За последните два месеца на 2020 г. доверието в правителството спада с 5 процентни пункта, с толкова се покачва и недоверието. С 6 пункта надолу между декември и февруари е доверието в парламента. За последно подобни равнища на доверие спрямо парламент и правителство бяха регистрирани по-отчетливо и трайно след избухването на т. нар. „Апартаментгейт“.

Доверието в премиера Бойко Борисов пада с 8 на сто, с 3 на сто губи одобрение президентът Румен Радев.

Данните са от последното национално представително изследване на "Галъп интърнешънъл", проведено през февруари.

"Политическата криза, започнала в началото на тази година, видимо засяга публичния образ на властта – правителството, парламента, министрите и т.н. Сравнението в данните за общественото мнение преди и след началните седмици на годината показва ясно по-неблагоприятни масови възприятия за текущото състояние на страната. Водната криза, скандалите, протестите и т. н. явно създават определени рискове за управлението", коментират от агенцията.

Президентът Румен Радев, Мая Манолова, Слави Трифонов - така изглежда тройката на най-харесваните политически фигури през февруари, показват данните на агенцията.

При Радев тепърва ще трябва да се регистрира влиянието на новия етап в отношенията му с кабинета, които вече създават определени рискове за част от популярността. Той губи 3 на сто доверие.

Манолова укрепва доверието си, макар и на сравнително по-ниски от преди нива – след като закономерно загуби немалко доверие при напускането на длъжността омбудсман и участието си в местните избори. Въпреки това тя има ръст от 5 на сто. Доверието при Слави Трифонов пък се колебае около познатите напоследък равнища от около една трета и две пети.

Сравнително добри обществени оценки имат също Йорданка Фандъкова, Илияна Йотова, Бойко Борисов, Мария Габриел и т.н., отбелязват от "Галъп интенършънъл".

Последната вълна на изследване е преди шума около „Къщата в Барселона“. Тепърва ще трябва да се изследва какви ще са ефектите (и дали ще има такива) от тази ситуация.

Спад от 8 на сто доверие при Борисов

Сред членовете на кабинета Борисов продължава да се ползва с най-сериозно доверие – 24% към февруари, следван от Томислав Дончев с 22%, Красимир Каракачанов и Красен Кралев с 19% (с малко по-голям спад при Кралев), Екатерина Захариева с 18% и т.н.

8 пункта спрямо края на 2019 г. е спадът на доверието при Борисов. При повечето министри също се регистрира осезаем спад в популярността.

Министърът на околната среда и водите Емил Димитров стартира през февруари с 16% доверие. Вероятно това се дължи и на по-високата разпознаваемост на Димитров, наследена от предишни периоди. Сходно е и доверието на председателката на парламента Цвета Караянчева. По-ниската разпознаваемост е и причината за по-скромен старт при другия нов министър – Деница Сачева – 8% при първото измерване.

Въобще, по-ниската разпознаваемост обикновено е свързана и с по-ниско доверие. Затова и новият омбудсман Диана Ковачева, например, тепърва ще набира популярност. Популярността на еврокомисаря Мария Габриел пък постепенно укрепва.

Сред партийните председатели, традиционно, най-добре представени са лидерите на партии с най-сериозен електорат.

Винаги, при интерпретацията на такива данни, следва да се напомня, че личното доверие не е оценка за вършената работа, а е по-скоро отражение на масовия политически вкус на обществото, както някои личности се ползват с естествено по-високо доверие – заради заемани постове, например, уточняват от "Галъп интернешънъл".

Традиционният въпрос, който задават от агенцията, „Накъде върви България“ показва ръст на негативните оценки с 9 пункта спрямо декември и спад на позитивните със 7 пункта.


Периоди на интервюиране: 1 ноември – 8 ноември 2019 г.; 29 ноември – 6 декември 2019 г.; 9 януари – 17 януари 2020 г.; 30 януари – 7 февруари 2020 г.

Размер на извадка: 835/803/835/812 души.

Респондентите са интервюирани „лице в лице“, с двустепенна, гнездова извадка, на случаен принцип. Максималната допустима статистическа грешка: ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от извадката е равен на около 55 хиляди души.