Непрозрачно финансиране, в т.ч. от страна на държавата. Финансиране срещу „обслужване“. Местен феодализъм. Т.нар. медиен закон „Пеевски“. Фрагментация.

Така изглеждат медиите в България през 2021 година. Всъщност, и в годините назад. 

Обобщената и нелицеприятна картина бе изведена днес по време на дискусия между български и френски журналисти, "Репортери без граници", медийни експерти и представители на Министерство на културата, организирана от Института за развитие на публичната среда с подкрепата на Посолството на Франция, Френския институт и фондация "Америка за България". 

Задават ли се законодателни изменения, предвид и заявката на новия министър-председател Кирил Петков за пълна прозрачност и отчетност при финансирането на медиите - май да. А от "Репортери без граници", участник в събитието, апелираха за същото.

От къде идват парите?

От ИРПС представиха изследване, базирано на ежегодните декларации, които медиите трябва да подават пред Министерство на културата (МК), в случая – за 2020 г., което послужи за основа на по-нататъшната дискусия и за изказване на критично мнение от ведомството относно сегашния ред. Във въпросния регистър трябва да се посочи собственикът, както и източниците на финансиране, в т.ч. грантове и дори всяко частно дарение, независимо, че то може и да е на стойност 1 лев. 

Това изискване бе записано в закона с дългото име Закон за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги. А той придоби този си вид, когато през 2018 г. депутатът и тогава собственик на медии, който е известен с отсъствието си в парламента – Делян Пеевски (сега присъства), внесе съответните поправки. Кашата обаче стана още по-голяма и това признават днес и от МК, „призвано“ не само да поддържа регистъра, но и да налага санкции по него.

Но преди това. От данните, анализирани от Института, става ясно, че за миналата година медиите, които са подали изобщо декларация за регистъра, са 350, като 221 от тях са декларирали получени средства. Общата сума е 29,5 млн. лв., 15,7 млн. лв. от които са формирани като “финансиране” от субсидии и дарения, грантови средства по проекти, кредити и т.н., а 13,8 млн. лв. като договори за медийно обслужване с публични институции и дружества.

Интересно обаче е разпределението по източник:

от държавния бюджет – 28,3% (или 3,908 млн. лева); 

от общински бюджет – 19,6% (или 2,713 млн. лева); 

от дружества с публично участие и/или предоставящи публични услуги – 15,6% (или 2,149 млн. лева)

от европейски източници – 8,2% (или 1,126 млн. лева); 

от политически представители и партии – 3,3% (или 458 хил. лева); 

и от т.нар. „други” – 25% (или 3,459 млн. лева).

„Другите“

„Кои са „други“ - остава неустановено“ - посочи Ясен Лазаров от ИРПС. 

Формулировката в закона е неясна. Тя касае като източник на средствата всяко лице, осъществяващо дейност, подлежаща на регулация. Така често не се обявяват и търговските договори заради търговската тайна, договорите с частли лица, с фондации и пр. Скрити остават и приходите, които идват чрез посредник, най-често пиар агенции.

Самото попълване на декларациите също представлява проблем, тъй като изискванията са неясни и предполагат едва ли не цял екип от юристи, за да разчетат какво е искал да каже авторът. Не е ясно сумите със или без ДДС са, дали са в лева, в евро или друга валута, има дублиращи се суми. Данните пък не са електронно четими и на практика от тях не може да се извлече важната за обществото информацията за финансирането и собствеността, открои част от проблемите Лазаров.

И посочи още един, вероятно най-същественият – дефиницията за това що е то медия, която законодателят извлече от... Изборния кодекс. Тя дава много широко поле за тълкуване. Така за медия може да се считат хиляди, хиляди страници в интернет. Някои може и да се припознаят като медия и да подадат декларация, а други може и да не подадат такава, просто защото са злонамерени сайтове за фалшиви новини. Въпросът е има ли кой да провери и да глоби. Както и че глобите, заложени в закона са непропорционални на големината на съответната медия. 

Министерство на културата: „Не се прави така“

От МК в лицето на Мехти Меликов направиха на пух и прах разписаните правила и вменените на ведомството отговорности. 

„Тази регулация не работи по начина, по който трябваше“, посочи Меликов.

И разказа как регистърът е попаднал в дирекция „Авторско право“ през 2018 г., която няма капацитетът да се занимава с вменената дейност. Разказа още как от МК търсят съдействие от МВР по издирването на собственици на сайтове за фалшиви новини и за закриването на тези сайтове, но ставало особено забавно, в кавички, когато въпросните интернет страници са с разширения com или net например. Така министерството трябвало да глобява малки да речем местни издания, подали и без това неясните като изисквания за попълване декларации със закъснение.

„За много издания глобата е 3-месечният им оборот и ако ги закрием означава да ги обречем“, посочи още той.

Под радара пък остават тези, които изобщо не са подали декларации. Няма разлика между подал със закъснение и неподал, отчете Мелкиков. По думите му затруднения срещат дори големите медии и някои от тях не вписват данни към регистъра.

„Тази година не сме правили кампания“ - посочи още представителят на министерството. И даде заявка, че такава няма и да има – заради неуредиците около законовата регламентация.

И още:

По думите му е безумно да се изисква и ЕГН и имена на лице дарило за някоя медия, защото това притеснява самите дарители, които може да станат обект на репресии.

