Article_top

България започва опасна игра с недостатъчно силни аргументи. Игра, която може да коства милиарди обезщетения, платени от джобовете на данъкоплатците.

Едва ли има политико-икономическо събитие от най-новата ни история, което да се е развило с такава главоломна скорост и с толкова много паралелни сюжетни линии като последните изменения в Закона за хазарта.

Клуб Z събра всички факти около войната за хазарта и възможните хипотези за бъдещето развитие на ситуацията. Варират от щети по загубени дела за милиарди, наказателни процедури от Брюксел и риск от отказване на чуждите инвеститори от българския пазар. До..., предвид опита от близкото минало - да не се случи нищо. 

Всички оператори на хазартни игри дължат държавна такса. В Закона за хазарта тя е различна за различните видове дейности. Според държавата - частните оператори, продаващи лотарийни билети, е трябвало да изплащат по 15% от всеки продаден билет, както прави Българският спортен тотализатор. Според частните компании - законът им дава възможност да изплащат само 20% от разликата между продадените билети и разпределената печалба. Става дума за няколко милиона на месец в полза на частните компании. 

В началото бе...

В края на миналата година семейство Найденови, дългогодишен играч на пазара на хазартния бизнес излезе с публично обвинение - "Националната лотария" (НЛ), най-голямата частна лотария с мажоритарен собственик бизнесмена Васил Божков, е спестил на хазната 250 милиона лева от хазартни такси, тълкувайки закона както й е удобно. Найденови, които над 25 години си партнираха с Божков в бизнеса, подадоха сигнал в прокуратурата и "за изнудване чрез принуда, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда". Става въпрос за предполагаемо престъпление, извършено през декември 2017 г.

В средата на същия месец, на 12 декември, гостувайки в ефира на бТВ, министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че е разпоредил на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка в Държавната комисия по хазарта (ДКХ) заради сигнал, че е облагодетелствала една от най-големите частни хазартни компании в страната. Става дума за гореописаните 250 милиона лева и "Националната лотария".

Седмица по-късно, на 20 декември Специализирана прокуратура излезе със съобщение, че започва проверки по сигнала на Найденови.

Хазартната война се премести в медийното поле, където излизаха различни, често анонимни информации с нелицеприятни твърдения и за едната, и за другата страна.

На ползу роду

И това продължи до 16 януари, когато съпредседателят на малката управляваща коалиция "Обединени патриоти" и лидер на НФСБ Валери Симеонов внесе в деловодството на Народното събрание предложение за изменения в Закона за хазарта. Това е вторият проект на Симеонов за същия закон, но за съдбата на първия – след малко.

Накратко: депутатът предлага лотарийни игри да могат да се организират само от държавния Български спортен тотализатор, "с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности". На частните оператори, които притежават лиценз за лотария, лицензът се отнема след изтичането на три месеца от влизането на измененията в сила. Неизплатените печалби трябва да се изплатят до края на юни 2021 г., или разсрочено - до 31 декември 2025-а. За да се гарантира, според Симеонов, изплащането на тези печалби, в 30-дневен срок от влизането в сила на закона, организаторите, чийто лиценз ще бъде прекратен, трябва да учредят в полза на комисията по хазарта "безусловна и неотменима банкова гаранция" в размер на неизплатените печалби.

Всичко това бе опаковано с мотива: сега тотото внася отчисления към спортното министерство, които отиват за държавния спорт, докато частните оператори – не (ако не броим т.нар. социално отговорно поведение, но сумите там са пренебрежително малки на фона на оборотите и печалбите в бизнеса).

Проектът не е придружен с финансова обосновка, оценка на въздействието и пр.

Той обаче предизвика реакция веднага след публикуването му: "Това е национализация, противоречи на Конституцията". Но пък срещна светкавичната подкрепа на ГЕРБ и правителството. Симеонов се похвали, че лично премиерът Бойко Борисов го е одобрил. Изказване в тази посока направи и Горанов – не било "национализация", а "монополизация".

А той имаше и още нещо за казване...

Другата идея на Горанов

Каскада от разнопосочни предложения дойде само в рамките на 24 часа от Министерство на финансите (МФ). Основното обаче се запазва - МФ предлага закон, с който се създава Национална агенция по хазарта, която да замени действащата в момента комисия по хазарта. Мотивите - "констатираните недостатъци и проблеми в работата на настоящия регулатор". Или държавата призна, че колективното управление на ДКХ е неефективно и реши да го замени с нова структура с ясна отговорност. 

В преходните и заключителните разпоредби на предложението обаче се правят и промени в Закона за хазарта, които не отчитат подкрепеното от премиера Борисов и от ГЕРБ предложение на Валери Симеонов за монополизация. Накратко - Министерство на финансите пуска проект, който предполага, че участието на частни субекти на пазара се запазва. 

Вчера, когато документът беше пуснат, министерството направи предложение и за промяна на държавната ставка, която трябваше да стане 25%. Тоест - таксата от 15% върху приходите от всички залози да отпадне. Според министерството - сумата е практически равна, прави се за уеднаквяване на осчетоводяването с европейската практика. 

Днес обаче, за по-малко от 24 часа, МФ оттегли това предложение и излезе с ново, с което почти върна стария режим. С мотива че имало различни интерпретации по вчерашното уж безпроблемно предложение.

Като изключим чисто техническите неразбории около предложението, остава и големият политически батак. Стана ясно, че проектът на Министерство на финанските въобще не е съгласуван с този на Валери Симеонов. Така изпадаме в две различни хипотези, които се отричат една друга.

