Леонид Гозман е известен руски опозиционен политик, популярна обществена личност с либерални възгледи, често противопоставящ се на пропутинските коментатори. Роден в Ленинград, бил е съветник на Егор Гайдар, работил е и с Анатолий Чубайс.

 

1. За цел на войната Путин провъзгласи унищожаването на Украйна като независима държава. Тази война не може да завърши с мир. Публично обявявайки целите на войната, Путин може да спре, без да ги постигне, тоест, да не унищожи Украйна. Но Украйна се сражава за своето съществуване, а нейната държавност вече доказа своята сила и устойчивост с редовни избори и мирна смяна на властта. Войната може да завърши само с пълна победа на една от страните.

2. Победата на Руската федерация е малко вероятна. Дори ако руската войска разгроми украинската армия и получи контрол над цяла Украйна, те не могат да администрират тази територия. Създаването на устойчив марионетен режим в Украйна няма да се получи.

3. Войната няма прагматични основания. При никакво развитие на събитията Русия не може нито да укрепи своята безопасност, нито своето благополучие. За отсъствието на практически причини за войната свидетелства и това, че, обосновавайки нейната необходимост, Путин се обръща или към миналото - към своите изкривени представи за история, или към бъдещето - какво може да се случи, ако Украйна някога влезе в НАТО. Претенции към настоящето не съществуват.

4. Войната стана възможна, защото в Руската Федерация отсъства държавата, дори във варианта Политбюро или някаква група съратници на Първия, с които той обсъжда вътрешната и външната политика на страната. Откритото заседание на Съвета по сигурността демонстрира, че висшите чиновници на Русия не са такива хора, които са способни поне за нещичко да възразят на Владимир Путин. Така че това, което се случва в неговото съзнание, в неговата представа за света, дори в случай на крайна неадекватност на тази представа, непосредствено се въплъщава в ракетни залпове, в движещи се танкови колони и, в крайна сметка, в гибелта на украински и наши войници.

5. Президентът на Руската Федерация обяви война не само на Украйна и нейните съюзници, тоест, на целия развит свят, той обяви война на самата Руска Федерация и на руския народ. В резултат на тази война - в резултат на мащабните човешки загуби, рязкото влошаване на качеството на живот, изолацията на страната, превръщането й във военен лагер, разгарянето на нови репресии - в резултат от всичко това Русия ще се окаже в най-дълбоката криза, която може да доведе до нейния разпад и изчезване. За съжаление, ако събитията тръгнат по този сценарий, неизбежни са насилието и кръвопролитието, сравними с онова, което е ставало на територията на Руската Империя по време на Гражданската война през първата половина на ХХ век.

6. Аз, като всеки нормален човек, няма да се радвам на гибелта на своите съграждани на бойното поле, ще гледам на това като на трагедия. Но ще помня, и призовавам и другите да помнят, че те, макар изпълнявайки заповед, са дошли с оръжие на земята на Украйна. А тези украински войници, които ще стрелят в тях, защитават Родината си. Това е трагична ситуация, от нея добър изход няма. Военна победа на Руската федерация ще повлече след себе си нови войни и нови репресии, а поражението ще означава гибел за огромно число наши сънародници.

7. Историческа отговорност за ставащата пред очите ни трагедия е лично на президента Владимир Путин и на членовете на неговото обкръжение.

8. Западните санкции няма да спрат Путин, колкото и сурови да са те - те могат само да приближат или да направят по-вероятен дворцов преврат. Путин може да го спре само украинската армия. На въпроса "Къде ще се спре Путин?" има само един отговор - ЩЕ СПРЕ ТАМ, КЪДЕТО ГО СПРАТ!