Article_top

Българската реалност ни дава свръхколичество действителни поводи за възмущение и обида.

Нека българското въображение си почине.

Нима е нужно да се вживяваме в новата истерия с иконите в Лувъра? В една седмица прекалено много патос от рода "чужденците ни презират" се събра. То не беше Помпео, който не ни спаси от олигархията, че сега искаме французите да пренапишат историята, за да угодят на специфичните ни национални психози.

Дали да не се концентрираме върху ексцесиите на тези, които сме избрали да ни управляват? Какво е решил да прави един куратор в Париж няма съществено значение за съдбините на България и за нашето национално самосъзнание.

Нека писмото на даден човек от БАН - отразяващо, впрочем, болезнената докачливост и провинциалните инстинкти на периферните култури, които навсякъде провиждат шамар и оскърбление, нарочен намек за собствената си незначителност - не завладее дневния ни ред, в който с нас наистина се гаврят, ама не французите.

Да, в една галерия на Лувъра български икони са наредени до ятагани, вайка се инициаторът на този "скандал". И всякакви други предмети на изкуството, бих добавила.

Ако за миг се отърсим от горестната символика, с която са ни наблъскали в четвърти клас, ако за миг спрем да рецитираме "Балканджи Йово", ще видим простия факт, че по своето време тези предмети са съжителствали по нашите земи. Това е всичко. То не е лъжа, не е проява на невежество или опит за унижение. Не е скандал.

Както кураторът на изложбата сам казва, целта е била да представи "взаимодействието" между ислямското и християнското изкуство по нашите земи в този период. Взаимодействието.

Боже мой. Нищо повече. Както по нашите земи сме омешани мюсюлмани, християни, атеисти и прочее, така и тогава това е бил историческият факт. Били сме заедно в една държава, наречена Османската империя. И сега предмети от същата епоха са заедно в една галерия на Лувъра. Това е всичко, наистина. Никой няма да се обърка, че православна икона е "ислямско изкуство".

Да, бихме могли да разглеждаме подредбата през задименото прозорче на всякакви комплекси. Или да допуснем, че се е получило някакво неразбирателство между членовете на БАН в комисията и служителите на Лувъра при планирането на изложбата. Но можем и да гледаме на тази изложба, като напомняне, че тези икони са оцелели, заобиколени от една имперска култура много напреднала, много продуктивна и много по-могъща от нашата.

Оцелели са, устояли са, опазили са своето място на тази земя, която тогава никой не е бил особено склонен да признае официално за наша. Имало е хора, които са знаели да ги изпишат, да ги осветят. Хора, които са знаели как да ги опазят и впишат в имперската реалност, с хитрост, мъдрост, смелост и дипломация, така че пред тях да българите по османско време да се молят и палят свещи колкото време е трябвало, за да дочакат свободата.

Тези хора са важните - тези хора са наши предци и са наш пример. Те са можели да живеят във времето си. Справяли са се с Османската империя, чини ми се, по-умело, отколкото свободните български граждани се справят със собствената си държава днес.

В това е силата на тези икони, поне за мен. И висящ на острещната стена ятаган не я помрачава, а я откроява.

---

*Коментарът е от профила на Мария Спирова във фейсбук. Публикуваме го с нейно съгласие.

 
Снимки 2 На тази дата лувърът

Българската реалност ни дава свръхколичество действителни поводи за възмущение и обида.

Нека българското въображение си почине.

Нима е нужно да се вживяваме в новата истерия с иконите в Лувъра? В една седмица прекалено много патос от рода "чужденците ни презират" се събра. То не беше Помпео, който не ни спаси от олигархията, че сега искаме французите да пренапишат историята, за да угодят на специфичните ни национални психози.

Дали да не се концентрираме върху ексцесиите на тези, които сме избрали да ни управляват? Какво е решил да прави един куратор в Париж няма съществено значение за съдбините на България и за нашето национално самосъзнание.

Нека писмото на даден човек от БАН - отразяващо, впрочем, болезнената докачливост и провинциалните инстинкти на периферните култури, които навсякъде провиждат шамар и оскърбление, нарочен намек за собствената си незначителност - не завладее дневния ни ред, в който с нас наистина се гаврят, ама не французите.

Да, в една галерия на Лувъра български икони са наредени до ятагани, вайка се инициаторът на този "скандал". И всякакви други предмети на изкуството, бих добавила.

Ако за миг се отърсим от горестната символика, с която са ни наблъскали в четвърти клас, ако за миг спрем да рецитираме "Балканджи Йово", ще видим простия факт, че по своето време тези предмети са съжителствали по нашите земи. Това е всичко. То не е лъжа, не е проява на невежество или опит за унижение. Не е скандал.

Както кураторът на изложбата сам казва, целта е била да представи "взаимодействието" между ислямското и християнското изкуство по нашите земи в този период. Взаимодействието.

Боже мой. Нищо повече. Както по нашите земи сме омешани мюсюлмани, християни, атеисти и прочее, така и тогава това е бил историческият факт. Били сме заедно в една държава, наречена Османската империя. И сега предмети от същата епоха са заедно в една галерия на Лувъра. Това е всичко, наистина. Никой няма да се обърка, че православна икона е "ислямско изкуство".

Да, бихме могли да разглеждаме подредбата през задименото прозорче на всякакви комплекси. Или да допуснем, че се е получило някакво неразбирателство между членовете на БАН в комисията и служителите на Лувъра при планирането на изложбата. Но можем и да гледаме на тази изложба, като напомняне, че тези икони са оцелели, заобиколени от една имперска култура много напреднала, много продуктивна и много по-могъща от нашата.

Оцелели са, устояли са, опазили са своето място на тази земя, която тогава никой не е бил особено склонен да признае официално за наша. Имало е хора, които са знаели да ги изпишат, да ги осветят. Хора, които са знаели как да ги опазят и впишат в имперската реалност, с хитрост, мъдрост, смелост и дипломация, така че пред тях да българите по османско време да се молят и палят свещи колкото време е трябвало, за да дочакат свободата.

Тези хора са важните - тези хора са наши предци и са наш пример. Те са можели да живеят във времето си. Справяли са се с Османската империя, чини ми се, по-умело, отколкото свободните български граждани се справят със собствената си държава днес.

В това е силата на тези икони, поне за мен. И висящ на острещната стена ятаган не я помрачава, а я откроява.

---

*Коментарът е от профила на Мария Спирова във фейсбук. Публикуваме го с нейно съгласие.

Коментари

А коя, извинете, е Мария Спирова и

с какво е заслужила да ни занимавате с мнението й?

Известна ли е с нещо друго, освен словоблудстване във фейса?

Tя поне стои с името си,

Tя поне стои с името си, собственото, зад написаното от нея и не е мишка и анонимен трол! Капиш?
Klingon Oid's picture
Klingon Oid
Klingon Oid

не е мишка, а е мишки

не е мишка, а е мишки
тоя болен загубеняк е с петнайсе акаунта

Тролякът и тапанарите са ее изходили по задължение,

но явно и той не знае коя е тая и защо се дава трибуна на някакъв поток на мисалта, който е само поток.

Най

Следвайте ни

 
 

Още от категорията

Анкета

Заразихте ли се с COVID-19?