" Отдалечавам се от образа на добрия. Моят образ твърде често вече се сатанизира. Вече получавам заплахи, включително за живота ми. Такива идват с имейли, есемеси или по Вайбър. Аз, разбира се, ги предавам на полицията."

Горното признание е на началника на Националния оперативен щаб ген. Венцислав Мутафчийски в интервю за Дойче веле. Той говори пространно за мерките в България, за разнобоя с правителството и за разбирането, че рано или късно страната трябва да се отвори. 

"Искам да бъдеш усмихнат, когато ти пусна куршума", пък е само една от заплахите, които генералът цитира в интервюто. 

Той е категоричен, че всички заплахи са запазени в телефона му, но предпочита да не коментира, а да остави полицията да си свърши работата. 

"Смъртните заплахи се броят на  пръстите на едната ръка. Много повече са гневните вербални послания. Наложи се дори да деактивирам един имейл"

Той обаче изразява мнение, че някои от тези имейли са дело на организирани групи, на които им е поръчатано да правят точно това. Причината - има имейли, които са били много професионално направени и когато той самият се опитвал да им отговори, операторът го информирал - няма такъв адрес.

Отвъд заплахите за живота си, Ген. Мутафчийски коментира и по същество мерките против разпространението на коронавирус в страната. Признава, че огромна роля в доброто представяне на страната ни до момента е имало и предварителното затваряне на училищата, заради епидемията от грип тип Б.

"Ще бъда съвсем откровен: ние имахме невероятен късмет с това, че вече бяха наложени карантинни мерки за учениците и в здравните заведения заради грип-Б, който преля и във втори пик на болестта. Това ни даде възможност да ограничим още тогава разпространението на коронавируса в България. След това тези мерки срещу грипа преляха в мерки срещу коронавируса и те бяха много адекватни"

Следва и ново признание - като погледне назад от днешния момент, генералът смята, че мерките са били "твърде либерални", защото не е забранено ходенето на работа. Независимо от това обаче - мерките дали резултат, но само до 30 март, когато започнало отчетливото завишаване на нивата на заболелите. От 12 март пък "тръгнахме стръмно нагоре".

"Имаше едно вредно говорене в обществото, бяха отправени грешни послания. Стигна се дори дотам да се отрича съществуването на проблем с КОВИД-19 в България. Хората започнаха по-смело да излизат навън, да се събират, а съчетано с масовите пътувания по Цветница и Великден, всичко това даде резултат и в момента сме в стръмната част на изкачването."

Време ли обаче да преосмислим мерките? 

"Първо, наистина трябва да се направи анализ кое е функционирало и кое - не. От чисто медицинска и епидемиологична гледна точка. Второ, наблюдават се изключително тревожни нагласи в обществото, които не са само български феномен. Хората имат болезнена нужда от някакъв светъл лъч в тунела, от разхлабване на мерките. И трето, задълбочава се противоречието между говореното на политиците и на експертите. Така че България трябва да преосмисли тези мерки."

Разногласия в щаба обаче нямало. Все пак Мутафчийски признава, че се налага на щаба да "сваля на земята" премиера Борисов по време на сутрешните им заседания в 7ч. Припомняме, че Борисов изрази надежда, че скоро може да започне по-сериозно разхлабване на мерките. 

"Оптимистичното политическо говорене не е някакъв български феномен - виждаме го и в много други страни в момента. Но като че ли експертите все повече започват да се противопоставят на този начин на говорене и нашият щаб не прави изключение в това отношение."

След като няколко пъти въпросът за евенатуални противоречия с Борисов беше зададен, Мутафчийски най-накрая дава и сравнително ясен отговор. 

"Премиерът е известен с твърдия си характер, но учудващо за мен той се вслушва в нашите тревоги, опасения и препоръки. Понякога спорим с часове и ние наистина го сваляме на земята."

Какво става в ромските квартали

Генералът обяснява, че щабът е бил наясно с риска, който тези махали представляват и още в началото са направени срещи с всички 200 медиатори, за да "синхронизираме работата с тях". Причина за тревогата бил фактът, че много от тези хора работят в чужбина, включително в страни с големи огнища на КОВИД-19.

"От друга страна тези малцинствени групи имат по-различен начин на живот - при тях социалното и физическото дистанциране е много трудно приложимо. Това е начин на общуване между тях. Както ни увери един италиански професор, тези хора контактуват по този начин - те се прегръщат, целуват, здрависват, стоят плътно един до друг. Това е народопсихология, нещо, което не може да бъде изтръгнато за един ден."

Без парад за Гергьовден

От интервюто разбрахме и какви са точните планове за празнуването на един от големите празници - Гергьовден на 6 май. 

"Ето какво последно договорихме с вицепремиера и министър на отбраната Красимир Каракачанов. Убедих го, че парад без публика не е парад и че за да има парад, участниците в него трябва преди това да тренират заедно поне един месец. Това са реални рискове, поради което този вариант отпадна бързо. Тогава министерството предложи авиацията да прелети, от което няма никакъв смисъл, според мен. Третото предложение беше да се направи един мини парад - тоест, един вид състезание между отделните военни училища в страната, което да се проведе в училището във Велико Търново. Възпротивих се и на този вариант, защото смесването на курсанти от различни училища е неприемливо. Последно парадът ще изглежда така: всяко училище, самó за себе си, ще заснеме маршове на курсанти, които могат да бъдат излъчени за по-широка публика, например по телевизията. Но няма да има такъв парад, какъвто сме си го представяли. Тази година ще отбележим Деня на храбростта по един нестандартен начин."