Ситуацията около Южния газов коридор се изостря с наближаването на датата на първата доставка от азерски газ до крайната дестинация - Италия, в края на годината. Залозите се увеличават и вниманието на света е насочено към региона. Онзи ден държавният секретар Майк Помпео беше в Гърция, като визитата му се съсредоточи върху енергийни проекти и енергийни спорове в Източното Средиземноморие.

Американската дипломация играе все по-активна и жизненоважна роля в енергийната геополитика на региона, тъй като Турция и Гърция, вместо да враждуват, трябваше да бъдат обвързани от общ интерес в Южния газов коридор, след като TANAP и TAP са част от него.

Вместо това Турция реши да постави на по-заден план интереса си като транзитна страна и да се опита да играе ролята на регионален производител и хъб, като заложи егоистични цели в своята външна политика.

Преди няколко дни САЩ се присъединиха със статут на наблюдател към Източносредиземноморския газов форум, който събра шест държави - Израел, Кипър, Гърция, Йордания, Египет и Италия. Турция блести с отсъствието си.

Едновременно с това Съединените щати възприеха по-активна роля в оповестяването на червените си линии, а Помпео предупреди, че Вашингтон ще наложи санкции на компании, участващи в изграждането или предоставянето на услуги на наземните участъци на "Турски поток", което включва и „Балкански поток“ в България.

Борисов ще опита "да купи" снизходителността на САЩ към "Турски поток"

Посещението на Франсис Фанън, помощник-секретар на Бюрото за енергийни ресурси (ENR) в Държавния департамент, най-висосопоставения американски енергиен дипломат, вероятно ще генерира новини от София. Срещата му с премиера – който е човекът, който „взема решения“ у нас, обаче се очертава като трудна. Защото Борисов ще се опита да продаде, или по-точно да изтъргува снизходителността на САЩ към "Турски поток" в България срещу покупка за много милиарди на американски самолети и друга бойна техника плюс куп обещания и декларации за вярност.

Това е и основната тема - „Турски поток-2“ и неговите виртуални превъплъщения „Балкански поток“ или „разширяването на газопреносната мрежа“, които са застрашени от перспективите на непосредствени американски санкции. Текстът на съвместния документ на Камарата на представителите и комисиите за външни отношения на Сената, който налага санкциите, е почти готов. След като бъде приет, връщане назад няма. Така че това е може би последният опит на американското правителство да вкара разум в автократа в София, като обясни загрижеността на ЕС и САЩ. 

Както многократно сме изтъквали в миналото, проблемите не касаят само процеса на самото строителство на проекта, който е параван за една от най-големите в историята корупционни схеми, а най-вече режима на експлоатация и сключените договори за дългосрочно 25-годишно отдаване на капацитет, което гарантира преноса на руския газов монопол от границата на Турция през България и Сърбия до Централна Европа. Нито Брюксел, нито Вашингтон ще се съгласят с това. Изобщо не става дума за някакъв частен или егоистичен американски интерес да продадат свой втечнен природен или за азерския газ по Южния газов коридор, а за отсъствието на равно третиране на пазарите в Югоизточна Европа – това си е чиста проба дискриминация на конкурентите на "Газпром" за сегмент от общия газов пазар на Европейския съюз.

Напоследък Борисов предприе отчаяни маневри буквално да „откупи“ американската снизходителност и да избегне санкции – обяви, че ще купува нови F-16, нови 3D радари, изгони руски дипломати, покани заместник-министър на Саудитска Арабия да „докаже“ своите диверсификационни намерения – изобщо цяла офанзива по очароване на Вашингтон с цел да го убеди, че не е руски агент на влияние. Но делата му говорят точно за обратното.

Не бива да очаквате преки, още по-малко публични критики от страна на американските гости. Те ще обсъдят въпросите, ще съберат информация и ще докладват във Вашингтон, където ще се вземат решенията. Можете да бъдете убедени, че ще се прояви обичайната дипломатическа учтивост към домакина, като най-вероятно премиерът Борисов ще бъде оставен да информира медиите за резултатите от срещата. След това, след като прочетат за неговите изявления, гостите ще си зададат въпроса дали са присъствали на същата среща. 

Втората тема е интерконекторът с Гърция, който беше забавен както по обективни, така и по субективни причини. Дълго време българското правителство успяваше да убеди американците, че прави всичко възможно, за да подкрепи проекта. Както проектната компания, така и акционерите в нея бяха наясно, че Русия чрез български олигарси е започнала операция, целяща да забави реализацията на проекта на всяка цена, като по този начин забави навлизането на конкурентни на "Газпром" доставки на газ в България. Държавната агенция за национална сигурност избра да пасува за всички сигнали за очевиден саботаж. Затова за Вашингтон и Брюксел никога не е представлявало трудност да разгадаят „двойната игра“ на Борисов. 