Първата - МФ е започнало да пише проекта доста преди да избухне скандала и не е предполагало, че Симеонов ще внесе своето предложение. В същото време обаче изглежда доста странно Владислав Горанов да не предупреди своя началник - премиера Борисов, че ведомството му пише такъв законопроект. Още по-странно става, ако приемем, че Борисов знае за действията на МФ - тогава той е дал зелена светлина и на този проект, който продължава режима на участие на частни компании на пазара, и в същото време публично подкрепи Симеонов за монопол. Тук действията на правителството изглеждат нелогични и към момента нямат обяснение. 

Втората хипотеза е, че една от двете идеи е обикновен кьорфишек и напред ще продължи само едната. Ако следваме логиката на Васил Божков, според която целта на атаката срещу него била да се даде бизнесът му на друг човек (отричайки да има проблем с Делян Пеевски, който от първия ден бе спрегнат в спекулациите по темата), то можем да приемем, че идеята на Валери Симеонов ще потъне между второто четене в комисията и гледането на закона в зала. Както вече веднъж се случи.

Какво ще се случи зависи от това как и кога ще се придвижи в парламента текста на Симеонов. Заради паралелната законодателна инициатива на Горанов вече се говори, че от предложенията на лидера на НФСБ накрая ще останат само по-безобидните текстове като ограничаването на продажбата на лотарийните игри до лицензирани за тази дейност места и на поне 300 метра от учебните заведения.

АДФИ и юридическата чуденка на една цяла държава

Държавната администрация е пълна с различни регулаторни агенции и една от тях е Агенция за държавна финансова инспекция. За обикновените зрители на политическото шоу в страната тя е сравнително непозната и през повечето време стои далеч от прожекторите на големите медии. Именно тя обаче беше активизирана от министъра на финансите, който нареди през декември проверката в комисията по хазарта.

Времето между декември и януари мина бързо покрай шума на празниците и така след ваканцията, на 22 януари, Георги Начев - директор на АДФИ, обяви пред журналисти първите резултати от проверката:

"Комисията по хазарта е таксувала по различен начин държавния Български спортен тотализатор и частните оператори". 

Подробностите вече са ясни, но Начев държеше да съобщи, че вероятната "щета за бюджета" е около 210 млн. лв. Въпреки това обаче АДФИ не се ангажира с категорично мнение дали има нарушение на закона в действията на комисията по хазарта, както и в действията на частните оператори. 

Тук е важно да бъде отворена скоба, защото един въпрос се набива на очи. Горанов обявява на 12 декември, че е наредил проверката. Георги Начев информира журналистите за резултатите на 22 януари 2020 г. За малко повече от месец  държавната агенция е успяла да установи фактите, но не е успяла да установи дали е извършено нарушение на текстове, които като обем в Закона за хазарта заемат не повече от десетина реда. 

Дали има нарушение - не казват нито от прокуратурата, нито от някоя друга държавна структура. Междувременно на заседанието на кабинета тази сряда премиерът Борисов обяви, че "много хора ще пострадат, ако докладът на АДФИ е верен". 

Буквално на другия ден АДФИ вече смята, че нарушение има. Не просто има нарушение на закона от страна на комисията по хазарта, но и новото предположение е, че обявената щета от 210 млн. лв. е силно занижена, а сумата всъщност е много по-голяма.

Така една от големите чуденки на историята е вече като че ли ясна - държавата ще твърди, че комисията по хазарта е защитавала "Национална лотария" в продължение на цели пет години и при различни ръководства и й е позволила неправомерно да изплаща по-малка държавна такса. Но какво е правното основание за посоченото нарушение – остава все така неясно. Иначе Симеонов си обясни факта за петте години "проспиване" с това, че може би членовете на комисията са били "купени". 

Какво ще се случи 

Хипотези и тук има няколко, повечето, от които - спекулативни. Късно вчера вечерта компанията на Васил Божков "Нове Холдинг" разпрати отворено писмо до медиите, в което заявява, че ако плановете на правителството се изпълнят ще последват дела за обезщетения, които могат да доведат до щети за милиарди левове. (А от "Националната лотария" вече са сезирали и Европейската комисия).

Такова е и личното мнение на боса на "Национална лотария", който в интервю за "Свободна Европа" обеща на държавата да се срещнат в съда. 

Такава стъпка от страна на засегнатите страни е напълно логична, имайки предвид, че частните лотарии твърдят, че са изпълнявали закона, а монополизацията е национализация. 

Тук обаче нещата стават сложни юридически и основната работа ще падне върху раменете на адвокатите и на двете страни. Важното в случая е кое от двете предложения за промени в крайна сметка ще бъде прието - това на Симеонов или това на Министерството на финансите. 

По отношение на отнемането на лиценза на "Националата лотария" положението отново е объркващо. Премиерът Борисов твърди, че не става дума за национализация, защото лицензът може да бъде отнет на база неизплатените от компанията държавни такси. Как това ще бъде направено обаче не е много ясно, защото Законът за хазарта много точно отговаря на въпроса при какви условия лиценз може да бъде отнет. В тези условия неплатената правилна държавна такса не присъства. 

На практика тази такса е вид данък, който не е събран. Ако все пак това нарушение бъде доказано, то практиката показва, че държавата може да запорира сметките на дружеството и да изиска изплащането на неизплатените такси, но не може да изземе лиценза. Васил Божков вече заяви готовност да плати разликата, която държавата смята, че той й дължи. 

