Растежът на БВП на България за тази година се очаква да бъде 4 на сто, а през 2022 г. темпът може да достигне 4,6 на сто, пише в публикувания днес декемврийски бюлетин на Българската банка за развитие (ББР), съдържащ актуализираната прогноза на Министерството на финансите, съобщава БТА.

За 2023 и 2024 г. се прогнозира забавяне на растежа до съответно 3,7 на сто и и 3,4 на сто. Водещо остава потреблението на домакинствата, засилвано от намалението на безработицата, повишението на доходите и на кредитите.

Външното търсене се очаква да се забави и респективно износът да има отслабващ до края на прогнозния период принос за реалното нарастване на БВП, се посочва в прогнозата. Търговският баланс на страната ще се влошава и от минус 5,3 на сто от БВП за текущата година ще стигне до минус 8,1, на сто от БВП за 2024 г. Тази прогноза може да се окаже твърде консервативна и ще се преразгледа към края на следващата година, посочват от държавната банка.

Платежният баланс запазва устойчивата си външна позиция и стабилно ниво на международните резерви, независимо от умерения негативен тренд на търговския дефицит и респективно на текущата сметка. Същевременно салдото по капиталовата сметка се очаква да остане на ниво над средното от последните години поради входящите трансфери по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) от общо 12,6 млрд. лв. безвъзмездни средства за целия период. Към тези средства е планирано привличането на национално съфинансиране и частни инвестиции с общ размер от около 2,5 млрд. лв.

Според предварителните данни на НСИ месечната инфлация през ноември, измерена спрямо индекса на потребителските цени, е 1,4 на сто, а от началото на годината е 6,8 на сто, като годишната инфлация за ноември 2021 г. спрямо ноември 2020 г. е 7,3 на сто.
Най-голям принос за увеличението на цените очаквано имат транспортът, електроенергията и комуналните разходи, храните и разходите за развлечение и култура. ББР прогнозира в края на 2022 година инфлацията да се забави до 3,1 на сто.

Първопричината и водещ, фундаментален фактор за ускорената инфлация са проблемите и дефицитите на предлагането, чийто ефект се подсилва от бързото възстановяване на съвкупното търсене. Потреблението остава силно след възстановяването си от първоначалния шок на кризата. В този контекст разпространението на нови варианти и щамове на коронавируса, какъвто е Омикрон, биха засилили допълнително инфлационния натиск и то със стагфлационен характер, смятат експертите на ББР.

Според последните данни на Евростат за ноември, инфлацията в еврозоната достига 4,9 на сто, което е повече от два пъти над целевото равнище от малко под 2 на сто за средносрочния хоризонт, припомнят от ББР.

Към 31 октомври 2021 г. общата сума на потвърдени за включване към Гаранционната програма за антиковид кредити за МСП, изпълнявана от ББР съвместно с мрежа от партниращи банки, възлиза на близо 388,2 милиона лева (при одобрени 2219 кредита). От тях 2034 дружества имат сключен договор за кредит, като общата сума на гарантирания портфейл възлиза на почти 324,2 милиона лева. Към 31 октомври разпределението на средствата е както следва: 43,5 на то от сумата на гарантирания портфейл е в полза на малки предприятия, 26,3 на сто за микрофирми, 21,9 на сто - за средни предприятия, а останалите 8,3 на сто - за големи предприятия.

Според обобщените данни най-голям дял (33,2 на сто от общия брой кредити и 35,5 на сто от общата сума) в договорените субсидирани кредити заема сектор "Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети". Секторът "Хотелиерство и ресторантьорство" се е възползвал от 10,2 на сто от общия брой на одобрените кредити и 9,4 на сто от общата сума, следван от сектор "Транспорт, складиране и пощи" с 13 на сто от общия брой и 7,8 на сто от общата сума кредити.

Разпределението на броя и сумата на гарантираните кредити по сектори следва степента на засегнатост на различните икономически дейности от кризата, посочват от ББР.