Министърът на енергетиката и министър-председателят упорито въвеждаха в заблуждение обществеността и най-вече западните ни партньори относно реалистичните срокове за завършване на интерконектора. В самото начало беше ноември 2020 година, след това края на годината, края на юни и накрая се стигна до реалистичната дата – края на октомври 2021 година. 

 

Нереалистичните обещание и на Изток, и на Запад

Най-влиятелният български политик ще трябва да обясни тези нереалистични обещания, които е дал както на Изток - в Москва, така и на Запад - в Брюксел и Вашингтон. Ръководството на проектната компания на интерконектора няма свободата да прави политкоректни изявления, най-малкото такива, които могат да заблудят регулаторите и пазарите, на които се котират акциите на тези компании. 

Проблемът обаче стои със страшна сила за мениджърите на „Булгаргаз“, които отчаяно търсят изкупителна жертва, за да се оправдаят за невъзможността на компанията да изпълни договора си за покупка на азерски газ. Моментът на истината е края на тази година. Ръководството на „Булгаргаз“ така и не възприе сериозно необходимостта да купува неруски газ, договорът за който дълго бе развяван от българското правителство като доказателство за диверсификация и балансираност, в рамките на която да се възприема и „Турски поток-2“ от Запада.

Затова шефовете на „Булгаргаз“ се опитват да обяснят „невъзможността“ да изпълнят договора със забавянето на интерконектора, който очевидно няма да бъде готов до 1 януари 2021 г. Но се получи засечка, защото ръководството на оператора на газопреносната мрежа – "Булгартрансгаз", което има интерес от поддържане на диверсификационната си теза, за да прокара "Турски поток", доказа, че няма проблем количествата по договора на "Булгаргаз", докато бъде завършен интерконекторът, да влизат през входната точка Сидеракастро - Кулата. Премиерът Борисов и ръководителят на БТГ просто имат нужда от този азерски газ „като въздуха и слънцето“, за да получат „зелена светлина“ от Запада по "Балкански поток".

"Булгаргаз" безразсъдно пропиля години, в които можеше да разшири присъствието си на регионалния пазар и да компенсира ниските нива на вътрешно потребление и намаляващия си дял на българския пазар, за да може да усвои този един милиард кубически метра азерски газ годишно в балансите си за 2021-2022 г. Проблемът ще продължи поне до 2023 г., когато изтича договорът с "Газпром". Според руското министерство на външните работи обаче България е длъжна да купува руски газ до 2025 година (б.р. - "Булгаргаз" отрече тази информация пред Клуб Z, като заяви, че договорът изтича в края на 2022 г.).

На този фон визитата на американския топ енергиен дипломат Франсис Фанон несъмнено ще включи и въпроси за отговорността на "Булгаргаз" и българското правителство, което назначава ръководството му, за забавянето в предоговарянето на ценовата формула в договора с Азербайджанската компания за доставка на газ (AGSC). И турските, и гръцките компании купувачи успяха да въведат спот елементи в договорите си с AGSC, което направи цената на азерския газ конкурентна на "Газпром". Остава впечатлението за незаинтересованост на "Булгаргаз", чието ръководство предпочита да намери начин да не получи азерски газ, за ​​да избегне проблеми с покупките от "Газпром".

Потреблението в България остава под 3 милиарда кубически метра, докато количествата „вземи или плати“ за покупка от "Газпром" са малко под 2,5 милиарда кубически метра. Други търговци изместват "Булгаргаз", включително международни енергийни компании, и те едва ли могат да приемат факта, че България пренебрегва европейското антитръстово законодателство.

Дивият популизъм на Борисов в началото на септември, когато забрани навременната индексация на регулираните цени към средните стойности на европейските газови хъбове, доведе до допълнителни загуби за "Булгаргаз". Да не говорим за натрупването на дългове на топлофикационни компании и други социални функции, с които българското правителство натоварва компанията. Съществуват алтернативи за по-евтини доставки на газ както от юг, така и от север, особено след като производството на газ в Черно море ще започне през следващата година.

За "Булгаргаз" дилемата е или руски, или азерски газ, а това е сложно геополитическо уравнение, което Борисов, изглежда, не може или не желае да разреши. Не съм сигурен, че на срещата си с Франсис Фанън той ще успее да продаде на американците своята версия за "Балкански поток". Независимо от последната отчаяна офанзива, предлагайки да изразходва милиарди в полза на американски компании, обещавайки Земята и Луната, Борисов няма да може да изпълни ангажиментите си към Путин за завършване на "Балкански поток" и за екслузивното му ползване от "Газпром". Така или иначе България ще трябва да закупи още американски изтребители; единствената разлика с настоящото прибързано предложение на Борисов за закупуване на нови F-16 е, че необезпокояваните корупционни схеми на българския "Турски поток" ще консолидират неговата автократична хватка върху властта и ще отворят каналите за превземането на българския политически елит от Русия.