp – център за кариерно ориентиране, който свързва студентите, изучаващи природни науки, с компании, извършващи научна дейност. Екипът се надява центърът да е от полза и на двете страни – студентите да си намират по-лесно стажове и работа, а компаниите – квалицифицирани и трудолюбиви кадри.

Уроците за нас

С инициативността и чувството си за лична отговорност младите хора, които стоят зад начинания като StudyHub Bulgaria и ScienceUp, ни дават два ключови урока.

Първи урок: предприемането на действия за разрешаването на един или друг проблем е многократно по-полезно за всички в сравнение с неспирното обсъждане на проблема, докато той се задълбочава. На пръв поглед интуитивен, този урок далеч не е толкова лесен за прилагане поради простата причина, че градивните действия изискват мисъл, енергия и търпение, каквито не са нужни при бездействието.

Момичетата, на които им хрумва идеята за StudyHub Bulgaria, идентифицират проблем, който ги касае пряко: липсата на условия за учене в късните и ранните часове на деня. Вместо да търсят виновните за тази липса, те се замислят какво биха могли да направят, за да я запълнят. Така оформят концепция за споделено пространство за учене, което да е достъпно 24/7, за да позволява на студентите да се подготвят в най-удобното за тях време. Това премахва неудобството от ученето по бензиностанции и кафенета и дава възможност на студентите да съчетават следването с работа или стаж. Ако създателите на денонощната читалня бяха забелязали проблема, но бяха заключили, че от тях нищо не зависи, тъй като така или иначе „в тази страна нищо не става“, те не само нямаше да го решат, но може би щяха да загубят и последните си запаси мотивация.

Урокът „Действията са по-силни от мрънкането или общите приказки“ би ни улеснил и на предстоящите местни избори. Когато преценявате кандидатите за кметове и общински съветници, замислете се какво всъщност ви предлагат и на какво основание. Игнорирайте врели-некипели от сорта на „Аз ще работя за гражданите“ или абстрактни обещания от типа „Аз ще се погрижа за създаването на нови работни места“ и търсете обещания за вземането на конкретни мерки за постигането на конкретни цели в конкретни срокове. В случая на настоящи кметове и общински съветници, които отново се кандидатират за тези позиции, ще отсеете вариантите по-лесно, като се запитате каква работа е свършил всеки от тях през изтичащия им мандат. Ако се затруднявате да отговорите на този въпрос, по-добре се огледайте за алтернативи.

Втори урок: търсенето на решение на даден проблем увеличава шансовете ни да срещнем съмишленици, които биха допринесли с безценни знания, контакти и материални ресурси – понякога напълно безвъзмездно.

Създателите на StudyHub Bulgaria спечелват на своя страна един от световните лидери в търговията с мебели, който им помага да изградят пространство, което да е отговаря на вкуса и очакванията на студентите. Те получават подкрепа и от професионалисти в други сфери, благодарение на които всеки от нас може например да си направи виртуална разходка из читалнята, и от съвестни граждани, които им даряват книги. Сходен е опитът и на ScienceUp. От една страна, центърът се помещава в модерния Център за приложни науки и иновации към Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – може би най-подходящото място за център по кариерно ориентиране в областта на природните науки. От друга страна, екипът може да се възползва от напътствията и контактите на хора като Кирил Петков (основният „виновник“ за изграждането на Центъра за приложни науки и иновации) и Лена Бориславова, които притежават магистърски степени от Harvard Business School и Harvard Law School и днес градят кариера в България.

Уроците за тях

Един от най-красивите аспекти на StudyHub Bulgaria, ScienceUp и други подобни проекти е, че те не само облагородяват средата и служат за пример на цялото общество, но и дават възможност на хората зад тях да израстват като личности и професионалисти.

От една страна, в процеса на реализиране на идеите си тези хора се научават да общуват и да работят в екип, изтъкан от различни характери. Научават се да намират съмишленици, да дават и да получават конструктивна обратна връзка, да уважават мнението на другите дори когато не са съгласни с него, да поставят колективния интерес над личния и да търсят компромисни варианти – все умения, от които се нуждаем, за да градим здрави семейства, добри приятелства и колегиални отношения на работното място.

От друга страна, докато опитват да превърнат идеите си в реалност, тези хора трупат опит в изграждането на работещи структури и управлението на проекти – компетенции, които се търсят все повече и в публичния, и в частния, и в гражданския сектор. Научават се да си поставят подходящи цели, да разработват план за действие, да разпределят ресурсите, с които разполагат, да мислят за нуждите на бъдещите потребители на предлагания от тях продукт или услуга и да намират надеждни партньори. Дори да допускат грешки и дори в един момент да преустановят дейността си, те пак ще са спечелили, защото компаниите, неправителствените организации и инициативите, по които са работили, може да останат в историята, но те ще запазят натрупаните знания, умения и контакти.

