Не за първа година в своите послания президентът на Русия информира гражданите, че страната е произвела поредната нова супер ракета, която не дава шанс на противниците ни да оцелеят. И, че враговете ни нямат и няма да имат такива ракети.

И гражданите се радват. Защото всеки народ е щастлив, когато има нещо, което другите го нямат (коронавирусът не е в тази сметка). И също така, защото с новите ракети президентът ясно им даде да разберат, че не си струва да ни закачат. Защото докоснат ли ни, умират. С други думи сега ще ги е страх да ни нападнат и всички богатства на Русия – нефт, алуминий, родните простори и гори, ще принадлежат както и досега на руския народ, а не на завистливите и алчни американци и европейци.

Обаче, гледай ти, каква история. Днешният вирус не спря тока в къщите, магазините и метрото. И не прекъсна газта към печките и колонките на бензиностанциите. И не разруши мобилните връзки и интернет. Той просто налага да бъдат хоспитализирани и лекувани интензивно 15% (а може би 10% или 20%) от заболелите. И това е!!!

Тук точно става ясно, че за държавата да лекува интензивно и качествено процент от заболелите е страшен проблем. Удар по икономиката. По системата за управление. По системата за здравеопазване. По бизнеса, по доходите на гражданите. И удар по способността на властта да направи каквото и да било за гражданите, вместо „да ги поставя на мястото им“.

Мнозина казват, че в тези сурови дни е имало моменти, в които президентът на Русия е изглеждал потиснат и смутен. При това дори в публичните си изявления. Това е разбираемо и обяснимо: в крайна сметка Владимир Путин трябваше да влезе в историята, като човека при когото Русия се изправи от колене, създаде хиперзвукови ракети, разшири се териториално и въобще – заплашва целия свят и всички я уважават.

Как на практика всичко може сега да се обърне? Как ще говорят за Путин след години? Като за президента, при когото страната рухна заради някакъв вирус, загуби икономиката, хората, темповете и перспективите си, от която никой не се бои, а на руснаците се гледа със съжаление?

Представяте ли си да влезе в историята с такава биография?

Разбираемо е, че човечеството ще си направи сериозни изводи от това, което се случва. Че в много умове ще стане преоценка на ценностите. Оказа се, че да легнеш да спиш с надеждата, че ще се събудиш и ще дишаш нормално е по-важно, отколкото да си един от първите, които са си купили новия смартфон. Въпросът е доколко тази преоценка на ценностите ще е достатъчно дълбока и широка преди всичко в съзнанието на политиците и управляващите.

Представете си, че стане онова, което сме виждали само във фантастичните филми. А именно Русия да се изпокара с някой от съперниците-противниците си дотам, че президентът да успее да издаде заповед. В отговор на тяхната заповед, разбира се (ние не действаме като агресори). И тази заповед е да бъде нанесен ужасяващ ядрен удар. То е ясно, че враговете и неприятелите ни, както и лично нашият президент, няма да оставят неплатени сметки.

Тук е мястото да кажем, че днес съгласно договора за съкращаване и унищожаване на стратегическите оръжия Русия и САЩ имат по 700 стратегически носители на ядрени заряди и по 1550 ядрени глави. Под „носители“ се имат предвид базирани наземно междуконтинентални балистични ракети, ракети на подводници и стратегически бомбардировачи.

Дайте да опитаме да сравним последствията от това, което ще се случи в резултат на такива удари, с това, което ни причинява сега вирусът. Дори само една ракета с десет ядрени бойни глави да прелети до територията на Русия, това ще е достатъчно.

Чудовищната сила на ударната вълна ще изравни със земята жилищни сгради, кметства, болници и бензиностанции. В радиус от десетки километри ще бъдат потрошени всички прозорци на всички сгради.

Ще се усучат железопътните релси, влаковете ще дерайлират, проводниците ще се скъсат, електрическите стълбове ще се пречупят. Ще бъде унищожена системата за електроснабдяване. Няма да има светлина. Токовият удар ще подпали всичко, което е в състояние да гори. Електромагнитният импулс ще унищожи всички базови станции на мобилните комуникации, радио- и телевизионните станции.

Няма да има магазини, болници, хлебозаводи. Радиоактивното замърсяване ще застигне всички в радиус от десетки километри от центъра на взрива. Това е нещо от типа на коронавируса – докосвате дръжката на избитата врата във входа, поемате свеж въздух с пълни гърди на двора и... вече сте се нагълтали с радиация.

И после какво? Кои ценности ще останат ценности за вас? Новият смартфон? Модните маратонки? Премията за Нова година, за да отидете на почивка в Тайланд?

У никого – нито у гражданите, нито у властта, няма да се появи и мисъл за някакви дреболии като малък бизнес, предприемачи, държавна помощ, ипотека...

Защо ви плаша ли? За да разберете, пък било то само и чисто хипотетично, може ли страната да оцелее дори след възможно най-ограничения ядрен конфликт независимо с кого. И на базата на сравнението да разберете какво ни се случва сега с този вирус и какво ще ни се случи след ядрен удар. Личната ми оценка е: държавата няма да оцелее. Ще приключи. И работата съвсем не е, че заедно с нея няма да съществува и още някоя друга страна, нашият враг. Макар, че аз лично много силно подозирам, че нашите хипотетични противници все пак ще се справят по-добре с оцеляването.

Русия просто няма пари, за да оцелее. По-точно можем да говорим дори не за средства, а за жизнени ресурси (храни, бензин, дрехи, лекарства), които ще се разпределят от властта. Съдейки по това, което се случва в момента, властта в Русия няма нито възможността, нито желанието да помогне на всички или на възможно най-много предприемачи, фирми или просто хора.

И тук имам въпрос: убедени ли сте (особено сега на фона на епидемията), че е необходимо с всички сили и ресурси да създаваме нови свръхзвукови ракети и подводни ядрени дронове? Че харченето на сили, пари и ресурси за това е толкова необходимо за страната и нейните граждани? Вие какво, наистина ли сте готови да дадете живота си, само за да воювате с някого? А може би на някого от т.нар. политически лидери ще му хрумне сега да излезе на трибуната (с ограничен достъп заради самоизолацията) и да каже: „Жители на Земята! Политици и президенти! Стига! Хвърлете всичкото оръжие за масово унищожение в помийната яма! Никой няма да оцелее! Дайте дронове за спешна помощ, а не свръхзвукови ракети!!!“

Но няма да стане... По-скоро ще се случи обратното: гледайки колко просто и евтино е да превърнеш цели страни в пустеещи области с разбита икономика, страхувам се, че в нечий ум ще узрее идеята, че те всички могат да бъдат победени!

---

Владимир Бекиш е специалист по стратегическа сигурност. Материалът му е публикуван в сайта на Радио „Свобода“. Преводът е на Клуб Z, подзаглавието е на редакцията.