ЦИК негодува срещу задължението всички нейни заседания да се излъчват онлайн. Това става ясно от препоръки за промени в изборното законодателство, публикувани в сайта на изборната комисия заедно с доклада й за проведените през 2019 г. избори за Европейски парламент и за местни власти.

Препоръката срещу излъчването на дейността на ЦИК в реално време е една от последните в документа. Тя съдържа признание, че "действително по този начин дейността на Комисията, свързана с приемане на решения относно организацията на изборния процес, е изцяло публична и прозрачна. Всекидневните публични заседания на ЦИК с продължителност 10–12 часа в активния изборен период се излъчват в реално време и това безспорно помага на участниците в изборния процес."

Но явно членовете на органа се чувстват по някакъв начин ощетени, тъй като следва параграф:

"Същевременно трябва да се посочи, че няма друг държавен орган в Република България, по отношение на който в закон да е предвидено не само незабавно да публикува всичките си актове и регистри, не само в реално време да излъчва в интернет онлайн заседанията си, но да излъчва в интернет дори и работните си заседания съгласно направените изменения и допълнения на Изборния кодекс през 2016 г."

Според ЦИК излъчването и на работните й заседания е "непропорционална мярка за постигане целта на законодателя за публичност в работата й".

"Тази мярка е неподходяща за държавен орган, който участва в конституирането на централните и местните органи на държавна власт, както е прекомерна и без практическа стойност. Това законодателно разрешение само пречи на работата на комисията, препятства по-задълбочената подготовка и обсъждане на работните материали преди внасянето им за решаване, води до приемане на недостатъчно обсъдени решения, като по-скоро само удължава излишно заседанията и ги прави неефективни, което, убедени сме, не е била целта на законодателя", пише в становището.

Не става ясно как точно включените онлайн камери влияят на подготовката на членовете на ЦИК по работните материали например.

Въведената неформална практика в ЦИК всъщност е често да се изключват микрофоните в залата, когато се правят "работни" дискусии, и често така и не се разбира какво се случва по време на иначе излъчваните онлайн дебати между членовете на комисията.

Забраната за социология в изборния ден не работи

В препоръките на ЦИК се третира и въпросът със съществуващата в Изборния кодекс забрана за публикуване на социология в деня за размисъл и в изборния ден. Не за първи път от комисията поставят въпроса за неработещата забрана. Говори се и за неработещите правила за начина на съобщаване на данни от насрочването на даден вид избори до провеждането им, за което също има изисквания към медийните доставчици - обявяване на поръчителя, извадката, агенцията и кой е платил въпросното социологическо изследване. 

"Практиката показа, че изискванията относно всяко огласяване на резултати от допитвания до общественото мнение или на социологически проучвания по повод на изборите за времето от насрочване на съответния вид избор до изборния ден включително се нарушава от почти всички доставчици на медийни услуги. Забраната за оповестяване на резултати от допитвания до общественото мнение по повод на изборите не може да бъде приложена към социалните мрежи. Това позволява и да се разпространяват всякакви фалшиви новини. Независимо от установените от Комисията само на първия тур на местните избори на 27 октомври 2019 г. 22 нарушения на цитираната разпоредба и наложените досега 18 наказания, не се постига целта на закона, което насочва към необходимост от законодателна промяна", препоръчва ЦИК.

Не са дадени конкретни насоки каква трябва да е законодателната промяна, но е, общо взето, ясно, че регулация и на социалните мрежи няма как да се осъществи ефективно на практика. 

Пречи ли обявяването на недействителните гласове за всяка партия?

ЦИК настоява за опростяване на изборните книжа и на протоколите на секционните избирателни комисии, които поради сложността им и недостатъчната подготовка на членовете им изобилстват от грешки. Това е констатирано множество пъти. Сред препоръките сега обаче фигурира и такава да отпадне изискването намерените недействителни бюлетини в урните да се записват в отделна графа - според това за коя партия, коалиция или кандидат е бил подаденият и отчетен като недействителен вот.

