Цивилните жертви на руската агресия срещу Украйна вече са хиляди. Никой не знае точно колко. Следва разказ на телевизия "Настояшчее время" за това как руски войници близо до Киев са убили бащата на украински юноша пред очите му, а самият младеж се е разминал със смъртта по чудо. 

Днес Алла и тримата й сина са в безопасност, във временен подслон, далеч от родната Буча (градче близо до Киев, сцена на ожесточени сражения - б.р.).

В психологията има термин, наречен травматични спомени. За тях се препоръчва да се говори само със специалисти, за да не наранят повторно пострадалия. Алла решава да наруши това правило и моли най-малкия си син, деветокласника Юра, да разкаже как баща му е загинал в Буча.

В този ден ученикът и баща му взели велосипеди и отишли за хуманитарна помощ. Жителите на Буча чули, че руснаците стрелят по цивилни, но не подозирали, че на пътя ще има руски контролно-пропускателен пункт.

Един войник ги спрял.

„Татко отговори, че отиваме за хуманитарна помощ. Вдигнахме ръце. Татко каза, че нямаме оръжие и се обърна към мен с вдигнати ръце. Той (войникът) с прицелване стреля в сърцето му, два куршума. Татко пада с вик "Ах!" – спомня си Юра.

Идва ред на самия юноша. Той има късмет: куршумите улучват ръката му. Но ужасът не свършва дотук.

"Бях с качулка. Когато паднах, якето се плъзна малко нагоре. И имаше малко пространство между качулката и главата", разказва Юра. "Той се прицели и стреля в главата ми, но куршумът улучи качулката. И още един изстрел имаше, но вече в баща ми  – последният".

Младежът няколко минути не може да разбере дали е жив или мъртъв.

По-късно семейството успяло да вземе тялото на убития и да го откара с каруца вкъщи. Преди Руслан да бъде увит в килим и погребан, вдовицата му е направила всичко, което семейната лекарка ѝ казала:

"Тя ме посоветва да сложа паспорта му върху тялото. Да заснема видео, да фотографирам всичко максимално, за да има доказателства".

Последвала спешна евакуация от окупираната територия. Синовете на разбират защо майката иска да направи историята с гибелта на техния баща публична. 

"Той питаше: "Мамо, нужно ли ни е това, защо ни е това? Може би, не бива да го разгласяваме?" Аз му казвам: "Синко, това е, за да предотвратим такива ситуации и за да предупредим другите хора. Просто да го оставим така не бива", уверена е Алла, вдицата на Руслан.