Мерките за предпазване от коронавируса отпадат една по една, но за медицинските работници нещата не вървят към "разхлабване". Те продължават да отиват с напрежение на работа, продължават да тлеят огнища на зараза и няма изгледи тази ситуация скоро да се промени. Още преди месец медиците си признаха, че са на прага на изтощението.

Като се има предвид, че голяма част от тях са в бърнаут (букв. "прегаряне") преди самата епидемия, и не само у нас, но и по света, идеята на д-р Антония Григорова, консултант по Организационна психология и Клинична етика, да организира уебинари, на които да споделя прости техники, с които всеки може сам да си помогне, изглежда много навременна. 

Кое по начало причинява високо ниво на стрес в работата на медицинските работници? 

Може да звучи парадоксално, но водещата причина за стрес в лечебните заведения са човешките взаимоотношения и конфликтите. Те буквално „изяждат“ най-ценния ресурс в медицината – времето.

Често може да чуете, че медиците работят в крайно „токсична среда“ – всъщност става дума за честотата и интензитета на конфликтите. Според едно изследване от 2019 г., проведено в България, 59% от анкетираните определят средата, в която работят като относително конфликтна, а 41% - като високо конфликтна.

Конфликтите априори са заложени в медицинските професии. Едната причина е йерархичната комуникация между лекарите и професионалистите по здравни грижи, която произтича от структурата, знанията, експертизата. Отделно, медицинските работници винаги са в някакви междугрупови конфликти.

Да вземем, например, медицинските сестри – те са подложени на особено интензивен стрес и е факт, че те най-често „прегарят“. От една страна, те са на първа линия при срещата с пациентите, а от друга страна трябва да изпълняват нареждания на лекарите, които невинаги са разбираеми. В реално съществуващата йерархия сестрите са подчинени на лекарите, а в същото време трябва да дават подкрепа на пациентите, което буквално ги поставя между чука и наковалнята. Комуникацията става особено напрегната, когато лекарите са мъже, защото мъжете по природа са ориентирани към постигане на резултати и директна комуникация, а жените – към поддържане на добри взаимоотношения. 

Къде е болният в тази мрежа от сложни взаимоотношения?

По принцип болният не избира момента, в който ще стане пациент и влизайки в лечебното заведение, той попада в едно неравностойно положение, най-малкото заради това, че не разполага с експертно знание.

Ако за медицинските специалисти неговата болест е комплекс от симптоми, синдроми и пр., които могат да бъдат измерени, оценени и проследени в динамика, за него тя преди всичко е негативно преживяване и усещане за безпомощност, което той осъзнава като потребност от внимание и грижа. Получаването на тази грижа е ключово за пациента в справянето с болестта. 

Кога пациентът не получава вниманието, която очаква?

Всеки фактор от работната среда, който затруднява ефективната комуникация – свръхнатоварване, недостиг на персонал или ресурси, лошо управление и т.н. изостря човешките взаимоотношения и това в крайна сметка рефлектира върху качеството на медицинската грижа, а също и върху удовлетвореността от професията. А липсата на удовлетвореност от работата е един от трите основни елемента на синдрома бърнаут. 

Всяко предизвикателство от външната среда, което ние възприемаме като заплаха води, до несъзнателна реакция, наречена стрес. А самото предизвикателство се нарича стресор. Има 3 вида стресори – такива, върху които имаме контрол и достатъчно лични ресурси за справяне; такива, върху които нямаме контрол, но те са преходни и такива, върху които нямаме контрол, няма да отминат и за които трябва да придобием нови умения за справяне.  

От кой вид стрес е COVID-19?

От втория вид – всички преживявахме сериозен стрес, но знаехме, че ще отмине. Проблемът беше в неговия интензитет и продължителност. Това, което няма да отмине, е новата реалност, в която оттук нататък се налага да живеем и работим.

Всички видяхме как здравната ни система доста бързо се адаптира към предизвикателствата, свързани с материалните ресурси и с преструктурирането на работните процеси. Ясно, обаче, изпъкнаха проблемите с човешките ресурси – от недостига на персонал до липсата на инструменти за ефективна емоционална подкрепа на медиците, и то не само на тези, които са на първа линия. Тези на първа линия трябваше да свикнат с 14-дневен престой в изолатор, с извънреден труд, да си наложат изключително стриктна самодисциплина по отношение на личните предпазни средства, нов режим в семейството.

Но докато фокусът беше върху справянето с новозаразените и новозаболелите от COVID-19, хронично болните, както и тези с остри, дори и със спешни състояния ограничиха посещенията си в лечебните заведения. Това наложи някои медицински работници да излязат в принудителна отпуска, други останаха в лечебните заведения, но на „стендбай“, което драстично влоши усещането им за самоефективност. Причината е, че липсата на пациенти (като мотиватор за ефективно представяне в работата) е точно толкова стресиращ фактор, колкото и прекалената натовареност.

Кой е вторият елемент от бърнаут синдрома?

Емоционалното изтощение – то се получава в резултат на изчерпване на способността за адекватен отговор на изискванията, които професията ти налага. Така че дори преживяното от българските медици на пръв поглед да не изглежда като „ада“ в болниците на Китай, Европа или Америка, последиците за тяхното емоционално здраве тепърва ще станат видими. В този смисъл призивът на СЗО към правителствата за адекватни политики за подпомагане на справянето с професионалния стрес и бърнаута при медиците е добре да бъде правилно разчетен и разбран. Затова е важно тези, които се нуждаят от емоционална подкрепа и разбиране, да я получат навреме. 

А третият елемент?

Третият елемент на бърнуата е загубата на уменията за емпатия и управлението на взаимоотношенията (деперсонализация), както към колегите, така и към пациенти. Става дума за зачестяване на конфликтите и агресията. На практика няма не провокирана агресия, така че явната физическа агресия от страна на пациентите също е провокирана нерядко с невербална агресия от страна на медиците. Личното ми мнение е, че отново ще се изправим пред ръст на конфликти в лечебните заведения и прояви на агресия. И така, порочният кръг конфликти-стрес-конфликти-стрес… се затваря.

Кои са първите съвети, които можете да дадете на медицинските работници в стрес?

Няма съвети за справяне със стреса – защото, както вече казах, стресът е несъзнателна реакция на човека към предизвикателствата на средата.

Ефективните стратегии за справяне са три. Първата стратегия е насочена към ограничаване на влиянието на стресора COVID 19 – което видимо е доста неясно в краткосрочна перспектива. Втората стратегия е свързана с организационна промяна в самото лечебно заведение. Бърнаутът е синдром на работещия, но е болест на работната среда – човек прегаря, излиза в отпуск, с професионална помощ и подкрепа се справя, но върне ли се в същата – непроменена работна среда, рискът от рецидив е въпрос на време. И това е огромно предизвикателство пред болничните мениджъри.

Третата стратегия трябва да е насочена към повишаване на личната устойчивост на медицинските професионалисти към подобряване на тяхната емоционална и социална интелигентност, т.е. на техните лични умения за самоосъзнаване, самоконтрол и самоутвърждаване в стресова ситуация и най-вече уменията им за управление на взаимоотношенията в работна среда.

Последните две стратегии са и моята работна цел и задача – да подпомагам мениджърите в неизбежната организационна промяна чрез обучение на медицинските специалисти как да се справят със стреса. Защото процесът на промяна е допълнителен източник на стрес и съпротива, независимо че тя може да е за добро.