И още:

„Няма как държавата да се занимава със санкциониране на медии“, посочи.

И предложи тази дейност да се изнесе към Съвета за електронни медии (СЕМ) като независим регулаторен орган, който има и медийна експертиза. 

И още:

„А как се проверяват декларациите за собствеността? Как ще провериш ти, че това е собственикът?“ (реалният – въпрос, на който „Пеевски“ така и не даде отговор преди няколко години). 

И още:

Меликов предложи да се намали обхватът на дефиницията за медия, като попита трябва ли например издание за пчеларство или вестникът на медицинския факултет да подават декларации. Разказа и как от медицинско списание звъннали разтревожени в министерството, защото били закъснели с регистъра.

Затова от МК предлагат регистърът да е само публичен и във вид, в който данните могат да бъдат електронно извлечени. От думите на Меликов стана ясно, че вече има работна група, която готви законодателни изменения. 

„Това е скрито финансиране и открита корупция“ 

Главната редакторка на в. „Сега“ Теодора Пеева също говори за държавното финансиране и разказа как вестникът се е борил да получи достъп до информация за изхарчените средства покрай българското председателство на ЕС. За да установи най-накрая, по трудния начин, че пари са преразпределяни чрез посредник, държавата не знае какво към кого, но пък знае, че са отивали към „светски“ медии за тялото или за кулинария.

„Това е скрито финансиране и открита корупция“, посочи главната редакторка.

По думите й публичните средства трябва да се дават чрез обществени поръчки и да се отчитат не от медиите, а от заявителя. Тоест, държавата е тази, която трябва да показва на обществото как харчи парите му, а не нейните функции да се вменяват на медиите с въпросния регистър.

„Апелира към новото правителство“

Павол Салай, завеждащият бюрото за Балканите и Европейския съюз на международната организация "Репортери без граници" пък призова новоизбраното правителство:

"Репортери без граници" апелира към новото правителство да се отговори на въпросите, свързани със свободата на словото и информацията".

"Много е важно да се говори за възможните решения в България, която се намира на 112-о място, последно в ЕС, за свобода на словото. Важно е както за здравето на обществото, но за здравето в контекста на кризата от коронавируса и фалшивите новини. Както беше споменато, става въпрос за несправедливост и неяснота как се разпределят средствата - за корупция, дезинформация, за заплашения плурализъм на медиите, искове, заплахи на журналисти", допълни Салай.

И припомни някои изведени от дискусията днес препоръки, в т.ч. да има прозрачност на средствата за медийно финансиране.

Пол-Стефан Мание, част от борда на Съвета за журналистическа етика и медиация във Франция, пък сподели, че в страната му медиите на практика се самоуправяват и саморегилират чрез редакторски и журналистически колективи. А в съвета по етика влизат журналисти, собственици, както и неправителственият сектор. Както и че всяка редакция има свой собствен етичн кодекс. 

"Здравето на медиите е ключово важно за общественото здраве", подчерта и Ленко Ленков, програмен директор на "Благоприятна бизнес среда" в "Америка за България". 

А френската посланичка н. пр. Флоранс Рубин посочи, че за Франция, която поема председателството на ЕС, медиите са приоритет в дипломацията.

Всъщност, може да се каже, че дискусията започна с констатацията на модератора на събитието Силвия Великов от БНР:

"Именно, защото имаме проблеми с прозрачното финансиране, имаме проблеми със свободата на словото".

"Пазар няма. Аз бях пусната на пазара и не можех да си намеря работа"

Журналистът Генка Шикерова, дългогодишен кадър на бТВ, а после и на Нова тв, от където бе освободена "по другия начин" пък посочи, че "вече не можем да говорим толкова за натиск, колкото за разбиване и разпарчетосване на медиите". Сега Шикерова е част от "Свободна Европа" и ТВ1 и очерта проблемите на по-малките медии - не може да се направи по-задълбочен анализ в динамична среда, особено когато има много медии, а факторите във властта избират да говорят пред по-големите заради по-широката аудитория.

Разказа и за периода след Нова.

"Пазар няма. Аз бях пусната на пазара и не можех да си намеря работа. Става въпрос за физическо оцеляване. Опитах на друго място, но не можеш да се пречупиш да си PR (...). Има и много, които не искат да си сложат таралеж в гащите".

А после разказа как парадоксално е получила предложение от главния редактор на в. "Труд" Петьо Блъсков, като преди това вестникът е злословил по неин адрес.

Мариета Димитрова от "Благоевград Нюз" пък очерта битката на местните медии с местния феодализъм. Разказа за дългата си кореспонденция с общината по времето на кмета Атанас Камбитов (ГЕРБ) за т.нар. договори за информационно обслужване. Със смяната на властта след вота през 2019-а най-сетне получила отговор на множеството си запитвания. И той съдържал похарчени 15-20 милиона лева за 4 години. Имало местни медии, които получавали по 10 000-20 000 лева месечно, за да отразяват в благоприятна светлина дейността на местната власт, а с наближаването на изборите сумите "главоломно" нарастнали. 

"Когато 20 медии напишат едно и също, а само една друго, хората спират да й вярват", посочи Димитрова.

Апропо, сигнал за точно тези договори подаде и Антикорупционният фонд.