Западът мига с невярващи очи - Путин нахлу в Украйна. Германските дипломати, френските еврократи и американските мозъци са шокирани. Защо Русия избра да рискува своите връзки със Запада на стойност трилиони долари?
Западните лидери са шокирани, защото не си даваха сметка, че господарите на Русия вече не уважават европейците така, както ги уважаваха след края на Студената война. Русия смята, че Западът вече не е съюзник. Русия смята, че Западът е вече само пари.
Доверениците на Путин знаят това от опит. Руските управници изкупуват Европа в продължение на години. Те имат палати и луксозни жилища от Уест Енд в Лондон до френския Лазурен бряг. Техните деца са в безопасност в британските пансиони и швейцарските гимназии. А парите им са пръснати в австрийските банки и британските данъчни убежища.
Вътрешното обкръжение на Путин вече не се опасява от европейския елит. Хората от него някога си представяха европейците като агенти на МИ6 (британското външно разузнаване - бел. ред.). Сега те знаят нещата по-добре. Те лично видяха как раболепните западни аристократи и корпоративни магнати внезапно се извъртат, когато милиардите им влизат в играта. Те ги виждат сега като лицемери. Това е същият европейски елит, който им помага да укриват богатствата си.
Някога силните хора в Русия се вслушваха в западните посолства, когато те осъждаха корупцията в руските държавни компании. Но вече не го правят. Защото отлично знаят, че европейските банкери, бизнесмени и адвокати вършат вместо тях черната работа да укриват резултатите от тази корупция в данъчни убежища от Холандските Антили до Британските Вирджински острови.
Не говорим за много пари, а за страшно много пари. Не друг, а Централната банка на Путин изчисли, че две трети от изтеклите през 2012 г. от Русия 56 милиарда долара могат да бъдат проследени в нелегалните дейности. Това се престъпления като подкупи, наркопари и данъчни измами. Това са парите, които достолепните британски банкери изливат на червените килими в Лондон.
Освен европейската корупция Русия вижда и американското безсилие. Кремъл не вярва, че европейските страни с изключение на Германия са истински независими от САЩ. Москва ги вижда като клиенти, които Вашингтон може да накара сега, както направи и по време на Студената война, да не правят толкова голям бизнес с Кремъл.
Когато Русия вижда как Испания, Италия, Гърция и Португалия се избиват кой да бъде неин главен бизнес партньор от ЕС (в замяна на мълчание по въпроса на човешките права), тя вижда, че контролът на Америка над Европа постепенно отслабва.
В Москва Русия усеща американското безсилие извън посолството на САЩ. Някога Кремъл се страхуваше, че една авантюра в чужбина може да предизвика икономически санкции като част от Студената война, от които боли - забрана за износ на ключови компоненти за петролната й индустрия, дори отрязване на достъпа й до западния банков сектор. Това го няма вече.
Русия вижда объркана Америка. Украинският гамбит на Путин бе шок за американския външнополитически елит. Тези хора предпочитат да приказват за Китай или да участват в израелско-палестинските мирни преговори. Русия вижда, че Америка е уязвима в Афганистан, Сирия или Иран. Това са САЩ, които отчаяно се нуждаят от руска подкрепа за поддържане на доставките, за домакинство на мирна конференция или прилагане на санкции.
Москва не е нервна. Руският елит показа себе си. Всичко, което е скъпо на неговите хора, е заключено в европейски имоти и банкови сметки. Теоретично това ги прави уязвими. ЕС би могъл чрез внезапно разследване за пране на пари и забрана за визи да отреже достъпа им до тяхното богатство. Но и тук руснаците виждат как европейските правителства не смеят да наложат нещо, които дори далечно да напомня за американския закон "Магнитски", забраняващ на шепа обявени за престъпници служители да влизат в САЩ.
Всичко това направи Путин уверен, много уверен, ча европейският елит е повече притеснен за това да прави пари, отколкото да се изправи срещу него. Ето го доказателството. Когато през август 2008 г- руските сили достигнаха грузинската столица Тбилиси, имаше изявления и нападки, но никой не каза гък за руските милиони. След като руските опозиционери бяха пратени на показни процеси, имаше писма на притеснение от ЕС, но пак тишина за руските милиарди.
Кремъл смята, че знае мръсната тайна на Европа. Кремъл смята, че е взел на мушка европейския елит. Мрачните хора, управляващи путинска Русия, ги смятат за политици от последните дни на СССР. През 80-те г. на ХХ век СССР говореше за световния марксизъм, но вече не вярваше в него. Европа всъщност се управлява от елит с морала на хедж фонд - прави пари на всяка цена и ги слагай в офшорки.