Ако обаче лицензът все пак бъде отнет, а монополизацията приета, то частните оператори ще влязат в съда. Конкретният случай с "Националната лотария" може да доведе до щета за данъкоплатците в размер на милиарди, защото до края на лиценза й остават 6 години. Така декларирана средна годишна печалба ще бъде сметната по шест, към тях ще се добавят лихви и неизплатените към момента на отнемането суми за печалби на играчите, пропуснатите ползи. Ако частните оператори спечелят такова дело, то бюджетът ще регистрира може би най-голямата щета до момента от такова обезщетение. 

Тук също има особеност - може ли Божков да се жали директно пред съд в ЕС или трябва първо да мине през българските магистрати. Логично е той да опита първото, но за да стане това, трябва да има нарушение на някой от регламентите на ЕС по отношение на конкуренцията и монопола. Това е твърде възможно в хипотезата за монополизацията, защото с желанието на Симеонов да забрани частните оператори само в едно направление - адвокатите на Божков може да пледират за нарушена конкуренция.

Още една подробност - през 2010 г. Европейският съд в Люксембург приема решение, с което казва на Германия, че трябва да отмени държавния монопол над по-голямата част от хазартния бизнес.

Иначе Комисията за защита на конкуренцията може също да се самосезира по казуса. 

Сигналът към инвеститорите: червен

Освен прекия финансов ресурс, който държавата може да загуби от мащабната си операция обаче, има и друг проблем, който може да генерира щети за години напред - сигналът към чуждестранните инвеститори. 

Колкото и да опитва властта да обясни, че се грижи за здравето на нацията, че събира несъбрани суми и че не нарушава собствената си конституция, ще й бъде много трудно да обясни случващото се пред който и да било чужд инвеститор. 

В момента големите компании, които обмислят навлизането на българския пазар, виждат следното: Държавата България приема законодателство, с което дава възможност на един бизнес да избере колко и какво да плаща (макар според председателката на бщджетната комисия в парламента Менда Стоянова законът да е ясен); издава му десетгодишен лиценз за работа и той започва да инвестира и да печели. В един момент - пет години по-късно, същата тази държава, обвинява собствения си регулатор, че не си върши работата и поради тази причина смята, че е най-удачно да монополизира сектора, да не изплати нищо на компанията и да започне разследване срещу нея.

Както знаем от опит - големите концерни предпочитат да инвестират в по-скоро в държави с тежки нарушения на човешките права, отколкото в такива, в които се национализират работещи бизнеси.

Освен това - никой не дава индикации да са правени каквито и да е оценки на щетите, които бюджетът ще понесе от изгубените огромни печалби на лотарията или за косвения ефект върху заетите в сферата. Спортният тотализатор доказано не може да генерира такива суми, а освен таксите, държавата получава и данъци за печалбата.

С ясното съзнание, че...

На този етап обаче най-голямата управляваща партия дава публично сигнали, че е решена да приеме текстовете на Симеонов. Депутати от ГЕРБ, членове на бюджетната комисия в парламента, споделиха пред Клуб Z, че са с ясното съзнание, че предложеният закон е на ръба на конституционността. Но също така са изчислили, че никой от субектите, които имат право да сезират Конституционния съд, няма да го направи. Поради простата причина, че не е популярно да браниш частния хазартен бизнес, хазарта изобщо и в случая - Васил Божков.

Парламентарната подкрепа засега също изглежда доста срамежлива. От ДПС не казват как биха гласували, в БСП също виждат противоконституционност на предложението за "национализация/монополизация". Дори коалиционният партньор на НФСБ - ВМРО, има съображения по този въпрос. ДПС и БСП гласуваха с "въздържал се" при гледането на закона в комисия, като въпроосното гледане мина без дебат за 10 минути.

Някои съображения по мотивите

Ако в началото ръководството на "Националната лотария" запазваше медийно мълчание, то с "входирането" на законопроекта оттам изразиха позиция по самите текстове, както и по мотивите към тях. Лично Божков, който не обича да се афишира медийно, даде интервю по темата. 

Едно от основните съображения е, че предложението противоречи на основния закон, в който изрично се изброява в кои сфери държавата може да установява монопол, а именно: "върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества". Хазартът не е сред тях.

Контрааргументът на Симеонов тук е, че не се отнема лиценз за всички видове игри, а само за някои. На което от "Националната лотария" отвръщат с това, че лицензът е основният им актив.

Държавата засега обаче не е отговорила на другия аргумент на лотарията, артикулиран от изпълнителния й директор Димитър Ганев. Ганев твърди, че само за миналата година НЛ е внесла в хазната налози на стойност 70 милиона лева. И попита – ако държавата иска да финансира масовия спорт, каквито са заявките с монопола на тотото, защо не прехвърля събраните от частните субекти средства по бюджета на министерството на спорта. И тук Симеонов възразява - не били 70 милиона, а 19,7 милиона.

Отделно по думите на Божков в "бизнеса" са замесени около 40 000 души и отнемане на лиценза ще лиши и тях от работа.

Няма лотария, няма отбор, няма телевизия

В началото на миналата година Божков пое ФК "Левски", като по собствените му думи издръжката на отбора му струва 2 милиона месечно, а парите идват от лотарията. Следователно: няма лотария, няма пари за отбора. Последното Божков заяви при първата си и инициирана от него среща с фенклуба миналата седмица. Последва и втора. От феновете Божков поиска да се застъпят за него пред Борисов и да протестират. Среща последва, по инициатива на фенклубовете, а Борисов даде заявка, че няма да бъде позволено клубът да фалира и препоръча на феновете да станат държатели на акциите на отбора.

В Нова тв на Домусчиеви пък се рекламира лотарията, като по неофициална информация става въпрос за 20 милиона лева годишен приход за медиата. 

Днес може, утре не

Любопитна в казуса е както реакцията на държавата, така и липсата на реакция от останалите засегнати бизнес субекти. А е любопитно с оглед предходния опит на Симеонов, отпреди година и половина да въведе регулации по отношение на лотарийните билети. Тогава ситуацията бе точно обратната.

През май 2018-а депутати на Симеонов (а не той в качеството му на член на Министерския съвет тогава, вицепремиер) внесоха изменения в Закона за хазарта, според които продажбата на талончетата да бъде ограничена до специализираните за хазартни игри места (каквото предлага и сега). Бе предложено също така ограничаване на рекламата на тези игри - най-вече тв шоутата, показващи спечелилите с чекове в ръка. Или далеч по-меки мерки за ограничаване на масовия хазарт от сега предложените.

Публично инициативата срещна одобрението на партиите в парламента (само от ДПС запазиха "неутралитет", както и сега). Но покрай заявената подкрепа, финансовото министерство и председателстваната от ГЕРБ бюджетна комисия решиха, че проектът трябва да замине за нотификация в Брюксел – т.е., за съгласуване с евентуално заинтересовани страни дали не противоречи на правилата на конкурентния пазар. Проектът се оказа съгласуван без забележки, но нито от ведомството на Горанов, нито от бюджетната комисия оповестиха това. Все пак в началото на 2019-а стана ясно, че парламентът има зелена светлина да продължи с разглеждането му в зала и в комисии. Това така и не се случи, а мотиви за слагането му "на трупчета" няма. Истинските мотиви остават в сферата на парламентарната клюка.

Иначе от ГЕРБ сега са категорични: този път нямало нужда проектът да се съгласува с Брюксел не противоречи ли той на конкуренцията. Нищо, че предвижда по-крути мерки от предходния, изпратен за нотификация. 

По времето, в което онзи първи проект все още се обсъждаше, имаше бурна реакция от страна и на големите бизнес организации, и на спортните клубове, които са спонсорирани от хазарта, и на рекламния бизнес, и на големите телевизии. Реакции по сегашната редакция на Симеонов обаче няма. Единствено Домусчиев се обяви против, като говори пред журналисти след публично събитие. 

Кой проспа лотарията

Пак покрай първия закон на Симеонов, проучване на "Галъп интернешънъл" тогава показа, че 57 на сто от българите играят някаква форма на хазарт. Делът им днес може и да е по-голям. Безспорно обаче е, че най-масови и лесно достъпни са лотарийните игри и явлението се наблюдава от пет години насам.

Това, разбира се, не е случайно, а се дължи на един законодателен "пропуск", генериран от депутатите по време на правителството "Орешарски". Всъщност това е публична тайна – тази дупка в закона позволява на "Национална лотария" да натрупа първоначалния си капитал, който по неофициална информация се равнява на около 30 милиона лева. Дупката в закона е запълнена година по-късно.

През декември 2013-а депутати от ДПС и БСП, начело с Йордан Цонев (ДПС) внасят изменения в Закона за хазарта. В първоначалния вариант на текста, в който се уреждат таксите за игрите на щастието, предложен от вносителите, формулировката е "издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност".

Вече в зала обаче, при окончателното гласуване на закона, депутатите възприемат редакция на депутата от левицата Георги Кадиев, в която вече има изброяване на различни видове хазартни игри – т.е. формулировката не е обща, а много конкретна: "тото, лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията". Народните представители дружно проспиват липсата на "лотарийни игри" и така те не влизат в обхвата на облагането по закона. Тогава "за" предложението на левицата гласуваха 74 депутати от ГЕРБ, 7 от БСП, двама от "Атака". 24-ма от ДПС са "против".

Още по-любопитното е, че година по-късно Кадиев сам алармира за този пропуск. Правителството вече е на ГЕРБ, а депутатката Менда Стоянова, внася поправка, според която лотариите вече влизат в обхвата на таксуването.

Ключови думи
 

България започва опасна игра с недостатъчно силни аргументи. Игра, която може да коства милиарди обезщетения, платени от джобовете на данъкоплатците.

Едва ли има политико-икономическо събитие от най-новата ни история, което да се е развило с такава главоломна скорост и с толкова много паралелни сюжетни линии като последните изменения в Закона за хазарта.

Клуб Z събра всички факти около войната за хазарта и възможните хипотези за бъдещето развитие на ситуацията. Варират от щети по загубени дела за милиарди, наказателни процедури от Брюксел и риск от отказване на чуждите инвеститори от българския пазар. До..., предвид опита от близкото минало - да не се случи нищо. 

Всички оператори на хазартни игри дължат държавна такса. В Закона за хазарта тя е различна за различните видове дейности. Според държавата - частните оператори, продаващи лотарийни билети, е трябвало да изплащат по 15% от всеки продаден билет, както прави Българският спортен тотализатор. Според частните компании - законът им дава възможност да изплащат само 20% от разликата между продадените билети и разпределената печалба. Става дума за няколко милиона на месец в полза на частните компании. 

В началото бе...

В края на миналата година семейство Найденови, дългогодишен играч на пазара на хазартния бизнес излезе с публично обвинение - "Националната лотария" (НЛ), най-голямата частна лотария с мажоритарен собственик бизнесмена Васил Божков, е спестил на хазната 250 милиона лева от хазартни такси, тълкувайки закона както й е удобно. Найденови, които над 25 години си партнираха с Божков в бизнеса, подадоха сигнал в прокуратурата и "за изнудване чрез принуда, придружено със заплаха за убийство или тежка телесна повреда". Става въпрос за предполагаемо престъпление, извършено през декември 2017 г.

В средата на същия месец, на 12 декември, гостувайки в ефира на бТВ, министърът на финансите Владислав Горанов обяви, че е разпоредил на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) да извърши проверка в Държавната комисия по хазарта (ДКХ) заради сигнал, че е облагодетелствала една от най-големите частни хазартни компании в страната. Става дума за гореописаните 250 милиона лева и "Националната лотария".

Седмица по-късно, на 20 декември Специализирана прокуратура излезе със съобщение, че започва проверки по сигнала на Найденови.

Хазартната война се премести в медийното поле, където излизаха различни, често анонимни информации с нелицеприятни твърдения и за едната, и за другата страна.

На ползу роду

И това продължи до 16 януари, когато съпредседателят на малката управляваща коалиция "Обединени патриоти" и лидер на НФСБ Валери Симеонов внесе в деловодството на Народното събрание предложение за изменения в Закона за хазарта. Това е вторият проект на Симеонов за същия закон, но за съдбата на първия – след малко.

Накратко: депутатът предлага лотарийни игри да могат да се организират само от държавния Български спортен тотализатор, "с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности". На частните оператори, които притежават лиценз за лотария, лицензът се отнема след изтичането на три месеца от влизането на измененията в сила. Неизплатените печалби трябва да се изплатят до края на юни 2021 г., или разсрочено - до 31 декември 2025-а. За да се гарантира, според Симеонов, изплащането на тези печалби, в 30-дневен срок от влизането в сила на закона, организаторите, чийто лиценз ще бъде прекратен, трябва да учредят в полза на комисията по хазарта "безусловна и неотменима банкова гаранция" в размер на неизплатените печалби.

Всичко това бе опаковано с мотива: сега тотото внася отчисления към спортното министерство, които отиват за държавния спорт, докато частните оператори – не (ако не броим т.нар. социално отговорно поведение, но сумите там са пренебрежително малки на фона на оборотите и печалбите в бизнеса).

Проектът не е придружен с финансова обосновка, оценка на въздействието и пр.

Той обаче предизвика реакция веднага след публикуването му: "Това е национализация, противоречи на Конституцията". Но пък срещна светкавичната подкрепа на ГЕРБ и правителството. Симеонов се похвали, че лично премиерът Бойко Борисов го е одобрил. Изказване в тази посока направи и Горанов – не било "национализация", а "монополизация".

А той имаше и още нещо за казване...

Другата идея на Горанов

Каскада от разнопосочни предложения дойде само в рамките на 24 часа от Министерство на финансите (МФ). Основното обаче се запазва - МФ предлага закон, с който се създава Национална агенция по хазарта, която да замени действащата в момента комисия по хазарта. Мотивите - "констатираните недостатъци и проблеми в работата на настоящия регулатор". Или държавата призна, че колективното управление на ДКХ е неефективно и реши да го замени с нова структура с ясна отговорност. 

В преходните и заключителните разпоредби на предложението обаче се правят и промени в Закона за хазарта, които не отчитат подкрепеното от премиера Борисов и от ГЕРБ предложение на Валери Симеонов за монополизация. Накратко - Министерство на финансите пуска проект, който предполага, че участието на частни субекти на пазара се запазва. 

Вчера, когато документът беше пуснат, министерството направи предложение и за промяна на държавната ставка, която трябваше да стане 25%. Тоест - таксата от 15% върху приходите от всички залози да отпадне. Според министерството - сумата е практически равна, прави се за уеднаквяване на осчетоводяването с европейската практика. 

Днес обаче, за по-малко от 24 часа, МФ оттегли това предложение и излезе с ново, с което почти върна стария режим. С мотива че имало различни интерпретации по вчерашното уж безпроблемно предложение.

Като изключим чисто техническите неразбории около предложението, остава и големият политически батак. Стана ясно, че проектът на Министерство на финанските въобще не е съгласуван с този на Валери Симеонов. Така изпадаме в две различни хипотези, които се отричат една друга.

Първата - МФ е започнало да пише проекта доста преди да избухне скандала и не е предполагало, че Симеонов ще внесе своето предложение. В същото време обаче изглежда доста странно Владислав Горанов да не предупреди своя началник - премиера Борисов, че ведомството му пише такъв законопроект. Още по-странно става, ако приемем, че Борисов знае за действията на МФ - тогава той е дал зелена светлина и на този проект, който продължава режима на участие на частни компании на пазара, и в същото време публично подкрепи Симеонов за монопол. Тук действията на правителството изглеждат нелогични и към момента нямат обяснение. 

Втората хипотеза е, че една от двете идеи е обикновен кьорфишек и напред ще продължи само едната. Ако следваме логиката на Васил Божков, според която целта на атаката срещу него била да се даде бизнесът му на друг човек (отричайки да има проблем с Делян Пеевски, който от първия ден бе спрегнат в спекулациите по темата), то можем да приемем, че идеята на Валери Симеонов ще потъне между второто четене в комисията и гледането на закона в зала. Както вече веднъж се случи.

Какво ще се случи зависи от това как и кога ще се придвижи в парламента текста на Симеонов. Заради паралелната законодателна инициатива на Горанов вече се говори, че от предложенията на лидера на НФСБ накрая ще останат само по-безобидните текстове като ограничаването на продажбата на лотарийните игри до лицензирани за тази дейност места и на поне 300 метра от учебните заведения.

АДФИ и юридическата чуденка на една цяла държава

Държавната администрация е пълна с различни регулаторни агенции и една от тях е Агенция за държавна финансова инспекция. За обикновените зрители на политическото шоу в страната тя е сравнително непозната и през повечето време стои далеч от прожекторите на големите медии. Именно тя обаче беше активизирана от министъра на финансите, който нареди през декември проверката в комисията по хазарта.

Времето между декември и януари мина бързо покрай шума на празниците и така след ваканцията, на 22 януари, Георги Начев - директор на АДФИ, обяви пред журналисти първите резултати от проверката:

"Комисията по хазарта е таксувала по различен начин държавния Български спортен тотализатор и частните оператори". 

Подробностите вече са ясни, но Начев държеше да съобщи, че вероятната "щета за бюджета" е около 210 млн. лв. Въпреки това обаче АДФИ не се ангажира с категорично мнение дали има нарушение на закона в действията на комисията по хазарта, както и в действията на частните оператори. 

Тук е важно да бъде отворена скоба, защото един въпрос се набива на очи. Горанов обявява на 12 декември, че е наредил проверката. Георги Начев информира журналистите за резултатите на 22 януари 2020 г. За малко повече от месец  държавната агенция е успяла да установи фактите, но не е успяла да установи дали е извършено нарушение на текстове, които като обем в Закона за хазарта заемат не повече от десетина реда. 

Дали има нарушение - не казват нито от прокуратурата, нито от някоя друга държавна структура. Междувременно на заседанието на кабинета тази сряда премиерът Борисов обяви, че "много хора ще пострадат, ако докладът на АДФИ е верен". 

Буквално на другия ден АДФИ вече смята, че нарушение има. Не просто има нарушение на закона от страна на комисията по хазарта, но и новото предположение е, че обявената щета от 210 млн. лв. е силно занижена, а сумата всъщност е много по-голяма.

Така една от големите чуденки на историята е вече като че ли ясна - държавата ще твърди, че комисията по хазарта е защитавала "Национална лотария" в продължение на цели пет години и при различни ръководства и й е позволила неправомерно да изплаща по-малка държавна такса. Но какво е правното основание за посоченото нарушение – остава все така неясно. Иначе Симеонов си обясни факта за петте години "проспиване" с това, че може би членовете на комисията са били "купени". 

Какво ще се случи 

Хипотези и тук има няколко, повечето, от които - спекулативни. Късно вчера вечерта компанията на Васил Божков "Нове Холдинг" разпрати отворено писмо до медиите, в което заявява, че ако плановете на правителството се изпълнят ще последват дела за обезщетения, които могат да доведат до щети за милиарди левове. (А от "Националната лотария" вече са сезирали и Европейската комисия).

Такова е и личното мнение на боса на "Национална лотария", който в интервю за "Свободна Европа" обеща на държавата да се срещнат в съда. 

Такава стъпка от страна на засегнатите страни е напълно логична, имайки предвид, че частните лотарии твърдят, че са изпълнявали закона, а монополизацията е национализация. 

Тук обаче нещата стават сложни юридически и основната работа ще падне върху раменете на адвокатите и на двете страни. Важното в случая е кое от двете предложения за промени в крайна сметка ще бъде прието - това на Симеонов или това на Министерството на финансите. 

По отношение на отнемането на лиценза на "Националата лотария" положението отново е объркващо. Премиерът Борисов твърди, че не става дума за национализация, защото лицензът може да бъде отнет на база неизплатените от компанията държавни такси. Как това ще бъде направено обаче не е много ясно, защото Законът за хазарта много точно отговаря на въпроса при какви условия лиценз може да бъде отнет. В тези условия неплатената правилна държавна такса не присъства. 

На практика тази такса е вид данък, който не е събран. Ако все пак това нарушение бъде доказано, то практиката показва, че държавата може да запорира сметките на дружеството и да изиска изплащането на неизплатените такси, но не може да изземе лиценза. Васил Божков вече заяви готовност да плати разликата, която държавата смята, че той й дължи. 

Ако обаче лицензът все пак бъде отнет, а монополизацията приета, то частните оператори ще влязат в съда. Конкретният случай с "Националната лотария" може да доведе до щета за данъкоплатците в размер на милиарди, защото до края на лиценза й остават 6 години. Така декларирана средна годишна печалба ще бъде сметната по шест, към тях ще се добавят лихви и неизплатените към момента на отнемането суми за печалби на играчите, пропуснатите ползи. Ако частните оператори спечелят такова дело, то бюджетът ще регистрира може би най-голямата щета до момента от такова обезщетение. 

Тук също има особеност - може ли Божков да се жали директно пред съд в ЕС или трябва първо да мине през българските магистрати. Логично е той да опита първото, но за да стане това, трябва да има нарушение на някой от регламентите на ЕС по отношение на конкуренцията и монопола. Това е твърде възможно в хипотезата за монополизацията, защото с желанието на Симеонов да забрани частните оператори само в едно направление - адвокатите на Божков може да пледират за нарушена конкуренция.