С други думи, проекти като StudyHub Bulgaria и ScienceUp служат на създателите им като лаборатория за гражданско и професионално образование, която запълва многобройните дефицити на традиционното университетско образование.

Поуката

StudyHub Bulgaria и ScienceUp могат да ви се струват като капки в морето, които в най-добрия случай ще окажат минимално въздействие върху българското общество, а в най-лошия – няма да променят нищо. Истината е, че макар и привидно незначителни, такива начинания имат потенциала да променят обществените нагласи в дългосрочен план заради по-големите видимост и свързаност помежду ни във времето на мобилните комуникации, социалните мрежи и по-достъпния транспорт.

Във все по-свързания свят, в който живеем, действията на отделния човек придобиват по-голямо значение. Както отбелязва канадският клиничен психолог Джордан Питърсън, това обстоятелство ни поставя пред сложна дилема: да правим смислени неща, които са възможни само и единствено ако приемем да носим отговорност за действията си, или да водим безсмислено съществуване, но пък да не носим никаква отговорност за действията си.

StudyHub Bulgaria и ScienceUp потвърждават тезата ми, че светът, в който ще живеем след години, не принадлежи на младите. Той принадлежи на всички хора, които, независимо от възрастта си, са избрали да поемат отговорност за неговото изграждане.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

 

В годините на прехода положението в българското висше образование се влоши дотолкова, че ни накара или да не очакваме нищо от него, или да очакваме само лошо. На този фон новините за две доста смислени студентски инициативи ни носят щедра доза надежда, която е добре дошла само няколко дни след началото на новата академична година.

Каква картина изниква в съзнанието ви при среща със словосъчетанието Студентски град? Детайлите ще варират според опита, нагласите и информираността ви, но представата ви за столичния Студентски град до голяма степен ще се припокрива с тази на мнозинството български граждани: място, където можете да купонясвате до зори, да се наливате с евтин алкохол и да консумирате други специфични (и опасни) субстанции, но където трудно ше намерите спокойствие, условия и мотивация за учене.

Решени да допринесат за промяната на облика и духа на Студентски град, няколко младежи запретват ръкави и създават StudyHub Bulgaria – първото споделено пространство за учене в България. В уютното място, което отвори врати на 1 октомври, студентите могат да се готвят самостоятелно или с приятели, да участват във или да организират лекции и обучения, или просто да четат каквото им душа иска. И всичко това 24 часа в денонощието, 7 дни в седмицата срещу само 30 лева на месец или 90 лева на семестър.

Нека ви задам още един въпрос в духа на първия: какво си представяте, когато чуете или прочетете „наука в България“? Тук отново нюансите ще варират от човек до човек, но има немалка вероятност още при самото споменаване на тези думи да отсечете, че наука в България няма отдавна, и да приведете примери за недофинансирани научни институции и учени, които се чудят как да свържат двата края – примери, които биха обезкуражили и най-нахъсаните млади хора да се откажат от мечтите си за научна кариера.

Решени да подпомогнат развитието на науката в България, студенти и възпитаници на СУ „Св. Климент Охридски“ създават ScienceUp – център за кариерно ориентиране, който свързва студентите, изучаващи природни науки, с компании, извършващи научна дейност. Екипът се надява центърът да е от полза и на двете страни – студентите да си намират по-лесно стажове и работа, а компаниите – квалицифицирани и трудолюбиви кадри.

Уроците за нас

С инициативността и чувството си за лична отговорност младите хора, които стоят зад начинания като StudyHub Bulgaria и ScienceUp, ни дават два ключови урока.

Първи урок: предприемането на действия за разрешаването на един или друг проблем е многократно по-полезно за всички в сравнение с неспирното обсъждане на проблема, докато той се задълбочава. На пръв поглед интуитивен, този урок далеч не е толкова лесен за прилагане поради простата причина, че градивните действия изискват мисъл, енергия и търпение, каквито не са нужни при бездействието.

Момичетата, на които им хрумва идеята за StudyHub Bulgaria, идентифицират проблем, който ги касае пряко: липсата на условия за учене в късните и ранните часове на деня. Вместо да търсят виновните за тази липса, те се замислят какво биха могли да направят, за да я запълнят. Така оформят концепция за споделено пространство за учене, което да е достъпно 24/7, за да позволява на студентите да се подготвят в най-удобното за тях време. Това премахва неудобството от ученето по бензиностанции и кафенета и дава възможност на студентите да съчетават следването с работа или стаж. Ако създателите на денонощната читалня бяха забелязали проблема, но бяха заключили, че от тях нищо не зависи, тъй като така или иначе „в тази страна нищо не става“, те не само нямаше да го решат, но може би щяха да загубят и последните си запаси мотивация.