Кремъл има своите доказателства в лицето на бившите лидери на Великобритания, Франция и Германия. Тони Блеър днес съветва диктаторския режим в Казахстан как да подобри имиджа си пред света. Никола Саркози се готвеше да създаде хедж фонд с абсолютисткия режим в Катар. А Герхард Шрьодер оглавява консорциума "Северен поток" - газопровод, по-голямата част от чията собственост е на "Газпром" и който свързва Русия директно с Германия чрез Черно море.
Русия е уверена, че няма да има западна контраатака. Тя вярва, че Западът няма да наложи санкции върху парите на руските олигарси. Тя вярва, че американците няма да накажат руските олигарси, като блокират достъпа им до банките. Русия е уверена, че военна контраатака изобщо не подлежи на обсъждане. Тя очаква Америка да заеме някаква поза. Отмяна на срещата на Г 8? На кого му пука?
Понеже Путин не се страхува от Запада, той може да се концентрира върху това, което прави в Русия - да се задържи на власт. Когато той обяви, че ще се завърне на президентския пост през 2011 г., главният въпрос бе защо.
Режимът няма какво да покаже. Какво иска да постигне Путин, като никога не се оттегля? Сам да забогатее? Дмитрий Медведев - президентът марионетка, когото той разкара, направи поне някаква модернизация. Кое освен жаждата за власт накара Путин да се завърне на поста? Майсторите на пиара в Кремъл нямаше какво да майсторят.
Москва бе разтърсена от масови протести през декември 2011 г. Над 100 000 души избязоха да искат Русия да бъде управлявана по друг начин. Протестиращите бяха прогонени от улиците, но остана проблемът режимът да намери своето оправдание. Путин успя да наложи образа си сред руснаците като човек, който ще стабилизира държавата и ще вдигне доходите след хаоса на 90-те г. на ХХ век. Но след като руснаците вече не се страхуват от хаос, а по-скоро от стагнация при забавения икономически ръст, не бе ясно какво има да бъде "стабилизирано".
Затова голяма пропагандна кампания извести раждането на Евразийския съюз. Това е името на неясната нова единица, която Путин иска да създаде от бившите съветски републики. Това са първите стъпки, които Путин предприе с изграждането на митническия съюз с Беларус и Казахстан и се надяваше да направи същото с Украйна, управлявана от Виктор Янукович. Не става дума просто за империя. А за използването на империя за прикриване на гротескните размери на руската корупция и оправдаването на режима.
Русия по-скоро би погълнала цяла Украйна, но шоуто трябва да продължи. Руската телевизия трябва да показва окъпан в слава Путин всяка вечер в новините. Истинската същност да руската политика е да измъква милиарди от народа и да ги влага в тропически или европейски данъчни убежища. Ето защо руската политика има нужда от постоянен пиар и постоянна путинистка драма. Целта е всичко да бъде скрито от руския народ. Безчинстващият Путин направил луксозна въздушна ескадрила за Кремъл за 1 милиард долара? Ядосал се, че една трета от бюджета от 51 милиарда долара за олимпиадата в Сочи изчезнали чрез подкупи? Забравете. Русия отново тържествува.
Ето защо Крим е перфектният Путин. Крим не е Южна Осетия. Това не е някакво затънтено планинско грузинско село, обитавано от някакъв съмнителен етнос, за какъвто руснаците никога не са чували. Крим е сърцето на руския романтизъм. Полуостровът е само част от от класическия свят, завладян някога от Русия. И затова царската аристокрация се влюби в него. Крим бе символ на фантазиите на Русия от XVIII и XIX век да завоюва Константинопол и да освободи гръцките православни християни от мюсюлманското управление. Крим стана имперското поле за изява. Чрез поезията и дворците той бе изваян като перлата на руската корона.
Крим не е само последното парче земя, по което Русия жали. Причината е туризмът. Като използва царския мит, СССР превърна полуострова в огромна почивна база с работнически санаториуми и пионерски лагери. За разлика от градовете с руско неселение в Северен Казахстан например, Крим е място, където руснаците ходят и днес. Над 1 милион руснаци годишно почиват в Крим. Това не е просто полуостров. Това е руският "Клуб Мед" (френска туристическа компания, която притежава 80 ваканционни курорта в 35 страни на 5 континента - бел. ред.).
Владимир Путин знае това. Той знае, че милиони руснаци ще го приветстват като герой, ако им върне Крим. Той знае, че европейските бюрократи ще излязат с възмутени изявления, след което ще се върнат към бизнеса, който помага на руския елит да купува къщи в Лондон и френски замъци. Той отлично знае, че САЩ вече не могат да принудят Европа да търгува по друг начин. Той отлично знае, че САЩ не могат да направят нищо друго освен най-много театрални военни маневри.
Ето защо Путин нахлу в Крим.
Той смята, че няма какво да губи.
Авторът е написал книгата "Крехката империя - как Русия се влюби и разлюби Путин". Статията му е публикувана в специализираното американско издание "Политико".
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни