Article_top

Защо френският президент Еманюел Макрон отиде вчера във Варшава и заговори за "повратна точка" в отношенията с Полша, с която доскоро го делеше остро противопоставяне?

По три конкретни причини - следващия многогодишен бюджет на ЕС, промените в ЕС и неформалното лидерство в него и факторите САЩ и Великобритания в Европа и света след Брекзит.

Макрон и управляващите консерватори в Полша са опоненти, които преговарят. Либералният френски президент е сред критиците на полските съдебни реформи. Поляците, чиято икономика е зависима от въгледобива, критикуват климатичните амбиции на Макрон и неговия пакет “Мобилност”. Макрон е федералист. Консерваторите са за Европа на нациите.

Поляците обаче помогнаха на Макрон да елиминира холандския лейбърист Франс Тимерманс като кандидат за председател на новата Комисия. Те не го искаха заради процедурата за отнемане на членски права, която водеше срещу страната им като първи зам.-председател на предишната Комисия, начело с Жан-Клод Юнкер. 

Макрон не искаше Тимерманс, защото френският президент не признава принципа на “водещите кандидати”, по който европейската левица номинира холандеца като кандидат за председател на Комисията. Сделката на този пост да бъде германката Урсула фон дер Лайен удовлетворяваше както канцлерката Ангела Меркел, така и Макрон. Тя позволи и либералите в Комисията да получат влиятелни постове и да не се разкъса германо-френския тандем заради противоречията за "водещите кандидати".

Сега Париж и Варшава намират нови общи интереси. От черна овца в миналата конфигурация на европейските институции Полша изведнъж става част от "тройката" (заедно с Германия и Франция), която Макрон вижда като неформални лидери на ЕС. 

Париж и Варшава съвпадат в поне част от вижданията си за следващия 7-годишен европейски бюджет - да не бъдат орязани земеделските субсидии за сметка на климатичните разходи. Новият еврокомисар по земеделието Януш Войчеховски е поляк. 

Полша отхвърля критиките на Макрон към НАТО, но иска да участва в общите европейски отбранителни проекти, които той сочи като алтернатива на алианса в “мозъчна смърт”.

Полша може да брани въгледобива си предвид вътрешнополитическия залог. В същото време развива безвъглеродна и нисковъглеродна енергия и има подчертан интерес от “повече Европа” в енергетиката – доколкото това значи дълбок енергиен съюз, осигуряващ енергийна независимост от Русия.

Един от инициаторите на повече Европа в отбраната (чл. 42-46 от Лисабонския договор) в предишния Европейски парламент беше поляк - Кшищоф Лисек.

Макрон се бори за неформалното лидерство в Европа след края на мандата на Меркел догодина. Кой ще бъде следващият германски канцлер още е отворен въпрос. За целта Макрон се нуждае от политически съюзници и сред идеологическите опоненти. Полша (38 милиона) е най-голямата държава в Централна и Източна Европа и тя наистина може да бъде възприемана като лидер на "Нова Европа" след разширяванията от 2004, 2007 и 2013 г.

Френският президент знае, че ако не се разбира с Полша, ще я тласне в прегръдките на крайните еврофоби от рода на Матео Салвини в Италия и Марин Льо Пен, главната му съперничка за поста на изборите през 2022 г.

За промените по ключови европейски теми като разширяване, бюджет, иновации, климат, отбрана и за цялостната промяна в архитектурата на ЕС, на която ще бъде посветена двегодишна междуправителствена конференция, трябва единодушие. Ако Макрон иска да прокара своята линия, последното, което му трябва, е опозиция в Централна и Източна Европа, която все повече се окопава и бетонира срещу него. Такава доскоро имаше в лицето на Вишеградската четворка. Очевидно Париж се опитва да разбие единството ѝ или да започне диалог с нея.

Най-сетне, но не последно, за да има все по-интегрирана Европа а ла Макрон, първо трябва да бъде съхранено и укрепено единството на 27-те около общи цели и интереси. Може да се очаква, че освен президента на САЩ Доналд Тръмп, и Британия на Борис Джонсън ще се опита да разедини 27-те с предложения за специално третиране в бъдещите отношения след Брекзит. Още повече - че в Лондон и във Варшава управляват близки в разбиранията си консерватори.

Полша се оформя като вносителка на американски втечнен газ и разчита на американски войски на територията ѝ за своята сигурност. Поляците са една от най-големите чуждестранни общности на Острова вследствие на трудовата миграция преди Брекзит. Европа, съответно Франция, губят, ако тези тенденции се задълбочават и са за сметка на лоялността на Варшава към европейския проект.

Всичко това идва за пореден път да покаже, че Европа е единство в многообразието. За разлика от Съветския съюз, Европейският признава, уважава различията и ги решава с преговори и взаимни компромиси. Франция може да "извива ръцете" и на поляци и на други източноевропейци, но няма да спечели нищо от това. Затова Макрон, бивш инвестиционен банкер и човек, който знае да води преговори и да прави сделки, избира техния път.

Да се надяваме, че това ще подейства отрезвяващо на тези у нас, които бързаха (заради жалки и краткосрочни вътрешнополитически дивиденти) да го охулят като икономически екзекутор на българските превозвачи и враг на Западните Балкани, който ги тика в ръцете на Турция и Русия. И в двете си позиции Макрон беше прав, но това е друга тема. За жалост, от цялостните му възгледи за Европа в София се видя главно това. Поляците, въпреки несъгласията си с него, се оказаха по-далновидни.

Ключови думи
 

Защо френският президент Еманюел Макрон отиде вчера във Варшава и заговори за "повратна точка" в отношенията с Полша, с която доскоро го делеше остро противопоставяне?

По три конкретни причини - следващия многогодишен бюджет на ЕС, промените в ЕС и неформалното лидерство в него и факторите САЩ и Великобритания в Европа и света след Брекзит.

Макрон и управляващите консерватори в Полша са опоненти, които преговарят. Либералният френски президент е сред критиците на полските съдебни реформи. Поляците, чиято икономика е зависима от въгледобива, критикуват климатичните амбиции на Макрон и неговия пакет “Мобилност”. Макрон е федералист. Консерваторите са за Европа на нациите.

Поляците обаче помогнаха на Макрон да елиминира холандския лейбърист Франс Тимерманс като кандидат за председател на новата Комисия. Те не го искаха заради процедурата за отнемане на членски права, която водеше срещу страната им като първи зам.-председател на предишната Комисия, начело с Жан-Клод Юнкер. 

Макрон не искаше Тимерманс, защото френският президент не признава принципа на “водещите кандидати”, по който европейската левица номинира холандеца като кандидат за председател на Комисията. Сделката на този пост да бъде германката Урсула фон дер Лайен удовлетворяваше както канцлерката Ангела Меркел, така и Макрон. Тя позволи и либералите в Комисията да получат влиятелни постове и да не се разкъса германо-френския тандем заради противоречията за "водещите кандидати".

Сега Париж и Варшава намират нови общи интереси. От черна овца в миналата конфигурация на европейските институции Полша изведнъж става част от "тройката" (заедно с Германия и Франция), която Макрон вижда като неформални лидери на ЕС. 

Париж и Варшава съвпадат в поне част от вижданията си за следващия 7-годишен европейски бюджет - да не бъдат орязани земеделските субсидии за сметка на климатичните разходи. Новият еврокомисар по земеделието Януш Войчеховски е поляк. 

Полша отхвърля критиките на Макрон към НАТО, но иска да участва в общите европейски отбранителни проекти, които той сочи като алтернатива на алианса в “мозъчна смърт”.

Полша може да брани въгледобива си предвид вътрешнополитическия залог. В същото време развива безвъглеродна и нисковъглеродна енергия и има подчертан интерес от “повече Европа” в енергетиката – доколкото това значи дълбок енергиен съюз, осигуряващ енергийна независимост от Русия.

Един от инициаторите на повече Европа в отбраната (чл. 42-46 от Лисабонския договор) в предишния Европейски парламент беше поляк - Кшищоф Лисек.

Макрон се бори за неформалното лидерство в Европа след края на мандата на Меркел догодина. Кой ще бъде следващият германски канцлер още е отворен въпрос. За целта Макрон се нуждае от политически съюзници и сред идеологическите опоненти. Полша (38 милиона) е най-голямата държава в Централна и Източна Европа и тя наистина може да бъде възприемана като лидер на "Нова Европа" след разширяванията от 2004, 2007 и 2013 г.

Френският президент знае, че ако не се разбира с Полша, ще я тласне в прегръдките на крайните еврофоби от рода на Матео Салвини в Италия и Марин Льо Пен, главната му съперничка за поста на изборите през 2022 г.

За промените по ключови европейски теми като разширяване, бюджет, иновации, климат, отбрана и за цялостната промяна в архитектурата на ЕС, на която ще бъде посветена двегодишна междуправителствена конференция, трябва единодушие. Ако Макрон иска да прокара своята линия, последното, което му трябва, е опозиция в Централна и Източна Европа, която все повече се окопава и бетонира срещу него. Такава доскоро имаше в лицето на Вишеградската четворка. Очевидно Париж се опитва да разбие единството ѝ или да започне диалог с нея.

Най-сетне, но не последно, за да има все по-интегрирана Европа а ла Макрон, първо трябва да бъде съхранено и укрепено единството на 27-те около общи цели и интереси. Може да се очаква, че освен президента на САЩ Доналд Тръмп, и Британия на Борис Джонсън ще се опита да разедини 27-те с предложения за специално третиране в бъдещите отношения след Брекзит. Още повече - че в Лондон и във Варшава управляват близки в разбиранията си консерватори.

Полша се оформя като вносителка на американски втечнен газ и разчита на американски войски на територията ѝ за своята сигурност. Поляците са една от най-големите чуждестранни общности на Острова вследствие на трудовата миграция преди Брекзит. Европа, съответно Франция, губят, ако тези тенденции се задълбочават и са за сметка на лоялността на Варшава към европейския проект.

Всичко това идва за пореден път да покаже, че Европа е единство в многообразието. За разлика от Съветския съюз, Европейският признава, уважава различията и ги решава с преговори и взаимни компромиси. Франция може да "извива ръцете" и на поляци и на други източноевропейци, но няма да спечели нищо от това. Затова Макрон, бивш инвестиционен банкер и човек, който знае да води преговори и да прави сделки, избира техния път.

Да се надяваме, че това ще подейства отрезвяващо на тези у нас, които бързаха (заради жалки и краткосрочни вътрешнополитически дивиденти) да го охулят като икономически екзекутор на българските превозвачи и враг на Западните Балкани, който ги тика в ръцете на Турция и Русия. И в двете си позиции Макрон беше прав, но това е друга тема. За жалост, от цялостните му възгледи за Европа в София се видя главно това. Поляците, въпреки несъгласията си с него, се оказаха по-далновидни.

Коментари

Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

"развива безвъглеродна и

"развива безвъглеродна и нисковъглеродна енергия"

Нови понятия !?
Заобикаляме по фланга, а ?
Къде е "въглеродно неутрално" и къде е "безвъглеродна и нисковъглеродна".

Ей така става подмяната на целите, лека по лека и почти подмолно.
Йовко Манолов's picture