Още една подробност - през 2010 г. Европейският съд в Люксембург приема решение, с което казва на Германия, че трябва да отмени държавния монопол над по-голямата част от хазартния бизнес.

Иначе Комисията за защита на конкуренцията може също да се самосезира по казуса. 

Сигналът към инвеститорите: червен

Освен прекия финансов ресурс, който държавата може да загуби от мащабната си операция обаче, има и друг проблем, който може да генерира щети за години напред - сигналът към чуждестранните инвеститори. 

Колкото и да опитва властта да обясни, че се грижи за здравето на нацията, че събира несъбрани суми и че не нарушава собствената си конституция, ще й бъде много трудно да обясни случващото се пред който и да било чужд инвеститор. 

В момента големите компании, които обмислят навлизането на българския пазар, виждат следното: Държавата България приема законодателство, с което дава възможност на един бизнес да избере колко и какво да плаща (макар според председателката на бщджетната комисия в парламента Менда Стоянова законът да е ясен); издава му десетгодишен лиценз за работа и той започва да инвестира и да печели. В един момент - пет години по-късно, същата тази държава, обвинява собствения си регулатор, че не си върши работата и поради тази причина смята, че е най-удачно да монополизира сектора, да не изплати нищо на компанията и да започне разследване срещу нея.

Както знаем от опит - големите концерни предпочитат да инвестират в по-скоро в държави с тежки нарушения на човешките права, отколкото в такива, в които се национализират работещи бизнеси.

Освен това - никой не дава индикации да са правени каквито и да е оценки на щетите, които бюджетът ще понесе от изгубените огромни печалби на лотарията или за косвения ефект върху заетите в сферата. Спортният тотализатор доказано не може да генерира такива суми, а освен таксите, държавата получава и данъци за печалбата.

С ясното съзнание, че...

На този етап обаче най-голямата управляваща партия дава публично сигнали, че е решена да приеме текстовете на Симеонов. Депутати от ГЕРБ, членове на бюджетната комисия в парламента, споделиха пред Клуб Z, че са с ясното съзнание, че предложеният закон е на ръба на конституционността. Но също така са изчислили, че никой от субектите, които имат право да сезират Конституционния съд, няма да го направи. Поради простата причина, че не е популярно да браниш частния хазартен бизнес, хазарта изобщо и в случая - Васил Божков.

Парламентарната подкрепа засега също изглежда доста срамежлива. От ДПС не казват как биха гласували, в БСП също виждат противоконституционност на предложението за "национализация/монополизация". Дори коалиционният партньор на НФСБ - ВМРО, има съображения по този въпрос. ДПС и БСП гласуваха с "въздържал се" при гледането на закона в комисия, като въпроосното гледане мина без дебат за 10 минути.

Някои съображения по мотивите

Ако в началото ръководството на "Националната лотария" запазваше медийно мълчание, то с "входирането" на законопроекта оттам изразиха позиция по самите текстове, както и по мотивите към тях. Лично Божков, който не обича да се афишира медийно, даде интервю по темата. 

Едно от основните съображения е, че предложението противоречи на основния закон, в който изрично се изброява в кои сфери държавата може да установява монопол, а именно: "върху железопътния транспорт, националните пощенски и далекосъобщителни мрежи, използването на ядрена енергия, производството на радиоактивни продукти, оръжие, взривни и биологично силно действащи вещества". Хазартът не е сред тях.

Контрааргументът на Симеонов тук е, че не се отнема лиценз за всички видове игри, а само за някои. На което от "Националната лотария" отвръщат с това, че лицензът е основният им актив.

Държавата засега обаче не е отговорила на другия аргумент на лотарията, артикулиран от изпълнителния й директор Димитър Ганев. Ганев твърди, че само за миналата година НЛ е внесла в хазната налози на стойност 70 милиона лева. И попита – ако държавата иска да финансира масовия спорт, каквито са заявките с монопола на тотото, защо не прехвърля събраните от частните субекти средства по бюджета на министерството на спорта. И тук Симеонов възразява - не били 70 милиона, а 19,7 милиона.

Отделно по думите на Божков в "бизнеса" са замесени около 40 000 души и отнемане на лиценза ще лиши и тях от работа.

Няма лотария, няма отбор, няма телевизия

В началото на миналата година Божков пое ФК "Левски", като по собствените му думи издръжката на отбора му струва 2 милиона месечно, а парите идват от лотарията. Следователно: няма лотария, няма пари за отбора. Последното Божков заяви при първата си и инициирана от него среща с фенклуба миналата седмица. Последва и втора. От феновете Божков поиска да се застъпят за него пред Борисов и да протестират. Среща последва, по инициатива на фенклубовете, а Борисов даде заявка, че няма да бъде позволено клубът да фалира и препоръча на феновете да станат държатели на акциите на отбора.

В Нова тв на Домусчиеви пък се рекламира лотарията, като по неофициална информация става въпрос за 20 милиона лева годишен приход за медиата. 

Днес може, утре не

Любопитна в казуса е както реакцията на държавата, така и липсата на реакция от останалите засегнати бизнес субекти. А е любопитно с оглед предходния опит на Симеонов, отпреди година и половина да въведе регулации по отношение на лотарийните билети. Тогава ситуацията бе точно обратната.