Урокът „Действията са по-силни от мрънкането или общите приказки“ би ни улеснил и на предстоящите местни избори. Когато преценявате кандидатите за кметове и общински съветници, замислете се какво всъщност ви предлагат и на какво основание. Игнорирайте врели-некипели от сорта на „Аз ще работя за гражданите“ или абстрактни обещания от типа „Аз ще се погрижа за създаването на нови работни места“ и търсете обещания за вземането на конкретни мерки за постигането на конкретни цели в конкретни срокове. В случая на настоящи кметове и общински съветници, които отново се кандидатират за тези позиции, ще отсеете вариантите по-лесно, като се запитате каква работа е свършил всеки от тях през изтичащия им мандат. Ако се затруднявате да отговорите на този въпрос, по-добре се огледайте за алтернативи.

Втори урок: търсенето на решение на даден проблем увеличава шансовете ни да срещнем съмишленици, които биха допринесли с безценни знания, контакти и материални ресурси – понякога напълно безвъзмездно.

Създателите на StudyHub Bulgaria спечелват на своя страна един от световните лидери в търговията с мебели, който им помага да изградят пространство, което да е отговаря на вкуса и очакванията на студентите. Те получават подкрепа и от професионалисти в други сфери, благодарение на които всеки от нас може например да си направи виртуална разходка из читалнята, и от съвестни граждани, които им даряват книги. Сходен е опитът и на ScienceUp. От една страна, центърът се помещава в модерния Център за приложни науки и иновации към Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ – може би най-подходящото място за център по кариерно ориентиране в областта на природните науки. От друга страна, екипът може да се възползва от напътствията и контактите на хора като Кирил Петков (основният „виновник“ за изграждането на Центъра за приложни науки и иновации) и Лена Бориславова, които притежават магистърски степени от Harvard Business School и Harvard Law School и днес градят кариера в България.

Уроците за тях

Един от най-красивите аспекти на StudyHub Bulgaria, ScienceUp и други подобни проекти е, че те не само облагородяват средата и служат за пример на цялото общество, но и дават възможност на хората зад тях да израстват като личности и професионалисти.

От една страна, в процеса на реализиране на идеите си тези хора се научават да общуват и да работят в екип, изтъкан от различни характери. Научават се да намират съмишленици, да дават и да получават конструктивна обратна връзка, да уважават мнението на другите дори когато не са съгласни с него, да поставят колективния интерес над личния и да търсят компромисни варианти – все умения, от които се нуждаем, за да градим здрави семейства, добри приятелства и колегиални отношения на работното място.

От друга страна, докато опитват да превърнат идеите си в реалност, тези хора трупат опит в изграждането на работещи структури и управлението на проекти – компетенции, които се търсят все повече и в публичния, и в частния, и в гражданския сектор. Научават се да си поставят подходящи цели, да разработват план за действие, да разпределят ресурсите, с които разполагат, да мислят за нуждите на бъдещите потребители на предлагания от тях продукт или услуга и да намират надеждни партньори. Дори да допускат грешки и дори в един момент да преустановят дейността си, те пак ще са спечелили, защото компаниите, неправителствените организации и инициативите, по които са работили, може да останат в историята, но те ще запазят натрупаните знания, умения и контакти.

С други думи, проекти като StudyHub Bulgaria и ScienceUp служат на създателите им като лаборатория за гражданско и професионално образование, която запълва многобройните дефицити на традиционното университетско образование.

Поуката

StudyHub Bulgaria и ScienceUp могат да ви се струват като капки в морето, които в най-добрия случай ще окажат минимално въздействие върху българското общество, а в най-лошия – няма да променят нищо. Истината е, че макар и привидно незначителни, такива начинания имат потенциала да променят обществените нагласи в дългосрочен план заради по-големите видимост и свързаност помежду ни във времето на мобилните комуникации, социалните мрежи и по-достъпния транспорт.

Във все по-свързания свят, в който живеем, действията на отделния човек придобиват по-голямо значение. Както отбелязва канадският клиничен психолог Джордан Питърсън, това обстоятелство ни поставя пред сложна дилема: да правим смислени неща, които са възможни само и единствено ако приемем да носим отговорност за действията си, или да водим безсмислено съществуване, но пък да не носим никаква отговорност за действията си.

StudyHub Bulgaria и ScienceUp потвърждават тезата ми, че светът, в който ще живеем след години, не принадлежи на младите. Той принадлежи на всички хора, които, независимо от възрастта си, са избрали да поемат отговорност за неговото изграждане.

----

* Този материал е създаден по проект "Генерация Z".

Коментари

Най

Следвайте ни

 
 

Още по темата

Още от категорията

Анкета

Какъв ще е резултатът от първия тур на изборите в София?