"Премахването на това закрепено в Изборния кодекс ненужно според Комисията разпределение на недействителните гласове по кандидатски листи ще облекчи протокола, ще улесни работата на членовете на секционните избирателни комисии, ще спести излишно време и грешки, които забавят ненужно обявяването на изборните резултати", казва ЦИК.

На практика, ако подобна промяна в Изборния кодекс бъде направена, то в протоколите ще фигурира само крайният брой отчетени недействителни бюлетини, но не и разпределението им - тоест никой няма да знае дали недействителният вот е бил разпределен между формациите и кандидатите на избори, или, примерно, в дадена секция всички недействителни бюлетини са били с отбелязано гласуване на дадена формация, но образецът не отговаря на изискванията (такива са например правилата, че по бюлетината не трябва да има други знаци и изписвания извън зачертаване със знаци V или Х пред името на партия или кандидат със синя химикалка, непоставени от СИК печати, неоткъснати контролни номера на бюлетината и т.н.). 

ЦИК обаче предлага и други облекчения за изборните протоколи - например за цвета на химикалката, с която може да се пише по бюлетините, и др. 

Машинното гласуване не трябва да е работа на ЦИК - противоречи на Конституцията

Раздел в доклада на ЦИК е посветен и на "злополучното" досега машинно гласуване, което, откакто е прието, или не се случва, или се отменя, а според най-актуалния вариант на Изборния кодекс - вече ще е единствена опция за вот на всички избори без местните. Хартиените бюлетини остават само в секции с под 300 избиратели. Тоест на следващите избори машини и само машини трябва да има в над 9000 секции за гласуване в страната.

ЦИК обаче смята, че вменените й правомощия по организация на машинния вот влизат в противоречие с конституцията:

"Сред правомощията на Централната избирателна комисия по чл. 57, ал. 1 ИК, свързано с машинното гласуване като предвиден вече основен начин на гласуване, е само правомощието по т. 29 – да определя условията и реда за машинно гласуване. Разпоредбата обаче на чл. 42, ал. 2 от Конституцията предвижда организацията и редът за произвеждане на избори да се определят със закон. Поради това считаме, че възлагането на ЦИК на правомощие да определя не само реда, но и условията за провеждане на машинно гласуване, не е съобразено с Конституцията. Условията за провеждане на машинно гласуване са обществени отношения, които задължително трябва да бъдат уредени със закон, а не в подзаконов нормативен акт, а още по-малко в решения на ЦИК", пише в доклада на комисията.

На изборната комисия по този начин са вменени правомощия, които са от компетентността на Народното събрание, става ясно още от документа. Затова е и препоръката към парламента Изборният кодекс да се промени така, че да се запише какви техническа устройства за гласуване ще се използват в бъдеще от избирателите в изборния процес и да се уредят всички основни обществени отношения, свързани с машинното гласуване.

Сроковете за организация на вот са твърде кратки

Друга препоръка на ЦИК е да се удължат сроковете за насрочване на изборния ден, защото сега те са твърде кратки - а именно 60 дни преди изборния ден. Според ЦИК периодът за подготовка на вот трябва да е поне 3 месеца или 90 дни. Друг срок, който трябва да бъде ревизиран според изборната комисия, това е провеждането на балотажи за местни и президентски избори 7 дни след провеждането на първия тур, става ясно още от документа. 

Двумесечният срок не е достатъчен за спокойна организация на изборния процес.

В момента в Народното събрание има сформирана работна група с участието на всички парламентарни сили, в която се обсъждат бъдещи промени в Изборния кодекс. Следващите редовни избори, които се задават, са през пролетта на 2021 г. - парламентарни, и през есента догодина - за президент.  

Една от темите неизменно ще е машинното гласуване и дали ще остане в сила изискването то да е единствена опция в страната извън "малките" секции с под 300 избиратели.