През май 2018-а депутати на Симеонов (а не той в качеството му на член на Министерския съвет тогава, вицепремиер) внесоха изменения в Закона за хазарта, според които продажбата на талончетата да бъде ограничена до специализираните за хазартни игри места (каквото предлага и сега). Бе предложено също така ограничаване на рекламата на тези игри - най-вече тв шоутата, показващи спечелилите с чекове в ръка. Или далеч по-меки мерки за ограничаване на масовия хазарт от сега предложените.

Публично инициативата срещна одобрението на партиите в парламента (само от ДПС запазиха "неутралитет", както и сега). Но покрай заявената подкрепа, финансовото министерство и председателстваната от ГЕРБ бюджетна комисия решиха, че проектът трябва да замине за нотификация в Брюксел – т.е., за съгласуване с евентуално заинтересовани страни дали не противоречи на правилата на конкурентния пазар. Проектът се оказа съгласуван без забележки, но нито от ведомството на Горанов, нито от бюджетната комисия оповестиха това. Все пак в началото на 2019-а стана ясно, че парламентът има зелена светлина да продължи с разглеждането му в зала и в комисии. Това така и не се случи, а мотиви за слагането му "на трупчета" няма. Истинските мотиви остават в сферата на парламентарната клюка.

Иначе от ГЕРБ сега са категорични: този път нямало нужда проектът да се съгласува с Брюксел не противоречи ли той на конкуренцията. Нищо, че предвижда по-крути мерки от предходния, изпратен за нотификация. 

По времето, в което онзи първи проект все още се обсъждаше, имаше бурна реакция от страна и на големите бизнес организации, и на спортните клубове, които са спонсорирани от хазарта, и на рекламния бизнес, и на големите телевизии. Реакции по сегашната редакция на Симеонов обаче няма. Единствено Домусчиев се обяви против, като говори пред журналисти след публично събитие. 

Кой проспа лотарията

Пак покрай първия закон на Симеонов, проучване на "Галъп интернешънъл" тогава показа, че 57 на сто от българите играят някаква форма на хазарт. Делът им днес може и да е по-голям. Безспорно обаче е, че най-масови и лесно достъпни са лотарийните игри и явлението се наблюдава от пет години насам.

Това, разбира се, не е случайно, а се дължи на един законодателен "пропуск", генериран от депутатите по време на правителството "Орешарски". Всъщност това е публична тайна – тази дупка в закона позволява на "Национална лотария" да натрупа първоначалния си капитал, който по неофициална информация се равнява на около 30 милиона лева. Дупката в закона е запълнена година по-късно.

През декември 2013-а депутати от ДПС и БСП, начело с Йордан Цонев (ДПС) внасят изменения в Закона за хазарта. В първоначалния вариант на текста, в който се уреждат таксите за игрите на щастието, предложен от вносителите, формулировката е "издаване и поддържане на лиценз за хазартна дейност".

Вече в зала обаче, при окончателното гласуване на закона, депутатите възприемат редакция на депутата от левицата Георги Кадиев, в която вече има изброяване на различни видове хазартни игри – т.е. формулировката не е обща, а много конкретна: "тото, лото, игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията". Народните представители дружно проспиват липсата на "лотарийни игри" и така те не влизат в обхвата на облагането по закона. Тогава "за" предложението на левицата гласуваха 74 депутати от ГЕРБ, 7 от БСП, двама от "Атака". 24-ма от ДПС са "против".

Още по-любопитното е, че година по-късно Кадиев сам алармира за този пропуск. Правителството вече е на ГЕРБ, а депутатката Менда Стоянова, внася поправка, според която лотариите вече влизат в обхвата на таксуването.

Коментари

Ниновичока не може!

Но черепите могат да съборят ББойко!

Малка поправка...

Гражданите не могат да съборят олигархията.

Но олигархията може да смени представителя си на върха на държавата.
Бобо's picture
Бобо
Бобо

цирка български

Нещо ни мотаят , Божков или е спрял да плаща където е плащал винаги , или просто някой от кочината е решил да му вземе апетитната хапка , съвсем скоро ще разберем , както се разбра и кой прибра каймака на КТБ .....

И кой прибра каймака на КТБ?

Щото тъкмо това не се разбра добре, на вас у ДСБ докладваха ли ви?

Назад, назад, моме Калино.

Не бива с лоши въпроси, публиката се дразни.

Олигарсите се чудят на коя страна да застанат.

Съответно и медиите им така.

Хм, "В началото бе..."

:) Явно следващия цитат е от преди началото...:

"Главният прокурор Борис Велчев уточни, цитиран от Дарик, че прокуратурата проверява дали някой от комисията не е превишил правата си с даването на лиценза, тъй като от Национална служба "Сигурност" са дали становище да не се дава такъв лиценз на Суди Озкан, понеже турският бизнесмен е разследван в чужбина.

И главният прокурор Борис Велчев, и градският прокурор Николай Кокинов уточняват, че разрешението на определено лице да извършва хазартна дейност е колективно решение на комисията по хазарта и не може да се твърди вина на определен неин член.

Прокурорите отбелязват, че няма повдигнати обвинения."
https://news.bg/crime/razsledvat-rakovodstvoto-na-komisiyata-po-hazarta.html

Не разбрах добре смисъла на цитатчето в отговор до мен.

Какво общо има 2006-та със събията от днешно време, когато др. Борисов се опитва да вземе бизнеса на лотарийните мутри?

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Адекватни ли са мерките на правителството и щаба за справяне с пандемията?